Определение № 58 от 06.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 06.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500031 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Жалба вх.

№10023/14.11.2023 г., с характер на въззивна частна жалба, подадена от „Ф. а.“ЕООД, чрез управителя Р.Ф.Ф., срещу Определение №504/16.10.2023 г. по в.гр.д.№534/2023 г. на ОС – Пазарджик – II гр.с-в, с което е оставена без разглеждане подадената от „Ф. а.“ЕООД жалба вх.№13922/25.07.2023 г. против разпореждане на ЧСИ Д.Д., с рег.№... на КЧСИ от 10.07.2023 г. по изп.д.№2022...0400088 по описа на ЧСИ Д.Д., с което е оставена без уважение молбата на „Ф. а.“ЕООД, подадена в качеството му на взискател, който е обявен за купувач на публична продан на имот на длъжника, да изготви разпределение по чл.495 от ГПК. Релевирано е оплакване на неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като са изложени подробни съображения по основателността на оставената без разглеждане жалба. Настоява се за отмяна на обжалваното определение, и задължаване на съдебния изпълнител да изготви разпределение по реда на чл.495 от ГПК на цената на продадената обособена част от имуществото на длъжника „К..“ООД, и да уведоми страните за датата на предявяване на това разпределение.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на осн.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, от процесуално легитимирана и надлежно представлявана страна, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Преписи от частната жалба са връчени на насрещните страни в производството, като в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на жалба вх.№175/08.01.2024 г., подаден от „П.и.б.“АД, чрез юрк. В.В., надлежно упълномощен с приложено към отговора пълномощно, в който се застъпва становище за неоснователност на частната жалба, и се настоява да бъде оставена без уважение. Изложени са съображения за неоснователността на 1 върнатата жалба.

На основание чл.278 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на образуваното пред него производство, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт, при условията на пълен въззив, съдът намира следното:

Върнатата жалба е била подадена срещу акт на съдебен изпълнител, който попада извън лимитативно посочените хипотези на обжалваемост на актовете и действията на съдебния изпълнител, съгласно разпоредбата на чл.435 от ГПК, поради следните съображения:

Жалбоподателят е депозирал жалбата в качеството си на взискател по изпълнителното дело.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК, взискателят може да обжалва изчерпателно изброени откази на съдебния изпълнител – да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие (т.1), както и да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 от ГПК (т.2). Както е видно, единствената хипотеза на обжалваемост, която е съотносима към конкретната жалба, е хипотезата на обжалваемост, предвидена в чл.435, ал.1, т.1, предл. второ от ГПК – „отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие“. Настоящият случай обаче не се включва в обхвата на тази хипотеза, тъй като разпределението по чл.495 от ГПК, което съдебният изпълнител извършва, е действие на съдебния изпълнител, но не съставлява „изпълнително действие“ по смисъла на чл.435, ал.1, т.1, предл.второ от ГПК. Кое действие е изпълнително, е примерно посочено и разяснено в мотивите по т.10 на задължителното за приложение ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от мотивната част на решението, извършването на разпределение не е изпълнително действие. Отказът на съдебния изпълнител да изготви разпределение не подлежи на обжалване и по реда на чл.463 от ГПК, тъй като разпоредбата на чл.462, ал.2 от ГПК предвижда възможност само за обжалване на самото разпределение, но не и на отказа на съдебния изпълнител да го извърши.

Като е достигнал до същите правни изводи за липса на хипотеза на обжалваемост, съдът правилно е оставил без разглеждане, като недопустима депозираната жалба вх.

№13922/25.07.2023 г. против разпореждане на ЧСИ Д.Д., с рег.№... на КЧСИ от 10.07.2023 г. по изп.д.№2022...0400088 по описа на ЧСИ Д.Д.. Ето защо, обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №504 от 16.10.2023 г., постановено по в.гр.д.№534 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик – II гр.с-в, с което е оставена без разглеждане подадената от „Ф. а.“ЕООД жалба вх.№13922/25.07.2023 г. против разпореждане на ЧСИ 2

Д.Д., с рег.№... на КЧСИ от 10.07.2023 г. по изп.д.№2022...0400088 по описа на ЧСИ Д.Д., с което е оставена без уважение молбата на „Ф. а.“ЕООД, подадена в качеството му на взискател, който е обявен за купувач на публична продан на имот на длъжника, да изготви разпределение по чл.495 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3