Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 609 от 16.11.2026, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 514/2026
Вид
Определение № 609
Подписан
16.11.2026
В сила
16.11.2026
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Деспина Георгиева Георгиева, Росица Славчова Станчева

Цитирани разпоредби

  • чл.110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.46 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.51 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.538 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.539 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 ал.1 · Закон за наследството
  • чл.49 ал.2 · Закон за наследството
  • чл. 51 · Закон за наследството
  • чл.51 ал.1 · Закон за наследството
  • чл.51 ал.2 · Закон за наследството
  • чл.61 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 609 гр. Варна, 16.11.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Г.а

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно частно гражданско дело № 20263000500514 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, образувано по частната жалба вх.№ 6915/23.09.2026, подадена от Д. Я. М. ЕГН ********** и Д. Я.

М . ЕГН **********, двамата чрез пълномощника им еднолично адв. дружество „С. Х.“, представлявано от адв. Св.Х. от АК- Добрич, със съд.адрес за връчване на книжа и съобщения: ***, срещу Определението на ОСДобрич № 838/16.09.2026 по в.ч.гр.д. № 562/2026 за оставяне без разглеждане подадените от Д. Я. М. ЕГН ********** и Д. Я. М. ЕГН **********, двамата чрез пълномощника им еднолично адв. дружество „С.

Х.“, представлявано от адв. Св.Х. от АК- Добрич, със съд.адрес за връчване на книжа и съобщения: ***, частни жалби с вх.№ 19891/1.09.2026 и вх.№ 19893/1.09.2026г, подадени срещу Протоколното определение на РС-Добрич № 1254/24.08.2026 по ч.гр.д.№ 2357/2026г, с което съдът е постановил, на осн.чл.51 ал.2 от ГПК, вписване в особената за книга при РС за всеки от жалбоподателите, че е изгубил правото да приеме наследството на Д.Я.М.

ЕГН **********, починал на 03.01.2025г, и за прекратяване на въззивното производство поради недопустимостта на подадените частни жалби.

Считат акта на ОС-Добрич за неправилен, постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон по сл. съображения:

1/ РС-Добрич се е произнесъл с недопустим акт, тъй като е бил десезиран с подадената от банка „ДСК“АД молба с искане за оттегляне на молбата й по чл. 51 ЗН:

Позовава се на разпоредбата на чл.539 ГПК, съгласно която 1 охранителното производство се прекратява, когато молбата за издаването на акта е оттеглена от молителя.

Охранителното производство по чл.51 ЗН не е служебно, а се образува единствено по инициатива на заинтересованото лице - кредитор, заветник или сънаследник.

С подадената на 15.07.2026г молба Банка „ДСК“АД изрично е заявила оттегляне на искането и прекратяване на делото поради погасяване на дълга и отпадане на правния интерес.

След десезирането съдът е бил длъжен да прекрати производството незабавно, на осн.чл.539 ГПК, без да разглежда въпроса по същество.

Произнасянето с акт по същество на 24.08.2026г, при липсата на висящо искане от легитимиран молителя, съставлява процесуално нарушение, водещо до процесуална недопустимост на протоколното определение.

ОС-Добрич е бил длъжен да констатира недопустимостта и да обезсили първоинстанционния акт, а не да отказва правосъдие чрез формално позоваване на необжалваемост.

2/ Нарушаване правилата за лично призованане на Д. Я. М.:

Съгласно задължителната практика на ВКС – Опр.№ 154/ 15.01.2024г по ч.гр.д. № 4592/2023 на I ГО; Опр. № 729/12.04.2023г по ч.гр.д. № 1090/2023г на I ГО; Опр.№ 1152/18.05.2023г по к.ч.гр.д. № 1569/2023г на I ГО, в охранителното производство по чл.51 ЗН призоваването на наследника задължително трябва да бъде лично. Тъй като приемането и отказът от наследство са строго лични и неотменими волеизявления, в производството по чл.51 ЗН е изключено приложението на фикциите за връчване по чл.40 и чл.41 ГПК, както и заместващото връчване по чл.46 ГПК или чл.47 ГПК.

По делото е безспорно установено, че съобщението за Д. Я. М. е връчено на 18.06.2026г на трето лице - неговия брат Д., на адрес, на който Д. не живеел и не пребивавал.

