Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 220 от 07.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 766/2022
Вид
Решение № 220
Подписан
07.06.2023
В сила
07.06.2023
Състав
Вера Иванова Иванова, Емилия Атанасова Брусева, Тодор Илков Хаджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000766 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 755 във връзка с чл.747 от Търговския закон.

Постъпила е жалба от Г. Т. У. ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г. К.“ №*** против решение №360 от 10.11.2022г., постановено по т.д. №421/2022г. по описа на Окръжен съд – П., с което е отхвърлена молба вх.

№260297/12.01.2022г. на Г. Т. У. в качеството му на управител на несъстоятелния длъжник „М.“ ЕООД /н./, ЕИК ********** за възстановяване на правата му и заличаване и отмяна занапред на последиците, които законът свързва с обявяване в несъстоятелност на „М.“ ЕООД /н./, ЕИК **********, чийто управител е бил жалбоподателят. Той счита обжалваното решение за незаконосъобразно и моли съда да го отмени като бъде постановено ново, с което бъдат възстановени правата на Г. Т. У. да бъде управител и член на управителен орган на търговско дружество и да бъдат заличени и отменени занапред последиците, които законът свързва с обявяването на „М.“ ЕООД /н.

/ в несъстоятелност.

1

Г. Т. У. в качеството му на управител на дружеството – длъжник „М.“ ЕООД /н./ в несъстоятелност е подал писмена молба с правно основание чл.750 ал.1 от ТЗ за възстановяване на правата до съда по несъстоятелността.

Молбата е постъпила на 12.01.2022г. /стр.667 от т.д. №66/2012г. по описа на ОС – П./.

В съответствие с изискването на чл.752 от ТЗ молбата на Г. Т. У. за възстановяване на правата му да бъде управител и член на управителен орган на търговско дружество и да бъдат заличени и отменени занапред последиците, които законът свързва с обявяването на „М.“ ЕООД /н. / в несъстоятелност, е обявена в Търговския регистър по делото на търговеца в несъстоятелност – „М.“ ЕААД /н./. Това е извършено чрез вписване №************.

В едномесечния срок по чл.753 от ТЗ, считано от обявяването в Търговския регистър на молбата на управителя на несъстоятелното дружество за възстановяване на правата му, не е постъпило писмено възражение срещу нея от кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане.

В съответствие с горното и в съответствие с указанията, дадени от Апелативен съд – П. с Решение №338 от 04.07.2022г. по т.д. №325/2022г., молбата е разгледана в открито съдебно заседание с призоваване на молителя У. за установяване на поддържаните от него основания за възстановяване на правата му.

Съдът като взе предвид изложеното във въззивната жалба, твърденията и доводите на молителя, както и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт.

Жалбоподател е молителя в първоинстанционното производство, явяващ се физическо лице, участвало в управлението на търговско дружество, обявено в несъстоятелност – „М.“ ЕООД /н./. С обжалваното решение е отхвърлена неговата молба за възстановяване на правата му да бъде управител и член на управителен орган на търговско дружество и да бъдат заличени и отменени занапред последиците, които законът свързва с обявяването на „М.“ ЕООД /н. / в несъстоятелност. Възможността за 2 обжалване на съдебно решение, с което е отхвърлена молба за възстановяване на права по чл.750 ал.1 от ТЗ е предвидена в разпоредбата на чл.755 ал.2 от ТЗ. Жалбата е постъпила на 21.11.2022г. Жалбоподателят е уведомен за съдебното решение на 14.11.2022г. Следователно е спазен и седемдневния срок по чл.755 ал.2 от ТЗ за обжалване на акта.

Основните оплаквания във въззивната жалба са свързани с допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд по повод отказа му да събере допустимо и относимо доказателство – заключение на съдебно – икономическа експертиза за установяване наличието на спад в строителството и в пазара на недвижими имоти през периода 2008г. – 2012г. и отражението на световната икономическа криза от 2008г. върху дейността на дружеството и неговата задлъжнялост. Посочва се, че именно недопускането на горното доказателство е довело до необоснованост на решението и до неправилни изводи на съда относно неблагоприятно изменилите се стопански условия като причина за несъстоятелността на дружеството.

