Определение № 22 от 20.01.2022, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ

Към Определение от 20.01.2022г. по ЧНД№390/2021г. по описа на Окръжен съд-Сливен

Постъпила е молба от Д.Б., с която се иска на основание чл.87, ал.1 от НК съдебна реабилитация по отношение на осъжданията на молителя по НОХД№388/2011г. по описа на СлОС, НОХД№1979/2010г. по описа на СлРС и по НОХД№1536/2013г. по описа на СлРС. В съдебно заседание молителят и неговият защитник адв.К. от АК-Сливен поддържат молбата. Заявява се, че са налице изискуемите по чл.87, ал.1 от НК предпоставки, които обуславят основателност на молбата за реабилитация по съдебен ред.

В съдебно заседание Окръжният прокурор при ОП-Сливен намира молбата за основателна и предлага на съда същата да бъде уважена.

Въз основа на събраните по служебен път и по инициатива на молителя писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Молителят Д.Б. е осъждан както следва:

1.С Присъда от 09.02.1995 г. по НОХД № 279/1994г. по описа на СлРС Б. е осъден за извършено от него на 04.11.1993г . престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от две години. Присъдата е влязла в сила на 27.07.1995г. В бюлетина за съдимост на лицето е отбелязано, че същото е реабилитирано по чл.86, ал. 1, т. 1 от НК

2. С Присъда от 02.06.1997 г. по НОХД № 30/1997г. по описа на Военен съд-Сливен Б. е осъден за извършено от него през м.февруари 1995г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, вр.чл.20, ал.4 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца и за извършено през м.юли 1994г престъпление по чл.215, ал.2, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за една година. На основание чл.23 от НК му е определено едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. Присъдата е влязла в сила на 13.06.1997г.Наказанието е изтърпяно на 26.06.1997г. В бюлетина за съдимост на молителя е вписано, че е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1, т.2 от НК на 28.06.2000г.

3. С Присъда № 354 от 27.03.2006 г. по НОХД № 147/2006г. по описа на РС-Ямбол Б. е признат за виновен за извършено на 01.12.2005г. престъпление по чл. 325, ал.1 от НК като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. Присъдата е влязла в сила на 12.04.2006г.

4. Със Споразумение от 25.07.2011 г по НОХД № 388/2011г. по описа 1 на ОС-Сливен Б. се е признал за виновен в извършено през периода от 01.10.2010г до 01.03.2011г престъпление по чл.321, ал.3, вр.ал.2, предл.1, вр.ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено за изпитателен срок от три години.

Със същото споразумение осъденото лице се е признало за виновно в извършено на 01.03.2011г престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2,предл. последно, т.1 вр. ал.1, изр.1, алт.1, предл.1 и 4 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е отложено за изпитателен срок от пет години, както и глоба в размер на 10 000лв.

Със същото споразумение осъденото лице е признато за виновно за извършено на 01.03.2011г престъпление по чл.354а, ал.1, изр.2, предл.1и 3, вр. с изр.1, алт.1, предл.4 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е отложено за изпитателен срок от пет години, както и глоба в размер на 10 000лв.

Споразумението е влязло в сила на 25.07.2011г.

5.С Присъда № 339/23.03.2011г. по НОХД № 1979/2011г. по описа на СлРС / след изискване на препис от присъдата и мотивите по делото се установи, че погрешно в справката за съдимост е отразено, че делото е по описа на РС-Сливница/, Б. е осъден за извършено от него на 14.05.2010г. престъпление по чл. 337, ал.1, пр.5 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на 25.10.2011г.

С определение от 15.12.2011г., постановено по НОХД№1979/2010г. по описа на СлРС, на Б. е определено едно общо наказание по влезлите в сила споразумение по НОХД № 388/2011г на СлОС и присъда по НОХД № 1979/2010г по описа на СлРС, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок пет години. Съдът не е присъединил наложените по НОХД № 388/2011г по описа на СлОС наказания глоби. Определението е влязло в сила на 01.03.2012г..

За прецизност е необходимо да се уточни, че техническа грешка е допусната и в диспозитивната част на определението, с което на осъденото лице е определено общо наказание по НОХД № 1979/2010г по описа на СлРС като при изписването на номера на делото на СлОС вместо 388/2011г е посочено 338/2010. Коректният номер на делото се съдържа в мотивите на цитирания съдебен акт.

6. Със Споразумение от 09.09.2013г по НОХД № 1536/2013г. по описа на СлРС Б. е признат за виновен за извършено на 28.08.2013г престъпление по чл.343Б, ал.1 НК престъпление, за което му е наложено наказание „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки, а именно „Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години и 2

„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на 150 часа за срок от една година. На основание чл.343Г от НК е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години.

Споразумението е влязло в сила на 09.09.2013г.

От приложената по делото служебна справка изх. № ПР-422/2013 г. от 28.09.2015г. по описа на РП – Сливен се установява, че молителят е изтърпял наказанието „Пробация” за срок от две години, наложено по НОХД № 1536/2013 г. по описа на СлРС на 26.09.2015г.

От приложената по делото служебна справка изх. № ПР 422а/2013 год. от 05.10.2015 г. по описа на РП – Сливен се установява, че молителят е изтърпял наложеното по НОХД № 1536/2013 г. по описа на СлРС наказание„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години на 28.08.2015 г.

От приложеното по делото удостоверение изх. № 1736/19.10.2021г. по описа на ОП-Сливен се установява, че към 18.10.2021г. срещу Б. няма обвинения по неприключени наказателни производства.

Видно от трудов договор №348/09.12.2020г. осъденото лице от 10.12.2000г за срок от шест месеца е изпълнявало длъжността секционен майстор в предприятие „Балдис“ ЕООД, отдел „Чорапен цех“, отдел „Плетачен“.

