Решение № 127 от 19.04.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Русе, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета А.а

Членове:

Милен П. Петров

Михаил Драгнев при участието на секретаря Мариета Цонева като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело № 20224500500121 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

ЦВ. СЛ. В. обжалва Решение № 260063 от 28.10.2021г., постановено по гр.д.№ 147/2020г. по описа на РС-Бяла, с което е отхвърлен иска срещу М.Г.

В./Й. да се признае за установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 3 095лв.,представляваща дължимо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, ведно със законната лихва от 19.12.2019г., като неоснователен и недоказан.

Излагат се оплаквания за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение.

Навеждат се доводи за недопустимост поради произнасяне на съда по невъведено от ответника възражение за нищожност. Намира, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение при изготвяне на доклада си по чл. 146 ГПК, като не е указал на страните доказателствената им тежест относно недействителността на договора. Смята, че съгласно ЗЗД и ЗА, конкретно чл. 36, ал. 4 от ЗА, е допустимо уговарянето на резултативен хонорар при този вид договори. Сочи, че претенцията за присъждане на възнаграждение в минимален размер за свършената работа при оттегляне на пълномощното не накърнява добрите нрави. Намира, че дори да бъде приета клаузата за нищожна, тя не влече нищожност на целия договор, а бива заместена от императивните правни норми на Наредба № 1 МРАВ на осн. чл.

1

26, ал. 4 ЗЗД. Поддържа, че е изправна страна по правоотношението, като намира оттеглянето на пълномощното за неоснователно. Счита, че упълномощаването от непълнолетно лице е било извършено законосъобразно със съгласието на родител и при сключване на договора не са били налице сочените от ответника основания за унищожаемост.

Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 02.11.2017г. е сключен Договор за правна защита и съдействие между адв. ЦВ. СЛ. В., АК- София, и М.Г. В./Й., която към тази дата е била на 14 години, приподписан от Н.К.П., неин родител, упражняващ попечителско съдействие, по смисъла на чл. 4, предл. 2 ЗЛС, с предмет представителство във връзка с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило ПТП от 27.10.2017г., в с. К., обл. Русе, на ул.

„А.И.“ пред дом № *. В предложение първо на раздел IV се предвижда, че клиента се задължава да заплати възнаграждение на адвоката в размер на 30 % от присъдените обезщетения при получаването им. В предложение последно на раздел IV е уговорено, че клиента се задължава, при неоснователен отказ от услугата по договора, да заплати на адвоката възнаграждение, пропорционално на извършената работа.

Едновременно със сключване на договора на адв. В. е било предоставено и нотариално заверено пълномощно от М.Г. В./Й., приподписано от Н.К.П., неин родител.

Адвокат В. съгласно приложеното по делото пълномощно е представлявала М. В./Й., в качеството на пострадала, по Досъдебно производство № 336-Д-2351/2017г., по пр.пр.№ 1307/2017г. което е било прекратено с Постановление на РП- Бяла от 12.07.2018г.

Изготвена е била молба до РП- Бяла за предоставяне на заверени преписи от документи, находящи се в ДП № 336-Д-2351/2017г., по пр.пр.№ 1307/2017г.

Предявила е застрахователна претенция от името на доверителя си М.

В./Й. до ЗК „Олимпик- клон България“ за изплащане на застрахователно обезщетение за увреждания, настъпили при ПТП от 27.10.2017г., в с. К., обл.

Русе, на ул. „А.И.“ пред дом № . Като в последствие е подала и молбауточнение до застрахователя ЗК „Олимпик- клон България“.

2

Депозирала е искова молба с вх. № 100906/24.07.2018г. пред СГС против ЗК „Олимпик- клон България“ от името на М. В./Й. за заплащане на застрахователно обезщетение в размер от 30 000лв. По същото дело е подала и допълнителна искова молба с вх. № 2734/10.01.2019г.

Подала е молба до НАП, офис Русе, за издаване на удостоверения за данъчни задължения и др. на М. В./Й..

Депозирала е частна жалба срещу Определение от 25.02.2019г. по гр.д.

№ 10048/2018г. по описа на СГС, 1-1 състав, което е образувано по предявения от нея иск срещу ЗК „Олимпик- клон България“. В последствие жалбата е била уважена, а определението за спиране отменено.

Предявила е вземането на доверителката си в производството по несъстоятелност на ЗК „Олимпик- клон България“ с Формуляр № ПВА1242/25.09.2019г.

На 14.01.2019г. с Акт за брак № 0001 М. В./Й., родена на 06.12.2002г. се е оженила за М.Й., като по този начин тя се е еманципирала на осн. чл. 6, ал. 4 СК, съгласно който с встъпването в брак непълнолетният става дееспособен.

По делото е приложено копие от пълномощно, с което М. В./Й. упълномощава адв. Л.Б. да я представлява по гр.д. № 10048/2018г. по описа на СГС, 1-1 състав, като изрично и на ръка е записано, че го упълномощава и да оттегли пълномощното на адв. ЦВ. СЛ. В..

От протокол от съдебно заседание, проведено на 22.10.2019г. по гр.д. № 10048/2018г. по описа на СГС е видно, че като процесуален представител на М. В./Й. се явява адв. Б. с пълномощно, представено в това заседание.

Съдът съобразява и отговорите на страните на зададените им въпроси по реда на чл. 176 ГПК, както и показанията на свидетелите Я.К., Н.П., разпитани в първоинстанционното производство, така и на св. И.А., разпитан във въззивната инстанция.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд за частично неправилно.

