Решение № 253 от 09.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Бургас, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600961 по описа за 2023 година С Присъда №70 от 05.04.2023г постановена по НОХД № 3024/2021г, Районен съд Бургас е признал подсъдимия С. С. С. - роден на ********г. в гр.

********, ******** гражданин, с постоянен адрес гр. *******, ж-к „*********“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, със ******* образование, **********, ******* на „С.“ ***, ********, ЕГН **********, за невиновен в това, че на неустановени дати през месец юни 2018г. в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - ******* на „******* с ЕИК *******, което дружество имало издадено разрешение с № 1289 за извършване на периодични технически прегледи на техническата изправност на ПСС, съгл. чл.16 и чл.42 от Наредба №32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в кръга на службата си, съставил неистински официални документи - изявления от „С. Д. Н.“, посочен за председател на комисията и от „С. С.

И.“, посочен за член на комисията, направени върху удостоверение за 1 техническа изправност на ППС КТП №1237 гр.Бургас на лек автомобил „*********“ с рег. № **********, на които изявления/документи бил придаден вид, че представляват конкретни писмени изявления на С. Д. Н.

(несъществуващо лице), в качеството му на председател на комисията, която издава удостоверението и на С. С. И. (несъществуващо лице), в качеството му на член на комисията, която издава удостоверението, с цел да бъдат използвани, а именно:

1. На неустановена дата през месец юни 2018г. в гр.Бургас, в качеството си на длъжностно лице - управител на „******* с ЕИК ********, в кръга на службата си, съставил неистински официален документ - удостоверение за техническа изправност на ППС КТП №1237 гр.Бургас на лек автомобил „**********“ с рег.№********* (малък и голям талон), като му придал вид, че представлява изявление на С. Д. Н. (несъществуващо лице), в качеството му на председател на комисията, която издава удостоверението, с цел да бъде използван

2. На неустановена дата през месец юни 2018г. в гр.Бургас, в качеството си на длъжностно лице - управител на „******* с ЕИК *********, в кръга на службата си, съставил неистински официален документ - удостоверение за техническа изправност на ППС КТП №1237 гр.Бургас на лек автомобил „*********“ с рег. №********, като му придал вид, че представлява изявление на С. С. И. (несъществуващо лице), в качеството му на член на комисията, която издава удостоверението, с цел да бъде използван, като, на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.

310, ал.1, вр. с чл.308, ал.1, вр.чл.26, ал. 1 от НК.

Постановил вещественото доказателство оригинал на удостоверение за техническа изправност на ППС КТП № 1237 гр. Бургас на лек автомобил „********“, с рег. № ******** /малък и голям талон/ с холограмен стикер с №***********, приложено в кориците на делото, да бъде унищожено, след влизане на присъдата в сила, по реда на ПАС.

Недоволен от горепосочената присъда е останал представителят на РПБургас,който в законоустановеният срок я протестира като неправилна и незаконосъобразна.Излага твърдения ,че са налице безспорни доказателства установяващи по несъмнен начин,че подс.С. е автор на инкриминираното престъпление. Предлага съда да отмени оправдателната присъда и постанови 2 нова осъдителна,с която С. С. С. да бъде признат за виновен.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа протеста като основателен.Счита обвинението за доказано по категоричен начин,като се позовава на приетата по делото повторна графическа експертиза извършена от две вещи лица от НИК София,които категорично посочват като автор на подписите в неистинските документи подсъдимия С..Предлага първоинстанционната присъда да бъде отменена и подс.С. да бъде осъден за извършено престъпление на лишаване от свобода за срок о от 6 месеца,което наказание да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Защитата оспорва изцяло протеста.Счита обвинението за недоказано по категоричен и несъмнен начин,поради ,което правилно решаващият съд е оправдал подзащитният му.Оспорва изготвената и приета от съда графическа експертиза изготвена от двама специалисти от НИК от София като неправилна.Приложено е писмено възражение против подадения протест с анализ на доказателствения материал в подкрепа на постановената оправдателна присъда.

В последната си дума подс.С. желае справедлива присъда и отрича да е извършвал тези деяния,в които е обвинен.

Въззивният съд след като се запозна със становищата на страните и материалите по делото констатира,че атакуваният съдебен акт е постановен при липса на проведена задълбочена и всестранна аналитична дейност на доказателствата по делото ,при липса на пълен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал,което обосновава извод,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал. 3 от НПК, които са неотстраними от настоящата инстанция и налагат отмяна на протестираната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.Налице е пропуск свързан с констатирана липса на доказателствен анализ съобразно изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК. Липсата на анализ на всички доказателствени материали и неизлагането на конкретни съображения, защо се отхвърлят едни от тях / така както задължава чл. 305 ал. 3 от НПК/ е съществен пропуск на мотивирането, защото не позволява да се проследи как е формирано убеждението на съда, че деянието не е извършено и това само по себе си обосновава пълна липса на мотиви