В характеристичната справка на осъденото лице, издадена от неговия работодател, е посочено, че служителят се ползва с добро име в дружествотопред работодателя и своите колеги, изпълнява стриктно и в пълен обем възложените му задачи, лоялен и отговорен към задълженията си. Отразено е, че притежава качества за работа в екип и лидерски умения, а в екстремни ситуации взема правилни решения като винаги се ръководи от това да защити на първо място здравето и живота на колегите си, но и да запази интересите на своя работодател. Молителят е описан като неконфликтна личност, която проявява при необходимост ициативност и креативност при изпълнение на възложените задачи.

От представената справка за нарушител е видно, че след изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС, Б. е извършил административни нарушения по ЗДвП, като е издадено едно наказателно постановление и фишове, по които наложените административни наказания глоби са платени. Касае се за нарушения, които не са с висока степен на обществена опасност, а и са различни от деянието, за което Б. е осъден по последното наказателно дело от общ характер.

В с.з. осъденото лице представя допълнителни писмени доказателства за липса на публични задължения.

Видно от приобщеното по делото НОХД № 388/2011г. по описа на СлОС, чрез приложеното по него писмо изх.№С190020-0015877/21.05.2019г.

3 на старши публичен изпълнител при НАП, Териториална дирекция – Бургас, офис Сливен, се установява, че по изпълнителен лист от 26.07.2011г. по НОХД № 388/2011г на СлОС е платена по сметка на ВСС-София глоба в размер на 10 000лв. и е прекратено производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молителят Б. е осъден с шест самостоятелни влезли в сила присъди и споразумения.

В съдебно заседание защитникът на молителя направи уточнение и конкретизира по несъмнен начин предмета на делото, поради което в мотивите си съдът е длъжен да се произнесе само по молбата за реабилитация по съдебен ред относно последните три осъждания на Б..

За пълнота на изложението обаче съдът обследва и предходните осъждания, вписани в справката за съдимост.

По отношение на влязлата в сила присъда по НОХД № 279/1994 г. по описа на СлРС, осъденият е реабилитиран по право. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, реабилитацията настъпва по право, когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание.

По отношение на влязлата в сила присъда по НОХД № 30/1997 г. по описа на Военен съд-Сливен, осъденият е реабилитиран по право. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т.21 от НК, реабилитацията настъпва по право, когато лицето е осъдено на лишаване от свобода до три години или на пробация, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено то с работа или помилване наказание не е извършено друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. Видно от свидетелството за съдимост наказанието по първата присъда е изтърпяно на 26.07.1997г. Реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1 т.2 от НК на 28.06.2000г.

По третата присъда, влязла в сила на 12.04.2006г. осъденото лице е освободено от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е наложено административно наказание. Институтът на реабилитацията не се прилага за лица, за които е постановена оправдателна присъда или освободителна присъда. В този случай не е налице осъждане по смисъла на чл.85 от НК. Доколкото Б. е бил освободен от наказателна отговорност чрез приложение на разпоредбата на чл.78а от НК, същият няма статут на осъждано лице.

По влезлите в сила споразумение по НОХД № 388/2011г по описа на СлОС и присъда по НОХД№1979/2010г. по описа на СлРС е наложено едно общо наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от пет години, а 4 наказанията „Глоба“ не са присъединени. За пълнота на изложението следва да се посочи, че молителят е заплатил наложената му глоба в размер на 10 000 лв по НОХД № 338 /2011г по описа на СлОС. Определението, с което е постановено определяне на общото наказание по цитираните две дела е влязло в сила на 03.01.2012г. Изпитателният срок е изтекъл на 03.01.2017г.

В изпитателния срок молителят е извършил деянието по чл.343Б, ал.1 от НК, за което е наказан с „Пробация“ по НОХД № 1536/2013г. и лишаване от право да управлява МПС. Видно от фактическата обстановка, приета за установена по-горе, първото от двете наказания е изтърпяно на 26.09.2015г , а второто- 28.08.2015г.

Съобразно нормата на чл.87, ал.1 от НК осъденият може да бъде реабилитиран от съда, ако в срок от три години на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание и до постановяването на реабилитацията не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и е имал добро поведение. Съобразно тълкуването на закона, дадено в ТР № 20/17.05.1983г г. по н.д. 21/83 г. на ВС тригодишният срок по чл.87, ал.1 от НК е минималният срок, който трябва да изтече, през който осъденият не трябва да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание и през който да има добро поведение. Това не води обаче до извод, че след изтичането на този срок осъденият може да извърши друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, или пък да има недобро поведение. Осъденият дължи добро поведение до момента на постановяване на съдебна реабилитация / Решение № 404/29.09.1988г. по н.д.№442/1988г. на ВС, Решение № 260003 от 19.01.2021г по в.ч.н.д. № 373/2020г. на ВнАС/.В конкретният случай молителят не е извършил нито в тригодишния срок от изтичане срока на наложеното наказание престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, нито до момента на постановяване на съдебния акт, с който беше допусната съдебна реабилитация. Несъмнено е имал добро поведение, което се установява от представените писмени доказателства, свързани с трудовата му заетост и добрите характеристични данни, изхождащи от работодателя на Б.. Относно обстоятелството, че Б. е извършил административни нарушения, свързани с правилата за движение по пътищата, настоящият състав се солидаризира с мнението на защитника, че в случая се касае за административни нарушения, които от една страна не се припокриват с деянието по последното осъждане на молителя, а от друга страна не са многобройни. В контекста на гореизложеното и предвид наличните доказателства за положителни характеристични данни на осъденото лице, съдът приема, че е налице изискуемото от закона добро поведение, налично както в тригодишния срок от изтичане на наложеното на Б. наказание, така и и към настоящия момент.