Определение № 524 от 16.11.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 400/2023
- Вид
- Определение № 524
- Подписан
- 16.11.2023
- В сила
- 16.11.2023
- Състав
- Кремена Иванова Краева, Десислава Георгиева Петрова, Натали Ясенова Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143, ал.2, т.19 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 524 гр. Силистра, 16.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Кремена Ив. Краева
Членове:
Десислава Г. Петрова
Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233400500400 по описа за 2023 година Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 4685/30.10.2023 г. /с п.к. от 25.10.2023г./ при РС – Тутракан о т „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к. „Младост“ №4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кинг, чрез адв. Ц. против Разпореждане № 910/05.10.2023г., постановено по ч. гр. д. №509/2023 г. по описа на РС – Тутракан, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 146.11лв., представляваща разликата над уважения размер от 81.01лв. до претендирания такъв от 227.12лв. - неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги №604527751 от 08.08.2012г., изменен с Допълнително споразумение №037763892/11.05.2020г.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излага съображения, че клаузата за неустойка не излиза извън обхвата на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Навежда, че размерът й за номер ********** е 227.12лв. и е сбор от 1/сбор от три месечни абонаментни такси без вкл. ДДС;
2/ част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 3/ разликата в цената на мобилното устройство без абонамент и преференциалната му цена, съответстваща на оставащия срок до края на договора. Уважената от заповедния съд сума твърди, че покрива третия компонент, а понастоящем се претендира уважаването на другите два /по т.1 и т.2/, като излага съображения за дължимостта им. Моли за отмяна на обжалваното 1 разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за посочената сума.
Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Тутракан.
Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч. гр. д. №509/2023 г. по описа на РС - Тутракан е образувано по подадено заявление о т „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к. „Младост“ №4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от адв. Ц. срещу Д. Р. Т., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Районен съд – Тутракан е издал заповед за изпълнение за част от претендираните суми, като е отказал издаване на заповед за сумата от 146.11лв., представляваща разликата над уважения размер от 81.01 лв. до претендирания такъв от 227.12лв. - неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги №604527751 от 08.08.2012г., изменен с
Допълнително споразумение
№037763892/11.05.2020г.
За да направи това заповедният съд е приел, че е налице неяснота относно размера на неустойката и че същата не е в размер на три промоционални или стандартни такси. Счита, че необосновано е въведено понятието „стандартна” абонаментна такса, като същата цели да въведе в заблуждение потребителя относно действителния размер на неустойката и завишава същата извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Предмет на обжалване в настоящия случай е сумата, за ко ято е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение, с оглед на което настоящият състав дължи произнасяне по правилността на обжалвания акт, единствено в тази част.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
Съгласно раздел IV, т.2 от Договор за мобилни услуги №604527751 от 08.08.2012г., изменен с
Допълнително споразумение
№037763892/11.05.2020г., в случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в чл.1 от този раздел, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Месечният абонамент, 2 приложим за нуждите на начисляване на неустойка, е най-високият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти;(б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето м у (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг ), каквато съответства на оставащия срок на договора.
Предмет на разглеждане понастоящем е претендираната неустойка под буква „а”, съдържаща в себе си кумулативно два компонента.
От една страна е предвидена неустойка, чийто размер е обвързан не с уговорените в самия договор, а с месечни абонаменти, които са в по-висок размер, въпреки че неустойката би следвало да цели обезпечаване на вреди, произтекли от неизпълнение на задълженията по конкретния договор, а не вреди, произтекли от непоети задължения за заплащане на стандартни месечни абонаменти. От друга страна формирането на неустойка включва и част от получената отстъпка в месечните такси за оставащия срок на ползване на съответния абонамент, независимо, че отпадането на договора осуетява само очакваните от доставчика приходи в намаления им размер. По този начин се достига до необосновано висок размер на претендирана неустойка.
Още повече, че не е ясен и точният механизъм за начисляван ето й, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици.
Предвид това, настоящият състав намира, че с оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, размерът й и условията, при които тя се дължи, е налице обосновано предположение за противоречие на клаузата с чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, а и евентуално на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП.
В заключение въззивният съд достига до извод за императивни правила, въведени в интерес на потребителите, за които се следи служебно при основаване на заявление на договаряне с потребител. Заявяването на такива задължения като безспорни несъмнено противоречи на закона и съответно се санкционира на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите/договора, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.
Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на 3 районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 910/05.10.2023г., постановено по ч. гр. д. №509/2023 г. по описа на РС – Тутракан, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 146.11лв., представляваща разликата над уважения размер от 81.01лв. до претендирания такъв от 227.12лв. - неустойка за предсрочното прекратяване по вина на абоната на Договор за мобилни услуги №604527751 от 08.08.2012г., изменен с Допълнително споразумение №037763892/11.05.2020г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4