Поддържаното пред въззивния съд доказателствено искане е намерено за основателно като е допусната съдебно – икономическа експертиза, чието заключение е прието в съдебно заседание на 10.05.2023г.

Молбата с правно основание чл.750 ал.1 от ТЗ за възстановяване на правата на молителя У., отправена до съда по несъстоятелността, е мотивирана с оглед наличие на предпоставки по чл.748 ал.2 от ТЗ – твърди се, че несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия. Посочва се, че дружеството „М.“ ЕООД е сключило два договора за банков кредит - №**/01.06.2006г. и №***/06.05.2008г. и анекси към тях с цел закупуване на два терена в центъра на гр. П. за реализиране на инвестиционни намерения за строителство на луксозен комплекс от жилища, търговски и офис площи, обектите от който да бъдат продавани. Твърди се, че по време на проектиране и съгласуване на проектите с НИНКН към Министерство на културата, е настъпила световна икономическа криза и пазарът на имоти се е сринал. Това е довело до просрочие в обслужването на кредитите, в резултат на което Б. е предприела изпълнение срещу дружеството. Посочва, че е бил управител на „М.“ ЕООД през периода 07.05.2008г. – 16.11.2011г. Твърди, че лошото финансово състояние на дружеството през този период и невъзможността му да обслужва кредитите е 3 пряко причинено от неблагоприятното изменение на стопанско – икономическите условия в световен мащаб, а не се дължи на неадекватно управление. Отделно от горното, посочва и наличие на сключено споразумение от 23.05.2012г. с Б. – кредитор, с което е постигнато пълното и удовлетворяване.

След обявяването в Търговския регистър на молбата на управителя на несъстоятелното дружество за възстановяване на правата му, по делото не е постъпило писмено възражение срещу нея от кредитор с прието или установено по съдебен ред вземане.

С Решение №635 от 05.12.2012г., постановено по т.д. №66/2012г. по описа на ОС – П. е обявена неплатежоспособността на „М.“ ЕООД, определена е началната и дата на 28.02.2011г., открито е производство по несъстоятелност на това дружество, обявено е същото в несъстоятелност, прекратена е дейността му и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

С Решение №537/20.11.2013г., постановено по т.д. №66/2012г. по описа на Окръжен съд – П., на основание чл.735 ал.1 т.2 от ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на „М.“ ЕООД, поради изчерпване на масата на несъстоятелността и е постановено заличаване на дружеството от Търговския регистър.

Видно от доклада на синдика /стр.634 от т.д. №66/2012г./, представен и приет от заключителното събрание, постигната е била 80.89 % степен на удовлетвореност на обезпечения кредитор „И.А.б.“ АД. Останали са и непълно неудовлетворени кредитори – Д., представлявана от Н., „А.г.“ ООД, „Е.Е.“ УАД, „Б.п.“ ЕООД и четири физически лица. Общият размер на вземанията, които са останали неудовлетворени е 4 156 140.64 лева.

Независимо от постигнатото пълно погасяване на вземанията на „И.А.б.“ АД, с оглед наличието на неудовлетворени вземания на други кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност, предпоставките по чл.748 ал.1 от ТЗ за възстановяване правата на молителя в качеството му на управител на „М.“ ЕООД /н./, не са налице.

Дори и да не са изплатени напълно всички задължения обаче, законът допуска възможност правата на длъжника да се възстановят, когато несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански 4 условия /чл.748 ал.2 от ТЗ/.

