Решение № 427 от 05.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Бургас, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Д.а при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100500124 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№51423/04.12.2024г., подадена от ,,Дженерали Застраховане”АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.,,Княз Дондуков“№68, чрез юрисконсулт Росица Кунева, срещу Решение №2369/12.11.2024г., постановено по гр.д.

№5423/2023г. по описа на Районен съд- Бургас.

С горецитираното решение, съдът е признал за установено по отношение на “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК 030269049, представлявано от Николай Иванов Станчев, чрез юрк. Мария Радославова и А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, че на основание чл.422 ГПК, вр. чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ, А. Д. Г. дължи на “Дженерали Застраховане” АД, сумата от 7000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 210947769/2021г. за причинени на 19.07.2021г. в ***, път II-79, при км. 84+0, неимуществени вреди на пострадалото лице Ж.Г.Д., като водач на лек автомобил, марка “О.”, модел “А.” с рег. № *** от застрахования при заявителя по Договор за застраховка “Гражданска отговорност” от 08.12.2020г. длъжник, който управлявайки товарен автомобил, марка “О.”, модел “М.” с рег. № ***, под въздействието на алкохол е причинил ПТП, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1958 от 03.07.2023г. по ч.гр.д. № 4021/2023г. на БРС, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния му предявен 1 размер от 18 000 лв., като неоснователен и недоказан.

С горецитираното решение, съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът да заплати на ищцовото дружество сторените съдебноделоводни разноски в заповедното и исковото производство в размер на общо 464, 72 лв., съобразно уважената част от иска.

Със същото решение, съдът е осъдил на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищцовото дружество, представлявано от Н.И.С., да заплати на ответника Г. сторените съдебно-деловодни разноски в исковото производство в размер на общо 501,11 лв., съобразно отхвърлената част от иска.

С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционния съдебен акт в отхвърлителната част, като се навеждат доводи за неправилност и необоснованост поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Излага се становище за неправилно приложение принципа за справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД. Посочва се, че от събраните по делото доказателства (Амбулаторен лист№***; Медицински протокол на ЛКК***;

Болничен лист №Е ***; Болничен лист №Е ***; Амбулаторен лист №*** от 19.08.2021г.; Болничен лист №***; Протокол от заседание на застрахователноекспертна комисия), се установило, че уврежданията на Ж.А. – фрактура на короноиден израстък на лакътната става са настъпили вследствие възникнало на 19.07.2021г. пътно произшествие, поради и което напълно основателно застрахователното дружество е изплатило обезщетение на увреденото лице.

Твърди се, че въззивното дружество заплатило застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди на лицето, пострадало от застрахования по Договор за застраховка ,,ГО“ А. Г., който под въздействието на алкохол, управлявал товарен автомобил, марка ,,О.“, модел ,,М.“, рег.№***.

Отбелязва се, че първоначално за увреденото лице бил издаден болничен лист за период от 14 дни, а след изтичането им- за тридесет дни.

Посочва се, че след извършено рентгенографско изследване и назначена физиотерапия, ЛКК издала болничен лист за още тридесет дни(общо 74 дни неработоспособност).

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели и извършената по делото експертиза.

Навеждат се доводи във връзка с определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от деликт. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика (Постановление№4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение №57/30.05.2022г. по гр.д.№2372/2021г. на ВКС, ІІІ-то г.о.;

Решение №93/23.06.2011г.по т.д.№566/2010г. на ВКС, ІІ-ро т.о.; Решение №111/01.07.2011г. по т.д.№676/2010г. на ВКС, ІІ-ро т.о.; Решение №104/25.07.2014г. по т.д.№2998/2013г. на ВКС, І-во т.о.; Решение №223/27.12.2016г. на ВКС по гр.д.№1839/2016г. на ВКс, ІІІ-то г.о.; Решение №100/12.04.2017г. на ВКС по гр.д.№3834/2016г. на ВКС, №ІV-то г.о.).

Заявява се, че районният съд не обсъдил всички обстоятелства от значение за спора по делото. Подчертава се, че с оглед възрастта на увреденото лице (70г.), възстановителният процес продължил сравнително дълго. Пояснява се, че фрактурата на короноидния израстък на лакътната кост била свързана с намаляване стабилността на цялата ръка.

Твърди се, че освен претърпените физически увреждания вследствие 2 възникналото ПТП, пострадалият претърпял и силен емоционален стрес(както и неговата съпруга, която се возела на предната седалка). Развиват се съображения в тази насока.

Излагат се аргументи, че при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, следвало да се отчитат и нормативно установените нива на застрахователно покритие при застраховка ,,Гражданска отговорност“.

