Решение № 425 от 09.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603629 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С решение от 31.05.2022 г. на Софийския районен съд по н.о.х.д. № 7015/21 г. подсъдимият Р. Б. И. е признат за виновен в това, че на 21.11.2020 г. в гр. София, на ул. „Ф.Ж.К.“ до кръстовището с бул. „******* , противозаконно проникнал в чуждо моторно превозно средство – марка „BMW" с рег.№ *******, без съгласието на собственика „Р.М.“ ЕООД, поради което и на основание чл.346б НК и чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати в полза на НБПрП сторените по делото разноски в размер на 210,00 лева, представляващи определено от НБПрП възнаграждение на служебния защитник за предоставена правна помощ, както и на основание чл. 190 на НПК сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от служебния защитник на подс. И., с която се прави искане за отм яната на решението и постановяване на ново, с което подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по 1 повдигнатото му обвинение. Излагат се твърдения, че решението е необосновано и незаконосъобразно.

Представителят на СГП приема жалбата за неоснователна, а решението на СРС за законосъобразно и обосновано, поради което предлага да бъде потвърдено.

В съдебното заседание пред въззивния съд подс. И. и защитникът му поддържат жалбата и молят да бъде уважена на изложените в нея основания.

Защитникът поддържа, че подсъдимият не е проникнал в лекия автомобил.

В последната си дума подсъдимият моли въззивният съд обективно да разгледа случилото се.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебното заседание от страните, и сам служебно провери правилността на решението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства – чрез гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите М.А.А., М.Ю.М., М.М.И., С.Д.О.; писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на МПС, пълномощно, справка АИС- КАТ, справка за съдимост.

Въззивният съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност.

Правилно районният съд е установил, че подс. Р. И. е неосъждан.

На 21.11.2020 г., около 16:30 часа св. С.О. паркирал управлявания от него лек автомобил марка „БМВ-Х3“ с рег. № ******* в гр. София, на ул. Ф.Ж.К., в близост до локалното платно на бул. Цариградско шосе, от страната на находящия се там магазин „Билла“, като предната част на автомобила сочела към бул. „Цариградско шосе“. Автомобилът бил собственост на търговското дружество „Р.М.“ ЕООД, представлявано от св. Д. О.а, която била упълномощила св. О. да го управлява.

По същото време на мястото се намирал св. М.А., служител на 1 РПУСДВР, който бил в отпуск и посетил магазин „Билла“, за да си напазарува. Св.

А. седял в своя паркиран автомобил, когато възприел св. О. да паркира процесния 2 автомобил зад неговия. Междувременно св А. видял подс. И., който бил с черна шапка и хирургическа маска на лицето, да минава до автомобила на св. А., поставяйки на ръцете си латексови ръкавици. Св. А. продължил да го наблюдава и забелязал, че подсъдимият гледа автомобила на св. О., а когато последният слязъл и задействал централното заключване и алармената му система, подс. И. хванал дръжката и отворил задната дясна врата. През цялото време св. А. наблюдавал действията на подсъдимия и сигнализирал по телефона в ОДЧ на РУСДВР. След като св. О. се отдалечил, подс. И. отворил задната врата на автомобила, след което се навел и вкарал главата и торса си в купето . Тогава св.

А. се намесил, като задържал подсъдимия и останал на с него до автомобила до пристигането на св. М.М. и М.И. – служители на РУ- СДВР, които отвели подсъдимия в 1 РУ- СДВР.

На мястото бил извършен оглед на местопроизшествието, при който било установено, че задната дясна врата на автомобила не е заключена.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени материали, без някои от тях да са били безпочвено подценени или игнорирани за сметка на други, нито са допуснати логически грешки при обсъждането им.