Съдът смята, че е длъжен да се произнесе в мотивите на решението си по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и без да е направено възражение от заинтересованата страна, само когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая първоинстанционният съд се е позовал на противоречие с добрите нрави на клауза от договора, като нищожността произтича от самия договор, а именно поради прекомерност на уговорения размер на възнаграждението от 30%, водещ до нееквивалентност на престациите. Във връзка с изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд не е недопустимо, тъй като нищожността на договора подлежи на служебна проверка, когато е видна от съдържанието му.

Съдът смята, че е длъжен да уведоми страните за предполагаемата 3 нищожност с нарочно определение като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства. Въззивният съд следва сам да установи основанията за нищожност на сделка, относима към правата на страните, ако в първоинстанционното производство надлежно са въведени фактите, от които тя произтича, като съдът процедира по реда, посочен в т.2 на ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. С оглед горепосоченото разбиране, въззивният съд с определение, постановено в съдебно заседание на 25.03.2022г., е дал възможност на страните да изразят становище и да посочат доказателства за нищожността на договора. По този начин е било отстранено посоченото във въззивната жалба процесуално нарушение.

Действително клаузата на раздел IV-ти, предложение първо, съгласно която клиентът дължи на адвоката възнаграждение в размер на 30% от размера на присъдените обезщетения е недействителна поради противоречие с добрите нрави. Принципното уговаряне на резултативен хонорар като процент върху определен интерес на осн. чл. 36, ал. 4 ЗА не е забранено от закона. Въпреки това, съгласно посоченото от първоинстанционния съд Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, а и др., при възнаграждение, уговорено в размер на 25 %, се достига до такава нееквивалентност на престациите, която води до противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД. Като допълнителен аргумент за неморалност е въведен предмета на делото - за обезщетение от причинена смърт от ПТП, подобен на процесния - ПТП, от което са последвали телесни увреждания.

Като взе предвид горното съдът намира, че следва да се приложи чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона. В случая тази клауза в договора се замества от нормите на чл. 36, ал. 1 ЗА и нормите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към които препраща чл. 36, ал. 2 ЗА. Поради това съдът намира, че договора като цяло не е нищожен и останалите му клаузи пораждат действие спрямо страните.

Възнаграждение се претендира на основание предл. последно на раздел I V от Договора, съгласно който ако адвоката е изпълнил част от работата и възложителя неоснователно се откаже от по-нататъшното изпълнение на услугата по договора, адвоката има право на част от така уговореното възнаграждение, пропорционално на извършената работа.

Договорът за правна защита и съдействие между адв. ЦВ. СЛ. В., АКСофия, и М.Г. В./Й. е сключен в съответствие с правилото на чл. 4, предл. 2 ЗЛС. Той е бил подписан от непълнолетната М.Г. В., към тази дата на 14 години, и приподписан от нейната майка - Н.К.П., с което същата е изразила съгласието си за сключването му. Съдът приема, че договорът е бил сключен от разстояние, което е напълно допустимо съгласно правилата на чл. 13 и чл.

14 ЗЗД. Този договор първоначално е бил подписан от М. В./Й. и Н.П. в гр.

4

Бяла, по показания на св. Я.К. и св. Н.П., като същото се признава в отговор на въпрос № 4 от обясненията на адв. В.. Така оформеното изявление представлява оферта/предложение по смисъла на чл. 13 ЗЗД. Тази оферта е била приета от адв. В. с подписването на Договора в гр. София, за което е била уведомена насрещната страна по телефона и от този момент е възникнало валидно договорно правоотношение. Действително записаното в шапката място на сключване на договора- гр. София не съответства на разпоредбата на чл. 14, предл последно от ЗЗД, но това не влияе на валидността на сключения договор.

Съдът установи, че на 22.10.2019г. пред зала 8 в съдебната палата в гр.

София представителя на М. В./Й., адв. Б., е оттеглил пълномощното на адв. Ц.

В. и се е явил вместо преупълномощеният от нея адв. И.А. в съдебно заседание по гр.д. № 10048/2018г. по описа на СГС, 1-1. Съдът кредитира изцяло дадените от св. И.А. показания, тъй като същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и изключително подробни. Те не биват опровергани и от останалия доказателствен материал по делото. Напротив, индиция за настъпване на този факт е изрично изписания текст в пълномощното на адв. Б., с което М. В. го упълномощава да оттегли пълномощното на адв. В.. В противовес на тези доказателства са обясненията на М. В., които съдът не кредитира, поради очевидната им невярност.

Например на въпрос № 4, в който се пита дали е изготвено гореописаното пълномощно с въпросното съдържание, което е несъмнено доказано чрез представянето му по делото, ответницата отговаря, че не е подписвала подобно пълномощно. Още повече на всеки от зададените въпроси тя отговаря по един и същи начин, което съдът взема предвид при оценката на обясненията . Тя казва, още, че не е заявила, че не желае да бъде представлявана от адв. В. на въпросната дата пред заседателната зала на СГС.

В тази им част съдът приема обясненията за достоверни, доколкото съвпадат с казаното от св. А., според който оттеглянето на пълномощното е осъществено от страна на адв. Б., а не от страна на М. В.. Това обаче не означава, че пълномощното не е било оттеглено по надлежния ред, тъй като оттеглянето е сторено от изрично упълномощен неин представител.