Посочва се, че справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включвала конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени изцяло исковите претенции.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 200 лева.

Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ответника– адв. Синигерова- БАК, на 08.01.2025г. В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло.

На първо място се заявява, че не са налице сочените от въззивника пороци на постановеното решение. Твърди се, че съдът обстойно обсъдил събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, като достигнал до правилни правни изводи, че не са налице трайни последици за здравето на увредения. Посочва се, че след поставянето на шина, последният е бил обездвижен, но това не се отразило върху неговите ежедневни дейности.

Развиват се съображения във връзка с изложеното в жалбата за претърпени имуществени вреди, както и че поради травмата, пострадалият трябвало да спре да работи. Подчертава се, че към момента на възникване на произшествието, Д. бил пенсионер(на 70г.).

Навеждат се доводи относно твърденията на въззивника за преживения стрес от пострадалото лице(както и неговата съпруга) вследствие настъпилото ПТП.

Излагат се аргументи досежно застрахователните нива, критерии и методология за определяне обезщетението от страна на дружеството.

Иска се отхвърляне въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на строените по делото разноски.

Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

Въззивната жалба е подадена от лице, за което съществува интерес от обжалване на първоинстанционното решение, надлежно упълномощено, подадена е в предвидения в закона срок, съдържа всички необходими реквизити, следователно е редовна и допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, 3 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд намира следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба предявена от “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК: 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Княз Ал.Дондуков” № 60, представлявано от Н.И.С., чрез юрк. Мария Радославова, против А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес ***, искова молба, с която се прави искане да бъде признато за установено по отношение на ответника А. Д. Г., че същият дължи на “Дженерали Застраховане” АД, сумата от 18 000 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 210947769/2021г. за причинени на 19.07.2021г. в ***, път II-79, при км. 84+0, неимуществени вреди на пострадалото лице Ж.Г.Д., като водач на лек автомобил, марка “О.”, модел “А.” с рег. № *** от застрахования при заявителя по Договор за застраховка “Гражданска отговорност” от 08.12.2020г. длъжник, който управлявайки товарен автомобил, марка “О.”, модел “М.” с рег. № ***, под въздействието на алкохол е причинил ПТП, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1958 от 03.07.2023г. по ч.гр.д. № 4021/2023г. на БРС. Ищецът твърди, че на 19.07.2021г. в ***, път II-79 при кв. 84+0 е настъпило ПТП с т.а. “О. М.”, с рег.

№ ***, управляван от ответника А. Д. Г., който извършвайки маневра за включване от банкета в главния път и отнема предимството на правомерно и попътно движещия се л.а. “О. А.” с рег. № 3041 ВХ, управляван от Ж.Г.Д., в резултат на което се стига до сблъсък между двете МПС. Сочи се, че за инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица на 19.07.2021г. от дежурен ПТП при ОДМВР – Бургас, от който било видно, че вината за настъпване на ПТП е на А. Д. Г., който управлявал МПС под въздействие на алкохол в кръвта в над допустимата по закон норма, при наличие на 0.64 промила. На основание сключената в “Дженерали Застраховане” АД застраховка “ГО” на автомобилистите за т.а. “О. М.” с рег.

№ ***, с полица № BG/08/***, пострадалото лице Ж.Г.Д. отправило към дружеството претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него, в резултат на виновното и противоправно поведение на делинквента, неимуществени вреди, изразяващи се във фрактура на лявата лакътна кост при лакътната става. По този повод била образувана преписка по щета № 210947769. Излага се, че след проведени преговори, ищцовото дружество изплатила на увреденото лице обезщетение в размер на 18 000 лв. по предоставена от последния сметка. Размерът на обезщетението бил определено от застрахователно експертна комисия към “Дженерали Застраховане”. Вследствие на горното за ищцовото дружество възникнал правен интерес да претендира и получи от виновния водач размера на 4 изплатеното обезщетение на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ, заедно с лихвите и разноските по определянето му. Ангажира писмени доказателства по опис.

Претендира разноски.

Така предявеният иск е с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, предявен по реда на чл. 422 ГПК.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез своя пълномощник адв. Синигерова. Ответникът признава, че е участвал в процесното ПТП като водач на т.а. “О. М.”, но отрича да има вина за настъпването му. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за това, че същото е настъпило в резултат на неговото противоправно поведение, поради което оспорва иска по основание. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че същият с поведението си е станал причина за настъпване на ПТП, ответникът оспорва наличието на предпоставки за възникване на неговата регресна отговорност.