Решение № 283 от 15.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330108616 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба И. Т. Т., ЕГН********** срещу „Деворекс“ ЕАД, с която е предявил осъдителен иск на основание чл.

128, т. 2 КТ, за осъждане на ответното дружество „Деворекс“ ЕАД, да заплати на ищеца сумата от **** лева, представляваща 1% от нетната печалба на ответното дружеството за **** г., представляваща неизплатен дължим целеви годишен бонус към основното трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от дата на завеждане на исковата молба. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В исковата молба се излагат съображения, че между ищецът и ответното дружество е сключен трудов договор и допълнително споразумение, с което е уговорено, че ответното дружество дължи 1% от нетната си печалба, съгласно одитираните финансови отчети, като не се изисква да бъдат изпълнявани някакви други условия, за да бъде изплатен този бонус. Твърди се, че печалбата за **** г. е ******* лева.

Излагат се твърдения за това, че със Заповед №******** г., трудовото възнаграждение е било прекратено, тъй като е било наложено дисциплинарно наказание „*******“ на ищеца, впоследствие с решение на съда, същият е възстановен на работа.

В срока за отговор по чл.за 131 ГПК, постъпил такъв, в който се излагат подробни съображения, че искът е допустим, но неоснователен. Не се оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, както и че е имало допълнително споразумение ****** г., в което е уговорен 1 допълнителен годишен бонус, извън основното месечно трудово възнаграждение. Оспорва се правото на ищеца да получи претендираното възнаграждение, тъй като съгласно чл. 15, ал. 1 от вътрешните правила на работната заплата, право да получават допълнителен годишен бонус имат само тези работници и служители , които трудови правоотношения не са прекратени към момента на изплащане. Ангажират се доказателства.

Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ.

По делото не съществува спор, а и се изяснява от приобщените доказателствени материали, че между страните е възникнало трудово правоотношение по повод на сключен срочен Трудов договор № *******г. и допълнително споразумение от *******г., с който е уговорен годишен бонус в размер на 1% от нетната печалба на дружеството. Трудовото правоотношение е прекратено считано от ******г., по силата на Заповед № ********г., издадена от управителя на ответното дружество. Безспорно е между страните, че дисциплинарното уволнение е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение и ищецът е възстановен на работа.

От доказателствения масив се установява факта на възникването и съществуването на валидно трудово правоотношение между страните, както и обстоятелството, че работодателят е заплащал регулярно основното трудово възнаграждение на работника за целия период на действие на трудовия а договор, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнявал добросъвестно задълженията си по трудовия договор за целия му период на действие.

Спорът между страните се фокусира върху характера и дължимостта на претендираното допълнителен годишен бонус извън основното месечно трудово възнаграждение.

Действащото законодателство урежда разнообразни допълнителни трудови възнаграждения. Такива са посочени в глава V от НСОРЗ увеличеното възнаграждение за положен извънреден труд, за нощен труд, за придобит трудов стаж и професионален опит, за образователна и научна степен „******“ или за научна степен „*****“ и др. Съгласно чл. 13, ал. 1 НСОРЗ с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за: постигнати резултати от труда текущо, за година или за друг период; промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия, увреждащи здравето на работника; участие в печалбата; други. Тази разпоредба дава правното основание да се изплащат допълнителни трудови възнаграждения и извън изрично уредените в 2 трудовото законодателство . Според чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер и периодичността на тяхното изплащане са задължителен елемент от съдържанието на индивидуалния трудовия договор. Кои са тези възнаграждения е определено в чл. 15 НСОРЗ.

На първо място, с постоянен характер са допълнителните трудови възнаграждения за образователна и научна степен „*****“ или за научна степен „*******“ и за придобит трудов стаж и професионален опит. Освен тях „за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време“.

В конкретиката на настоящия случай договореното допълнително възнаграждение категорично не е с инцидентен характер. То е регулярно и размера му се мени в зависимост от постигнатите резултати, но то е уговорено конкретно и безусловно т.е. размерът на бонуса се променя в зависимост от нетната печалба на дружеството, но при наличие на такава, е дължим. От лексикалното и целевото тълкуване на процесната клауза се установява безспорно, че недвусмислено са определени напълно, както периода, така и размера на възнаграждението, което разкрива категорично постоянен и траен характер на самото възнаграждение. Разпоредбта на чл. 15, ал. 1 от вътрешните правила на работната заплата/ на дружеството/,която гласи, че право да получават допълнителен годишен бонус имат само тези работници и служители, които трудови правоотношения не са прекратени към момента на изплащане, не касае процесния казус дори да се приеме, че ищецът е запознат с нея. Това е така най-малкото, защото самото прекратяване на трудовото правоотношение е било пряко волята на ищеца и най-важното- обявено е с влязло в сила съдебно решение за незаконно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в общ размер на 1900 лева, представляваща заплатени адвокатски хонорари ( съобразно представените договори за правна защита и съдействие ).

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде осъден да заплати в 3 полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер на 642,40 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Деворекс“ ЕАД, с ЕИК 202826557, с адрес: с. Браниполе, местност „Чиирите“ № ** Г ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. Т., с ЕГН ********** на основание чл.128 т.2 КТ сума в размер на *** лева, представляваща неизплатен дължим целеви годишен бонус към основното трудово възнаграждение в размер на 1% от нетната печалба на ответното дружеството за *****г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба/*****/ до погасяване на задължението.

ОСЪЖДА Деворекс“ ЕАД, с ЕИК 202826557, с адрес: с. Браниполе, местност „Чиирите“ № ** Г ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Пловдуив сума в размер на 642,40 лв.

ОСЪЖДА Деворекс“ ЕАД, с ЕИК 202826557, с адрес: с. Браниполе, местност „Чиирите.“ № ** Г ДА ЗАПЛАТИ н а И. Т. Т., с ЕГН ********** сума в размер на 1900 лева, предствляваща разноски в производството.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивския окръжен съд с въззивна жалба от страните Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4