Жалб. Д. М. живее и работи в чужбина, не бил уведомен за насроченото заседание и бил напълно лишен от възможността да участва в производството и да защити правата си.

Преклудирането на правото му на наследяване при абсолютно нередовно призоваване представлява тежък порок, който въззивният съд е следвало да санира.

3/ Неправилно тълкуване на ТР № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС:

Въззивният съд неправилно е приел, че разясненията по т.2 от ТР № 4/2024г на ОСГК на ВКС установяват абсолютна забрана за инстанционен контрол, когато охранителното производство е опорочено от съществени процесуални нарушения и лишаване от право на участие.

РС не е разполагал с компетентност да се произнася по същество след десезирането му от молителя и затова прекратяването на въззивното 2 производство, без съдът да се произнесе по същество, лишава жалбоподателите от дължимата им процесуална защита.

4/ Допусната фактическа грешка относно датата на откриване на наследството:

В диспозитива на актовете на PC Добрич и ОС Добрич като дата на смъртта на наследодателя фигурира 3.01.2025г, което е в пряко противоречие с представения по делото Акт за смърт № 0052/13.01.2026 и Удостоверение за наследници № 1889/23.04.2026г, установяващи настъпването на смъртта на 03.01.2026г, която грешка създава пълна неяснота относно идентичността на наследствената маса и откриването на наследството.

По изложените съображения молят за отмяната на постановеното от ОСДобрич Определение № 838/16.09.2026г, постановено по в.ч.гр.д. № 562/2026 и за решаване по въпроса по същество, като бъде отменено Протоколното определение на РС-Добрич № 1254/24.08.2026г по ч.гр.д. № 2357/2026г, като бъде прекратено производството по ч.гр.д. № 2357/2026г, на осн.чл.539 ГПК поради оттегляне на молбата от „Банка ДСК“АД и отпадане на правния интерес на молителя, евентуално - като отхвърлите молбата на банката поради нередовно призоваване на наследника Д. Я. М. и извършено мълчаливо приемане на наследството;

Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.276 ал.1 ГПК ответната страна по ч.ж.„БАНКА ДСК“АД ЕИК 121830616, представлявано от изп. директори Доротея Николаева Николова-Илчева и Цветослав Найденов Димов, не са изразили становище по жалбата.

НАСТОЯЩИЯТ СЪД намира частната жалба за допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е неоснователна по сл. съображения:

Производството пред ОС-Добрич е образувано по повод подадените от настоящите жалбоподатели частни жалби срещу постановеното от РС-Добрич определение от 24.08.2026г по ч.гр.д. № 2357/2026г, с което, на осн.чл.51 ал.2 ГПК, е постановено вписване в особената книга при РС-Добрич за всеки от двамата жалбоподатели Д. Я. М. ЕГН ********** и Д. Я. М., че е изгубил правото да приеме наследството от Д.Я.М., починал 3.01.2025г.

Двете жалби са с идентични оплаквания : постановеното от РС-Добрич вписване по чл.51 ал.2 ЗН било недопустимо, след като РС е бил десезиран с молба на Банка „ДСК“ АД от 15.07.2026г за оттеглянето на искането й по чл.51 ал.1 ЗН.

Твърдяло се е още и това, че и двамата жалбоподатели са приели наследството с конклудентни действия по смисъла на чл.49 ал.2 ЗН. Освен това, на жалб. Д. Я. М. не било надлежно връчено съобщението за дадената му 3 възможност и срок по чл.51 ал.1 ЗН.

С писмения си отговор насрещната страна Банка „ДСК“АД, чрез упълномощения юрисконсулт, е изразила становище за основателността на жалбата.

За да прекрати като недопустимо производството по въззивното частно гражданско дело, ОС-Добрич е приел, че образуваното пред РС-Добрич производство по молбата на Банка „ДСК“АД с искане за призоваване наследниците да заявят дали приемат наследството, оставено от починалия на 3.01.2026г Д.Я.М., на осн.чл.51 ЗН, е охранително по своя характер.

Съобразно чл.538 ГПК на обжалване подлежи решението, с което молбата е била отхвърлена, като жалбата се разглежда по реда на чл.278 ГПК. В конкретния случай РС-Добрич се е произнесъл позитивно по заявеното от Банка „ДСК“АД искане, т.е. молбата е била уважена. При това положение, съгл. чл.537 ал.1 ГПК, решението, постановено в охранителното производство, не подлежи на обжалване. Горното следва и от задължителните указания, дадени в т.2 от ТР № 4/24.02.2026г по тълк.д. №4/2024г на ОСГК на ВКС.