Видно от заключението на вещото лице П. Д. Т. по данни на „А.и.а.п. към МФ през 2007г. инвестициите в жилищни имоти представляват средно 6 % от брутния вътрешен продукт за Европейския съюз. Финансовата криза през същата година причинява колапс на ключови финансови институции н.ката L.b., М.Л. и B.A. и фондовите пазари по света стигат до срив. Сериозно е засегнат жилищния пазар, намалява икономическата активност. Това води до Световна икономическа криза и Дългова криза в Еврозоната. Настъпват корекции в пазара на имотите в световен мащаб. В редица европейски страни цените на недвижимите имоти се понижават с над 50 %, на други места остават стабилни. Най-разпространените оценки сочат 09.08.2007г. като начало на разгръщането на финансовата и икономическа криза. Централните банки на С., Я. и еврозоната се намесват на валутните и парични пазари.

Развилата се глобална финансова криза причинява тежка икономическа криза в развитите страни, което води до забавяне на инвестициите, отлагане на проекти, понижаване на реалните доходи на населението и задлъжняване на национално равнище в тези страни. По данни на EUROSTAT в строителния сектор активните процеси по развитие на икономическата криза започват в началото на 2008г. През 2008г. Б. навлиза във втората си година на членство в ЕС. Основната част от инвестициите у нас са насочени към услугите, в т.ч. и в операции с недвижимо имущество, строителство и търговия. През 2008г. строителството продължава да се развива динамично, търсенето на имоти се ускорява значително. Цените на недвижимите имоти се повишават с 30 % през 2004г. и 2005г. През 2008г. отрасълът строителство отчита 12.4 % растеж спрямо предходната година. Свиването на сектора и произвежданата от него продукция започва да се усеща от края на 2009г. като приноса му в прираста на БВП се превръща в отрицателна величина в диапазона – 2% до – 5%. Този ефект се усеща най-силно през 2009г. , когато е налице негативен прираст на БВП от 5 %. Данните за 2010г. показват спад на общата строителна продукция с 10.66 % в сравнение със същия период на предходната година. Негативното влияние на световната икономическа криза в този сектор започва да се усеща към средата на 2009г. Едновременно с това през периода на икономически растеж в страната /2005 – 2008г./ в строителния сектор е реализирана значителна по обем продукция, която надвишава потребителското търсене и по същество се преобразува в ниско ликвиден /затворен/ ресурс, който с 5 течение на времето се декапитализира /обезценява/, поради повишаване на изискванията на потребители и инвеститори към продукцията и поради паралелно развиващо се понижаване на цените на пазара на недвижими имоти. Към края на 2010г. годишната инфлация е над 4.50 % . Като се отчете това, наличието на ниско ликвидна и декапитализираща се свръхпродукция в строителния сектор и по-строгите изисквания на кредитиращите институции и компания, както и забавеното плащане на завършените работи, резултатът е липса на бърза възвращаемост на вложените средства, задълбочаващ се вътрешно фирмен дефицит и общ спад на темповете в строителството.

През 2010г. размерът на преките чужди инвестиции в строителния сектор бележи значим спад – приблизително 45.86% спрямо нивото от 2005г., 81.46% спрямо нивото от 2006г., 88.54 % спрямо нивото от 2007г., 83.65 % спрямо нивото от 2008г. и 53.71 % спрямо нивото от 2009г.

От 2009г. в резултат на влиянието на световната финансова криза и други пазарни фактори, цените на жилищните имоти бележат рязък спад, който за 2009г. е в размер на 32.37% и продължават да падат с по-ниски процентни стойности до 2013г., когато достигат общо обезценяване в размер на 64.06 % на база 2008г. Пазарните цени на имотите започват да нарастват след 2014г.

„М.“ ООД е страна по два договора за банков кредит и анекси към тях, сключени през 2006г., отпуснати с цел реализиране на инвестиционните намерения на дружеството за строителство на луксозни комплекси от жилищни, търговски и офис площи, обектите от които ще бъдат продавани.

Поради неизпълнение на вноските по погасителния план през септември 2010г. Б. се е снабдила със Заповеди за изпълнение на парични задължения и изпълнителен лист. Последното плащане по кредитите е извършено на 28 май 2011г.