Определение № 1080 от 19.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1080 гр. Варна , 19.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900142 по описа за 2021 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ю.М.А. с ЕГН ********** и Х.А.А. с ЕГН ********** и двамата с адрес гр.Варна, ул.“Новгород“39 срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК 831830482, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

С определение №460/22.04.2021г. Х.А.А. ЕГН ********** е заличен като ищец в производството поради настъпила в хода на процеса смърт на страната и на основание чл.227 от ГПК като негови правоприемници в процеса са конституирани Ю.М.А. с ЕГН **********, А.Х.А. с ЕГН **********, Е.Х.А. с ЕГН ********** и С.Х.А. с ЕГН **********, в качеството им на наследници по закон на починалата страна.

В изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане №1723/ 13.05.2021г., с допълнителната искова молба новоконституираните страни са уточнили размера на претендираното от всяка от тях обезщетение в рамките на първоначално предявения от наследодателя им размер съобразно с наследствените им квоти, като са формулира и съответен петитум.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което 1 производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа между страните.

С оглед изложеното съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът следва да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищците, че с молба №7371/19.04.2021г. ответникът е депозирал списък по чл.80 от ГПК.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 22.10.2021г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от Ю.М.А. с ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ул.“Новгород“39 – лично и като наследник по закон на първоначалния ищец Х.А.А. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна, 2 починал в хода на процеса на 03.03.2021г. и А.Х.А. с ЕГН **********, Е.Х.А. с ЕГН ********** и С.Х.А. с ЕГН **********, в качеството им на наследници по зкаон на починалия в хода на процеса първоначален ищец Х.А.А., срещу “Застрахователно дружество Бул Инс“АД с ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“87, в условията на кумулативно обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50000 лева на Ю.М.А. и сумата от 50000 лева на правоприемниците на първоначалния ищец Х.А.А. съобразно наследствените им квоти, а именно по 12500 лева за всеки от ищците Ю.М.А., А.Х.А., Е.Х.А. и С.Х.А., представляващи обезщетение за обезвреда на претърпените от Ю.М.А. и Х.А.А. неимуществени вреди от смъртта на техния внук С.А.С. с ЕГН ***, починал на 06.08.2018г. вследствие на ПТП, настъпило на 06.08.2018г. на път първи клас 1-9, на км.119+700 от кръстовището на Автомагистрала „Черно море“, м.“Харамията“ по посока м.“Крушките“ обл.Варна, по вина на водача на л.а. „Фолксваген”, модел „Голф“ с ДК № *********, А.Н.Х., обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №66993623, издадена о т ответното застрахователно дружество, с начална дата на покритие 11.07.2018г., прекратена на 26.10.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.05.2019г. (30 дни, определени с поканата до застрахователя), до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание по НОХД № 788/2019 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по което е влязла в сила на 06.01.2021 г. Поради шофиране с превишена скорост застрахованият водач изгубил управление върху автомобила, същият навлязъл в тревна площ, ударил се в дървета, отчупен клон от които нанесъл травми, несъвместима с живота, на низходящия на ищците, седящ на задна дясна седалка.

Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в полица №66993623, издадена от ответното застрахователно дружество, с начална 3 дата на покритие 11.07.2018г., прекратена на 26.10.2018г. Смъртта на 17годишния внук на първоначалните ищци, към когото те били изключително привързани, довела до внезапна празнота в живота им, затворили се в себе си, често плачели, спрели да се хранят, страдали от безсъние, сънували кошмари.

Като баба и дядо на починалия, те помагали на неговите родители при отглеждането му от неговото раждане до израстването му като младеж, грижели се за него с голяма любов през продължителни периоди, помагали му при трудностите в ежедневието му, съветвали го, а той ги възприемал като втори майка и баща. Болката от загубата ищците ще изпитват до края на живота си. По предявената на 05.04.2019г. застрахователна претенция застрахователят се е произнесъл с отказ, поради което се прави искане за ангажиране на гаранционната му отговорност по съдебен ред.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за неоснователност на исковете по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, надлежното предявяване на застрахователната претенция и отказа на застрахователя. Оспорва се родствената връзка на първоначалните ищци с починалия, както и твърденията за изключително близки отношения помежду им и понасянето на болки и страдания от загубата му. Твърди се, че липсва акт по чл.300 от ГПК, който да обвързва настоящата инстанция със задължителна сила и оспорва наличието на виновно противоправно поведение на застрахования водач и твърдяния механизъм на ПТП. Счита, че не са установени участниците в ПТП и кръга на засегнатите лица. Размерът на претенциите се оспорва като завишен по аргумент от пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, в който е определен лимит до 5000 лева за лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ. Позовава се на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който не е използвал предпазен колан.