3

Първоинстанционният съд напълно повърхностно и фрагментарно е обсъдил събраните доказателства,без да изложи конкретни обосновани доводи и съображения по каква причина е приел, че обвинението е недоказано и е оправдал подсъдимия.Свидетелят Т. Т. при разпита си в съдебно заседание на 05.04.2023г дава напълно противоречиви показания в сравнение с приобщените такива по надлежния процесуален ред по чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 НПК дадени в хода на досъдебното производство на 16.09.2019г.Съдът е констатирал противоречията и е приобщил показанията му от досъдебното производство,но в мотивите на съдебния акт не става ясно кои показания са били кредитирани от съда,липсва констатация за противоречие,липсват доводи защо при наличие на противоречие съдът кредитира тези дадени пред съда или тези дадени пред разследващия орган,изобщо не става ясно кои показания са взети предвид от решаващият съд,напълно в противоречие с чл.305 ал.3 НПК.Напълно формално съдът е посочил,че неговите твърдения не се подкрепят от други доказателства /което безспорно не е така/ и изводът на съда завършва по следния неясен и двусмислен начин “....което означава ,че всяко последващо действие на съда в тази насока е безпредметно“. Безпредметно е кое,анализиране на противоречивите показания на св.Т. ли,или изобщо съпоставянето им с другите доказателства по делото,липсва необходимост от задълбочен анализ ли,не става ясно. Именно тук съдът е следвало да упражни правомощията си по чл.305 ал.3 НПК и да обсъди подробно и задлбочено показанията на св.Т.

Т. , да ги съпостави с останалия доказателствен материал,да изложи правни аргументи кои точно негови показания не кредитира,по каква причина, на кои доказателствени източници дава доверие и на кои не.Самите показания на св.Т. Т. дадени в хода на съдебното следствие и по досъдебното производство са изпълнени с противоречия,в изложения довод относно неговите показания ,състоящ се само от едно изречение в мотивите на съда не става ясно на кои от показанията конкретно се позовава съда.На следващо място липсват доводи защо съдът смята,че неговите показания не са подкрепени от другите доказателства, а просто заключава ,че било безпредметно изобщо да се извършват други действия в тази насока,без да става ясна волята на съда от това словосъчетание. Съдът констатира липса на пълен и всестранен анализ на изключително важни доказателства,събрани по делото,липса на съпоставяне в конкретика между противоречивите такива, , поради което 4 въззивният състав не може да разбере волята на съда обосновала крайния резултат с постановената оправдателна присъда.

Относно изслушаната графическа експертиза от вещите лица Т. и Ц. от НИК-София ,която е пълна,компетентна и обосновава отново решаващият съд с едно изречение ,избирателно извлечено извън контекста на цялата експертиза приема,че липсва категоричност в констатацията им,че подписът положен върху инкриминираните документи е на подсъдимия С. С.. Отново избирателно излага като мотив,че вещите лица не са сигурни, че подписът е имитация,поради липса на достатъчно сравнителни образци.Това са констатации,които не са посочени от вещите лица,а интерпретирани от съда,които противоречат на съдържанието на приетата двойна съдебнографическа експертиза.Вещите лица категорично посочват ,че трите подписа са изпълнени от едно и също лице и категорично те са изпълнени от подсъдимия С. С. С..Не се констатира и най-малка колебливост от експертите от НИК-София ,както в писменото им заключение /стр.14,т.2 ДП/,така и при изслушването им в съдебно заседание.Относно имитацията ,на която се позовава БРС, ясно е посочено от вещите лица,че не могат да отговорят подписа дали е имитация,защото нямат сравнителен материал от несъществуващите лица С. Д. Н. и С. С. И., на които е придадено,че са автори на документа.Неправилната оценъчна дейност от страна на съда,както по отношение на свидетелските показания на св.Т.,както и на графическата експертиза на вещите лица от НИК-София е довела до постановяване на порочен съдебен акт,при липса на мотиви поради неизпълнена в пълнота и конкретика задълбочена аналитична дейност съгласно чл.305 ал.3 от НПК..

Не става ясно от мотивите на съда по каква причина съдът кредитира в цялост показанията на двамата пристрастни свидетели,синове на подсъдимиясв.Н. С. и св.С. С.,защо не е съпоставила показанията им с изслушаната и приета двойна графическа експертиза и с показанията на св.Т. приобщени по делото по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1,т.1 НПК,за да убеди страните с правни доводи защо техните показания са достоверни ,а тези на св.Т. не са, както и неправилна и некомпетентна е двойната графическа експертиза.Наличието на противоречия между тези доказателства не е обсъдено от решаващия съд,не става ясна волята на съда защо кредитира показания на свидетелитесинове на подсъдимия ,категорично пристрастни/, които противоречат на безпристрастна и компетентна двойна графическа експертиза и на 5 безпристрастен производство. свидетел

/св.Т.Т./ при разпита му в досъдебното

Предвид изложеното въззивният съд е в невъзможност действително да разбере какви са били мотивите на БРС,за да постанови оправдателна присъда поради липса на извършен пълен,задълбочен,всестранен анализ на събрания доказателствен материал.Направеният такъв е фрагментарен, а правните изводи противоречат напълно на събрания доказателствен материал.

Налице е съществен недостатък на обжалвания съдебен акт, изразяващ се в липса на надлежно изготвени мотиви. Изрично в разпоредбата на чл. 305 ал. 3 от НПК е посочено значението на мотивите, в които се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. В мотивите липсва обсъждане и задълбочен анализ на отделните доказателствени източници, а правните аргументи се изчерпват с посочването, че подсъдимият е невинен в извършване на престъплението, за което е обвинен, без да са изложени съображения как съда е достигнал до този извод и е формирал вътрешното си убеждение. В цялост изготвените мотиви съдържат прекалено обобщени и теоретични постановки и съждения, без да са надлежно обсъдени конкретните обстоятелства и доказателства по делото, въз основа на които да са изложени правните съображения на съда. При това положение непълнотата на мотивите несъмнено води до неяснота на постановената присъда, с оглед на което не може да бъде направена проверка на волята на първоинстанционния съд по отношение на основните въпроси в наказателното производство. Липсата на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.