Решение № 1682 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1682 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100501746 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1746/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. Г. С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20102035 от 04.09.2023 г постановено по гр.д.

№53687/20 г на СРС , 30 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София да се признае за установено , че С. не дължи сумата от 431,09 лева разноски в исковото производство и сумата от 338,10 лева разноски в заповедното производство по изпълнителен лист от 16.01.2020 г издаден по гр.д.№53330/14 г на СРС , 127 състав , издаден въз основа на влязло в сила протоколно решение от 15.05.2015 г ; като погасени по давност .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че със запор от 08.04.2020 г не е прекъсната погасителната давност и същата е изтекла . В случая няма реален запор , защото не са постъпили суми от него , а само образуване на изпълнително дело не прекъсва давността . Изтекла е 5-годишна погасителна давност .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Ищецът носи разделна отговорност с другия длъжник т.е. отговорността му по изпълнителното дело е само за ½ от задълженията и няма легитимация за другата ½ от тях . Давността е прекъсната с молбата за образуване на изпълнителното дело от 05.03.2020 г , а също и с налагане на запор на 08.04.2020 г от ЧСИ при налично възлагане по чл.18 ЗЧСИ . Към 1 настоящия момент давността е спряла и не тече .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.09.2023 г и е обжалвано в срок на 27.09.2023 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че образуването на изпълнително дело №20208580400456 на ЧСИ У.Д. на 05.03.2020 г не е прекъснало давността . Същата е прекъсната със запорно съобщение от 08.04.2020 г получено от банката на 15.07.2020 г , като прекъсването на давността е станало на 08.04.2020 г . Давността в случая е 5-годишна и не е изтекла към датата на исковата молба .

Решението на СРС е частично недопустимо и частично правилно . Видно от процесния изпълнителен лист същият е издаден не само срещу ищеца , но и срещу Н. Г.а З. /сестра на ищеца/. Няма данни З. да е починала като същата има дъщеря и съпруг според справка приложена към изпълнителното дело . Отговорността на двамата длъжници по изпълнителното дело е разделна като същите отговарят за ½ от процесните задължения по изпълнителния лист и изп.дело . Следователно не е образувано изпълнително производство и не налице правен интерес на ищеца за разликата над 169,05 лева до 338,10 лева разноски в заповедното производство и за разликата над 215,55 лева до 431,09 лева разноски в исковото производство . В тази част решението на СРС трябва да се обезсили и производството по делото да се прекрати .

В останалата част решението на СРС е правилно . Искането от страна взискателя да се извърши определено изпълнително действие прекъсва давността , защото ЧСИ е длъжен да приложи искания от взискателя изпълнителен способ . В този смисъл са мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС , както и решение №37 от 24.02.2021 г по гр.д.№1747/20 г на ВКС , IV ГО, решение №126 от 28.06.2022 г по гр.д.№3409/21 г на ВКС , III ГО, решение №127 от 12.07.2022 г по гр.д.

№2884/21 г на ВКС , III ГО и др. В случая в молбата за образуване на изпълнителното дело от 05.03.2020 г има искане за налагане на запори върху вземания и публична продан на движими вещи , както и възлагане по реда на чл.18 ал.1 ЗЧСИ . Последващият запор от 08.04.2020 г също е прекъснал давността . Без значение е дали по изпълнителното дело са постъпили суми . Към настоящия момент 5-годишната давност за процесните вземания не е изтекла и исковете в допустимата им част са неоснователни .

Налага се изводът , че решението на СРС е частично недопустимо и частично правилно . С 2 оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50 лева юрисконсултско възнаграждение .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №20102035 от 04.09.2023 г постановено по гр.д.№53687/20 г на СРС , 30 състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете на С. Г. С. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София да се признае за установено , че С. не дължи разликата над 215,55 лева до 431,09 лева разноски в исковото производство и разликата над 169,05 лева до 338,10 лева разноски в заповедното производство по изпълнителен лист от 16.01.2020 г издаден по гр.д.

№53330/14 г на СРС , 127 състав , издаден въз основа на влязло в сила протоколно решение от 15.05.2015 г ; като погасени по давност ; и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част поради липса на правен интерес .

ПОТВЪРЖДАВА решение №20102035 от 04.09.2023 г постановено по гр.д.№53687/20 г на СРС , 30 състав ; в частта , с което са отхвърлени исковете на С. Г. С. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София да се признае за установено , че С. не дължи 215,55 лева разноски в исковото производство и 169,05 лева разноски в заповедното производство по изпълнителен лист от 16.01.2020 г издаден по гр.д.№53330/14 г на СРС , 127 състав , издаден въз основа на влязло в сила протоколно решение от 15.05.2015 г ; като погасени по давност ОСЪЖДА С. Г. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* гр.София 50 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3