Съществените факти за деянието и извършителството на подсъдимия се извеждат от комплексната оценка на показанията на очевидеца св. А., на показанията на св. О., св. М. и св. Иванов, които логически съответстват помежду си и хармонично се допълват, както и от протокола за оглед. Изтъкнатите доказателствени материали категорично опровергават лаконичните и декларативни обяснения на подсъдимия, който твърди, че само се е доближил до джипа, за да огледа зъбите си. Поради това, като отчете, че обясненията са не само доказателствено средство, а и средство за защита, необвързано със задължение за установяване на истината, въззивният съд на свой ред не формира вътрешното си убеждение по фактите въз основа на тях.

С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.

3

На тази фактическа основа районният съд правилно е приложил материалния закон, като е формирал крайния си правен извод, че подс . Р. Б. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.

346б НК.

По делото несъмнено се установява, че подсъдимият на 21.11.2020 г. в гр.

София, около 16:35 часа, на ул. „Фредерих Жолио Кюри“ до кръстовището с бул.

„******* противозаконно проникнал в чуждо моторно превозно средство – л.а.

„БМВ" с рег. № *******, собственост на „Р.М.“ ЕООД без съгласието на С.Д.О., който бил упълномощен от управителя на дружеството, собственик, Д. Л. О.а да го управлява.

Престъплението е довършено, когато подсъдимият е нарушил неприкосновеността на МПС, чужда собственост, като е проникнал в купето, след като преди това е подготвил това действие чрез неутрализиране на устройството за заключване на задната дясна врата, което му е позволило в отсъствие на законния държател на автомобила да отвори вратата и да си осигури достъп до вътрешността на купето. Това поведение е достатъчно, за да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 346б НК, защото реализира всички елементи на фактическия му състав. В тази насока въззивният съд намира за неоснователни възраженията на защитата, че подс. И. фактически не е влязъл в колата. Тези доводи са били изложени още в първоинстанционното производство и са получили обоснован и съответен на материалния закон отговор. Без правно значение е каква част от тялото на подсъдимия е проникнала в купето, тъй като съставомерността се обосновава от реализирания акт на достъп до вътрешността на купето, в което се намират всички уреди, позволяващи привеждането на превозното средство в движение. В процесния случай подсъдимият е вкарал главата и торса си в купето, което представлява акт на незаконно проникване.

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Оттук нататък първостепенният съд е решил правилно всички въпроси, свързани с индивидуализиране на санкционната отговорност на подсъдимия – административнонаказателна, и със справедливото оразмеряване на административното наказание глоба. Налице са всички предпоставки на чл. 78а, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, за престъплението се предвижда наказание 4 лишаване от свобода до три години и от него не са причинени съставомерни имуществени вреди. Същевременно районният съд законосъобразно е изяснил всички относими обстоятелства към индивидуализиране на административното наказание и обосновано е приел, че събраните доказателства не установяват отегчаващи отговорността обстоятелства.

В качеството на смекчаващи отговорността обстоятелства не е възможно да бъдат съобразявани вече отчетените факти за освобождаването от наказателна отговорност на подсъдимия.

В този смисъл чистото съдебно минало не е релевантно обстоятелство за оразмеряване на административното наказание. Значими обстоятелства обаче са извеждат от липсата на данни за други противоправни прояви на подсъдимия, както и от факта, че достъпът на подсъдимия до автомобила е бил краткотраен, което обосновава по-ниска степен на обществена опасност на процесното деяние от типичната за този вид престъпления. Поради това въззивният съд намира, че правилно районният съд е определил размера на глобата при решителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на 1000 лв. За яснота следва да бъде уточнено, че решението не е протестирано от прокурора, поради което и извън компетентността на въззивния съд е да утежнява положението на подсъдимия.

В обобщение, извършвайки цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл. 314 НПК, въззивният съд не намери основание за неговото изменение или отмяна.

Мотивиран от тези съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, Софийски градски съд, НО, III въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1935/31.05.2022 г., постановено по н.о.х.д.

№ 7015/2021г. по описа на Софийския районен съд.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Да се уведомят страните за постановяването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6