За да приеме за необжалваеми постановените в рамките на охранителното производство позитивни актове, ВКС се е позовал и на т.2 от ППВС № 2/29.09.1977г по гр.д.№ 1/1977г, в което е прието, че на отмяна подлежат само актове, ползващи се със СПН, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. По тази причина не подлежат на отмяна актовете по охранителните производства.

При това положение подадените от двамата братя въззивни жалби са недопустими и затова следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното пред ОС-Добрич производство въз основа на тях, като недопустимо подлежи на прекратяване.

Изложеното се споделя и от настоящи съд и затова настоящата частна жалба, подадена срещу прекратителното определение на ОС-Добрич, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а постановеното определение – потвърдено.

В допълнение, само за пълнота на изложението, може да се посочи следното:

Постановеният от РС-Добрич съдебен акт не се ползва със СПН, нито с конститутивно или установително действие и би могъл да засегне чужда правна сфера, само ако е издаден незаконосъобразно, в съответствие с приетото в мотивите на горепосоченото ТР, в т.1. В мотивите на същото е прието, че съдебният акт по чл.51 ал.2 ЗН, с който се разпорежда вписване в особената книга по чл.49 ал.1 ЗН факта на изгубване правото за приемане на наследството, притежава всички основни характеристики на охранителните актове - насочен е към съдебно съдействие при правомерно упражняване на 4 граждански права. А основен принцип на охранителните производства е да не се допуска отмяна на вече издаден охранителен акт и заличаване на вписването му, без спорът да предварително да е бил разрешен със сила на пресъдено нещо /СПН/ и да е била въведена установеност в отношенията между страните с участие на лицата, чиито права и интереси актът и отмяната му засягат. Според нормата на чл.537 ал.2 ГПК, ако охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор /когато се касае за граждански права/ се разрешава по исков ред, като искът се предявява срещу лицата, ползващи се от акта. При уважаване на иска, издаденият акт се отменя или изменя.

Така, съобразно цитираното ТР по тълк.д.№ 4/2024, призованият наследник, макар формално да е участвал в охранителното производство по чл.51 ЗН, без да е могъл да изрази волята си пред съда, се явява лице по чл.537 ал.2 ГПК, засегнато от порочния охранителен акт, което би обусловимило правния му интерес от отмяната на същия като последица от успешно проведено исково производство за наследство спрямо лицето, получило наследствените му права или наследствените права на това лице са се увеличили като резултат от вписания акт по чл.51 ал.2 ЗН. Със СПН спорът за наследството би бил разрешен между лицата, които са се възползвали от порочния охранителен акт, и тези, които са били засегнати от него. В това исково производство, предвидено в чл.110 ГПК, ще има за предмет установяване качеството на ищеца като призован наследник /отречено с порочния акт по чл.51 ал.2 ЗН/. Пак там може да бъде установено, че приемането на наследството /като елемент от факт.състав на иска/ е било извършено чрез конклудентни действия, вкл. чрез изявления в самата ИМ по чл.110 ГПК.

Извършеното преди това вписване по реда на чл.51 ал.2 ЗН не би било противопоставимо на ищеца/ищците, ако в рамките на исковото производство бъде установено, че при провеждането на охранителното производство по чл.51 ЗН са били допуснати процесуални нарушения, които са го лишили от възможността да заяви волята си за приемане на наследството. Решението на съда по чл.110 ГПК ще обвърже със СПН както ищеца, така и ответника, ползващ от акта по чл.51 ал.2 ЗН, а също и неговите правоприемници /когато правоприемството е настъпило след образуването на исковото производство/.

С това решение ще бъде разрешен по еднакъв начин въпросът кой е призованият наследник, респ. кому принадлежи наследственото имущество или част от него.

Ако не се възползва от правото си на иск по чл.110 ГПК, увреденият от незаконосъобразния акт по чл.51 ал.2 ЗН наследник разполага и със съответните искове за защита на собствеността и другите имуществени права, включени в наследственото имущество, които лицето, ползващото се от акта по чл.51 ал.2 ЗН, е прехвърлило на трети лица