Решение № 1554 от 03.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1554 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110211699 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от К. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."Р", бл., вх., ет., ап., против наказателно постановление №420000104/14.01.2021 г., издадено от Директор на РД “АА“-гр.София, с което на основание чл.105, ал.1 от ЗАП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ; и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят навежда доводи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно издадено. Твърди, че същото не му връчено и не е запознат с неговото съдържание. Разбрал е за издаденото НП, когато е посетил сградата на РД „АА“-гр.София, за му бъде върнато иззетото на 30.12.2020 г. удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, но въпреки това и тогава същото не му е било връчено. Счита, че горното е нарушило правото му на защита, поради което съставлява основание за 1 отмяна на санкционния акт.

Отделно от горното, навежда доводи, че не е извършил твърдяното в АУАН нарушение, както и че АУАН е съставен при пълно игнориране на обстоятелствата, които е съобщил на актосъставителя.

Прави особено искане, изразяващо се в това да му бъде върнато иззетото на 30.12.2020 г. УВЛТА №1001433, тъй като работата му като таксиметров шофьор е основен източник за препитание.

Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Не взема допълнително становище по същество на правния спор.

Ответната страна по жалбата: РД „АА“-гр.София, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по наведените възражения в жалбата и по същество на делото. В придружаващото изпратената преписка писмо, прави доказателствени искания и възражение на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление. По делото няма данни процесното наказателно постановление да е било връчено лично на жалбоподателя, поради което срокът за обжалване следва да се отчете като спазен в негова полза. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следното от фактическа страна:

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН, Серия А-2021, №284061 на 30.12.2020 г., от компетентно длъжностно лице: Юл. Сп. Б., заемащ длъжността: инспектор в РД „АА“гр.София, в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на 2 нарушението и при съставяне на акта – Люб. Ст. М., против жалбоподателя К.

Д. Г., за това, че на 30.12.2020 г., около 16:20 часа, в гр.София, на ул.“Макгахан“ до №51, с посока на движение ул.“Уошбърн“, управлява лек таксиметров автомобил „Ш А, с рег.№ собственост на Б Д А, ЕГН ********** и адрес гр.С, ул.“У“, бл., вх., ап., с поставен и открит знак „такси“ и изключен електронен таксиметров апарат с фискална памет, без:

1.След предоставянето на работа, водачът да е поставил на предното стъкло дясно на автомобила табела „Не работи“ и да е свален и/или закрит с калъф знака „такси“, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ;

2. Да носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на датата на неговото съставяне – 30.12.2020 г., срещу подпис и без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН – да представи писмени възражения пред наказващия орган в законоустановения 3-дневен срок от връчване на АУАН.

На основание така направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице, заемащо длъжността: директор на РД „АА“-гр.София, издал НП №42-0000104/14.01.2021 г., с което наложил на жалбоподателя две административни наказания за две административни нарушения, както следва:

1.На основание чл.105, ал.1 от ЗАП, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. на МТ;

2.На основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля М., които съдът кредитира с доверие като логични, непротиворечиви, кореспондиращи на данните от приложените писмени доказателства, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено 3 възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП; два броя писма до жалбоподателя за явяване в РД „АА“-гр.София за връчване на издадено НП; длъжностна характеристика за заемане на длъжността: инспектор в РД „АА“-гр.София, връчена на 08.05.2020 г. на Ю.Б.

/актосъставител/; Заповед №РД-08-30/24.02.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед №589/31.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „АА“.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът констатира, че АУАН е съставен от длъжностно лице – служител на ИА "АА", РД "АА"–гр.София, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл.92, ал.1 от ЗАП. Обжалваното НП също е изадено от компетентен орган, тъй като със своя Заповед №РД-08-30/24.01.2021 г., министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е упражнил правомощието си да делегира предоставената в чл.92, ал.2 от ЗАП компетентност, на различни длъжностни лица от ИА „АА“ да издават НП, като сред тях е и директорът на РД „АА“, като част от структурата на ИА „АА“.

На следващо място, съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени в сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН, а именно: тримесечен срок от откриване на нарушителя или в едногодишен срок от извършване на нарушението - за съставяне на АУАН, и шестмесечен срок от съставяне на АУАН – за издаване на НП. АУАН е съставен на 30.12.2020 г. за констатираните на същата дата две нарушения, т.е. в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а НП е издадено на 14.01.2021 г., т.е. в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на АУАН.

По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за което на основание чл.105, ал.1 от ЗАП му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Посочената като нарушена разпоредба в АУАН и НП за първото 4 констатирано нарушение – тази на чл.46, ал.1, пр.1 от Наредба №34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, предвижда задължение за водачите на таксиметрови автомобили, при преустановяване на работа да отразяват приключването в пътния лист, а ако е приключила смяната – приключва пътния лист, поставя на предното стъкло в дясно на автомобила табела „Не работи“ /приложение №13/ и сваля или скрива с калъф знака „Такси“. От направеното описание в АУАН и НП на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, не става ясно кое точно задължение жалбоподателят, като водач на лек таксиметров автомобил, не е изпълнил. От направеното описание маже да се изведе само извод, че след като не е поставил надпис на автомобила си „Не работи“ и не е свалил и/или закрил с калъф табелата „Такси“, водачът е осъществявал таксиметрова дейност и е могъл да бъде нает от клиенти. В АУАН и НП, обаче, не са посочени причините, поради които тези изисквания не са били изпълнени от водача.

Едва от свидетелските показания на свидетеля М. се установява, че АУАН е съставен против жалбоподателя за това, че след приключване на работната смяна, същият не е премахнал или покрил с табела знака „такси“ и не е представил в дясно на предното табло табела „не работи“. По делото не са ангажирани никакви писмени доказателства, че в деня на проверката, жалбоподателят е приключил работната си смяна, съответно преустановил е работа си, които обстоятелства да не е отразил в издаден пътен лист. Такива обстоятелства не са описани, нито от актосъставителя, нито от наказващия орган, поради което напълно неизяснена, а и неподкрепена с доказателства, остава формата на изпълнителното деяние, с което е осъществено вмененото на жалбоподателя първо нарушение, съобразно дадената правна квалификация, а именно: да не е отразил приключването на работата в пътния лист, при преустановяване на осъществяваната таксиметрова дейност.

Констатираната празнота в направеното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, представлява допуснато съществено по тежест нарушение на процесуалните правила, предвидени в разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, до степен последното да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Това е така, тъй като направеното фактическо описание на нарушението не изпълва фактическия 5 състав на вмененото нарушение на сочената като нарушена разпоредба на чл.46, ал.1, пр.1 от цитираната Наредба, а именно: при преустановяване на работа, водачът да отразяват приключването на работа в пътния лист. В конкретния случай, такива твърдения не са наведени в санкционния акт, като въобще не са ангажирани и доказателства, че водачът е преустановил работата си по време на проверката. Предвид изложеното, съдът намира, че в тази част, процесното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено, без да се разглежда спора по същество.

По отношение на третото вменено нарушение на жалбоподателя - на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС да носят СУМПС и контролния талон към него. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е носил у себе си и не е представил на проверяващите органи контролния талон към СУМПС. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, която предвижда да се наказва с глоба във фиксиран размер от 10 лева водач, който не носи определените документи, един от които е контролният талон към СУМПС. С оглед на горното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на второто вменено му с процесното НП административно нарушение. Деянието е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление, в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което случаят не може да бъде квалифициран като маловажен, както правилно е отразил наказващия орган в процесното НП.