Решение № 1283 от 12.06.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1283 гр. Пловдив, 12 юни 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №455 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс

(АПК).

А.И.С., с постоянен адрес:***, представлявана от адвокат З.Н.- пълномощник, обжалва Заповед №РД-17-899 от 11.08.2017г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “четириетажна жилищна сграда”, изпълнен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №*** по кадастралната карта (КК) на гр. Пловдив, урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-1304, кв.497 по плана на “Първа градска част”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж.

Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът-кмет на Община Пловдив - Район “Централен”, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез К.С.С.- началник на отдел

“Административно-правно обслужване” (О”АПО”) в Община Пловдив - Район “Централен”, притежаващ висше юридическо образование (лист 75), пълномощник (лист 11), по делото постъпва молба с Вх.№10669 от 03.06.2019г. (лист 73), в която се изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира се присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Първоначално по жалба на С. против Заповед №РД-17-899 от 11.08.2017г. е образувано административно дело №2552 по описа на Административен съд- Пловдив за 2017г., ХVІІІ-ти състав . С Решение №939 от 26.04.2018г. по дело №2552/2017г. е отменена Заповед №РД-17-899 от 11.08.2017г. и община Пловдив е осъдена да заплати на жалбоподателя С. разноски в размер от 1 330,00 лв. по касационна жалба на кмета на Община Пловдив - Район “Централен” против Решение №939 от 26.04.2018г. е образувано административно дело №7296 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2018г., Второ отделение. С Решение №1630 от 06.02.2019г. на ВАС, Второ отделение, е отменено Решение №939 от 26.04.2018г. по дело №2552/2017г. на Административен съд- Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Според нарочно отбелязване върху оспорената заповед (листи 6, 10-11, дело №2552/2017г.), екземпляр от същата (листи 10-11, дело №2552/2017г.) е получен на 04.09.2017г. от жалбоподателя.

От своя страна, жалбата (листи 4-5, дело №2552/2017г.) е подадена чрез Община Пловдив - Район “Централен” на 05.09.2017г. или в законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.

Със Заповед №13ОА556 от 05.03.2013г. (листи 24-25, дело №2552/2017г.) кметът на община Пловдив делегира редица свои функции и правомощия по ЗУТ на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, между които правомощието по чл.223 от ЗУТ (издаване на заповед за премахване) за строежите от четвърта, пета и шеста категория (т.12 от заповедта), включително правомощието да издава заповеди за премахване на незаконни строежи (т.12.8 от заповедта), както и правомощието по чл.225а от ЗУТ (т.17 от заповедта). Така посоченото делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено.

Също така, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че разпоредената за премахване “четириетажна жилищна сграда” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и сградата е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Освен това, разпореденият за премахване строеж е от четвърта категория (противно на отразеното в оспорената заповед) по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б.”б” от ЗУТ и чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.), тъй като същият представлява жилищна сграда с разгъната застроена площ (РЗП) от около 380,00 кв.м. (4 етажа по около 95,00 кв.м. застроена площ) и височина при кота корниз от около 12,50 м. (средно застрояване по смисъла на чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ).

Посочените обстоятелства се подкрепят от приетите по делото заключение на вещото лице Румяна Ангелова И.Н. (листи 47-53, дело №2552/2017г.), както и заключение на вещото лице Б.М.Г. (листи 47-67) по назначените съдебно-технически експертизи (СТЕ), приети неоспорени от страните и които съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвени.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, независимо от неправилно определената категория на строежа, което обстоятелство не е спорно и между страните.

На

10.03.2017г. в Община Пловдив - Район “Централен” постъпва заявление с Вх.№94012-19176 (лист 13) от жалбоподателя С.,***, с което е заявено искане за издаване на удостоверение за търпимост на основание §16 от ПР на ЗУТ (§127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.) за имот №***, намиращ се в УПИ Х-1304, кв.497 по плана на “Първа градска част”- Пловдив, за обект:

“Надстройка на съществуваща двуетажна жилищна сграда с един етаж и таван.

Строителството- надстройка е извършено от 2011г. до 2012г. Съществуващата двуетажна сграда е построена през 1934г. на ул. ***”. Като приложение към посоченото заявление са представени- документ за собственост на поземления имот (лист 15), актуална скица на ПИ (лист 14).