В срока по чл. 372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова молба, в която поддържат, че механизмът на ПТП и вината на пострадалия са установени с влязла в сила присъда. Възражението за съпричиняване се оспорва като неоснователно с твърдения, че застрахованият автомобил не е бил оборудван с предпазен колан, поради което задължението по чл.137а от ЗДвП е неприложимо. Позовават се на ТР по т.д. 1/2016г. на ВКС по прилагането на пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ и противоречие на нормата с 4 общностното право и практиката на СЕС. Излагат се допълнителни факти, обосноваващи особено близките отношения между първоначалните ищци и починалия, а именно, че приживе същите са живеели в едно домакинство и семействата са били задружни и сплотени, ищцата учела внука си да чете и пише, помагала му в уроците и той я обичал като майка. Загубата е допринесла в значителна степен за настъпилата в хода на процеса смърт на първоначалния ищец Х.А.А. само три години след инцидента, тъй като е довела до влошаване на здравословното му състояние и загуба на желание за живот.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в оспорва активната легитимация по исковете с твърдения за липса на родствена връзка и наследствено правоприемство. Счита, че пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ е приложим спрямо процесните правоотношения.

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

УКАЗВА на страните, че всяка от тях следва да установи обстоятелствата, на които основава възраженията си и черпи изгодни правни последици, като в разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и причинителя на вредата към датата на настъпване на ПТП; - факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване; - надлежно изпълнение на процедурата по чл. 498 от КЗ, включително представяне на всички доказателства, необходими за произнасянето на застрахователя по претенцията; - наличието на твърдяната родствена връзка между първоначалните ищци Ю.М.А. и Х.А.А. и починалия С.А.С.; - наличието на изключителна житейска и емоционална близост помежду им, - претърпените неимуществени вреди и обстоятелствата, обосноваващи техния размер - вид, 5 характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди, причинно-следствената им връзка с ПТП, както и положителните факти, насочени към оборване на възражението за съпричиняване – че е било обективно невъзможно изпълнението на задължението за поставяне на предпазен колан, респ. че вредоносният резултат би настъпил дори при липса на поставен колен, настъпване изискуемостта на задължението за застрахователно обезщетение и изпълнение на предпоставките за поставяне на застрахователя в забава, а в тежест на ответника е докаже твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан и че автомобилът е бил оборудван с такъв.

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: настъпването на твърдяното застрахователно събитие по време на действие на застрахователното покритие по процесната застрахователна полица, надлежното предявяване на застрахователната претенция, по която е постановен отказ.

УКАЗВА на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищците, че не сочат доказателства за родствена връзка между първоначалните ищци Ю.М.А. и Х.А.А. и починалия С.А.С., както и че в причинна връзка със застрахователното събитие е влошено здравословното състояние на Х.А.А., довело до неговата смърт.

УКАЗВА на страните на основание чл. 300 ГПК, че в случай, че спрямо застрахования водач е А.Н.Х. е постановена влязла в сила присъда за причинената по непредпазливост смърт на С.А.С., е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени доказателства, с изключение на представените с исковата молба преписи от постановените по НОХД № 788/2019 г., по описа на ВОС, НО, съдебни актове (л.24-59), тъй като не са заверени за вярност с оригинала, каквото е изискването на чл. 183, ал.1 от ГПК и са с обезличени данни за подсъдим и пострадали, което възпрепятства преценката за относимост към 6 спора.

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание служебно изисканото в производството по чл.230 от ГПК удостоверение за наследници на Х.А.А. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Варна, починал на 03.03.2021г.