С писмо

Изх.№94012-19176 от 07.04.2017г. (лист 12, лист 23, дело №2552/2017г.) на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен” се уведомява жалбоподателят, че обектът, за който е заявено искане за издаване на удостоверение за търпимост, не попада в приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г., тъй като е изпълнен в периода 2011г. – 2012г.

На 29.06.2017г. работна група от длъжностни лица при Община Пловдив - Район “Централен” извършва проверка на място на строеж, представляващ “четириетажна жилищна сграда”, находящ се в ПИ с идентификатор №520.596 по КК и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, УПИ Х-1304, кв.497 по плана на “Първа градска част”- Пловдив, с административен адрес: ул. ***. В рамките на проверката е прието за установено, че имотът е собственост на жалбоподателя С., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.06.2011г., с №180, том ІІІ, рег.№2592, Н.дело №477/2016г. (листи 7, 19-20, дело №2552/2017г.), по силата на който нотариален акт А.С. придобива собствеността върху ПИ с идентификатор №520.596, по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-09-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с площ от 225,00 кв.м.; трайно предназначение на територията (ТПТ)- урбанизирана; начин на трайно ползване (НТП)- ниско застрояване (до 10 м); с номер по предходен план №1034, кв.497, парцел (УПИ) Х-1304, ведно със сгради, които попадат в имота- в южната част- сграда с идентификатор №520.596.1, със застроена площ (ЗП) от 63,00 кв.м., брой етажи 2, с предназначение- “жилищна сграда- еднофамилна”; сграда с идентификатор №520.596.3, със ЗП от 11,00 кв.м., с предназначение “хангар, депо, гараж“. Прието е за установено, че строежът е собственост на жалбоподателя С.. Възложител на строежа е жалбоподателят С.. Не са представени данни за строителя и за строителен надзор на строежа.

Прието е за установено, че през 2011г. старата двуетажна масивна сграда в УПИ Х-1304, кв.497 по плана на “Първа градска част”- Пловдив е съборена, като е изградена нова двуетажна масивна сграда с приблизителни размери в план 10,00/11,00 м., изпълнена от стоманобетонови колони и стоманобетонови плочи, с ограждащи тухлени стени. По южната и западната фасади са изпълнени еркери на втория етаж, като откъм ул. “Струма” е с приблизителна ширина от 1,20 м. През лятото на 2015г. на незаконно изградената масивна двуетажна постройка е започнало двуетажно надстрояване, като към настоящия момент (29.06.2017г.) сградата е на 4 етажа. Сградата е измазана и боядисана, с монтирани дограми и прозорци, водостоци и улуци. Сградата е свързана с електропреносната, водоснабдителната и канализационната мрежа и се обитава и ползва за живеене. За изпълнението на сградата не са представени никакви строителни книжа, в това число-одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж, акт за узаконяване и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Проверката е извършена в отсъствието на А.С.. За установеното в рамките на проверката е съставен Констативен акт №70 от 29.06.2017г. (листи 14-16, дело №2552/2017г.), който установеното на мястото на проверката изпълнение на строеж се квалифицира като нарушения- извършено строителство без одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Прието е за установено, че са нарушени разпоредбите на чл.148, чл.157, чл.178 от ЗУТ. Предвид установените нарушения, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.224а, ал.1 от ЗУТ за издаване заповед за премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

До жалбоподателя е изпратено по пощата нарочно съобщение с Изх.№94012-20552 от 19.07.2017г. (лист 17, 18, дело №2552/2017г.), с което се уведомява, че в 5-дневен срок от получаването му следва да се яви в Община Пловдив - Район “Централен” за връчване на екземпляр от Констативен акт №70 от 29.06.2017г.

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 18, дело №2552/2017г.), посоченото съобщение е получено от А.С. на 22.07.2017г.

На 25.07.2017г. по преписката постъпва възражение с Вх.№94012-20552(1) от страна на А.С. (листи 12-13, дело №2552/2017г.), след което е издадена оспорената заповед.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в общинската администрация; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.

На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона-за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.