Определение № 413 от 31.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. София, 31.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20231100901789 по описа за 2023 година

СГС е сезиран с искова молба от „Ж.“ ООД, с която са предявени срещу Държавата искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а при условията на евентуалност искове по чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“. Твърди се от ищеца, че на 29.09.1998 г. и на 01.10.1998 г. е сключил с Варненския затвор, на който правоприемник е Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“, договори за съвместна дейност за срок от 20 години, по които Варненският затвор е предоставил на ищеца ползването на празни терени, а ищецът в изпълнение на задълженията си е построил общо 13 на брой сгради, които са били въведени в експлоатация с разрешения за ползване. С изтичане на срока на договорите е прекратено действието им, но на ищеца не е платена стойността на построените от него сгради, които са били иззети по реда на чл.80 ЗДС и за тях са съставени актове за държавна собственост, а имотите са предоставени за стопанисване и управление на Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“. Поддържа се, че стойността на построените от ищеца сгради възлиза на общо 5 874 600 лв., но след прекратяване на договорите не му е платена тази сума от ДП“ Фонд Затворно дело“. Сочи се, че Държавата следва да отговаря като главен ответник по иска, защото е собственик на построените от ищеца сгради. Иска се от ищеца Държавата да бъде осъдена да плати сумата от 3 623 529 лв.

– частично от 3 817 200 лв., представляваща стойността на изграденото в държавните имоти по договора от 01.10.1998 г., както и сумата от 1 623 456 лв. – частично от 2 057 400 лв., представляващ стойност на построено по договор от 29.09.1998 г., а при условията на евентуалност се иска Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ да бъде осъден да плати процесните суми.

С допълнителната искова молба се поддържат предявените искове срещу Държавата, обосновани на твърдението за факта, че е собственик на построените от ищеца сгради.

По делото е извършена двойна размяна на съдебни книжа, но съдът констатира, че е налице пречка за постановяване на определение за доклад на делото по чл.374 ГПК, защото е недопустим предявеният иск срещу посочения от ищеца главен ответник – Държавата.

1

Предмет на предявените срещу предпочитания ответник /Държавата/ искове са вземания за стойността на построени от ищеца сгради, върху които Държавата е придобила собствеността по приращение – чл.92 ЗС, а за имотите, в които сградите са построени, са съставени два акта за държавна собственост. Българската държава, която е посочена като главен ответник, участва в гражданския процес винаги чрез процесуален субституент, който защитава от нейно име заявеното с иска спорно материално право. Когато предмет на иск е недвижим имот или вземане, възникнало от отношение по повод на този имот, процесуалният субституент на държавата е държавният орган, учреждението или друго юридическо лице, на което е предоставено правото на управление на държавния имот.

Константната практика на ВКС приема, че с предоставянето на държавните имоти и вещи за управление на държавни учреждения и на държавни предприятия, които не са преобразувани в търговски дружества след приемането на ТЗ или са създадени като държавни предприятия на основание чл. 62, ал. 3 ТЗ, съответното публично тяло е легитимирано в процеса да предявява и да отговаря по искове за собственост и други вещни права, както и по облигационни искове за вземания, породени от ползването, респ. застрояването на държавен имот. Държавата е предоставила за нуждите на определени субекти вещи - публична или частна държавна собственост, поради което няма съмнение, че тези субекти разполагат с правомощието да упражняват материалното право, а в качеството на процесуални субституенти те разполагат с правомощието да защитават пред съда правото на собственост активно и пасивно, т.е да са страни по дела по искове за собственост, за неоснователно обогатяване и др.

Не се спори, че с Решение № 576/24.06.2005 г. на МС /лист 237 и 238 по делото/, имотите, в които се намират процесните сгради, са били предоставени за безвъзмездно управление на втория ответник, който има качеството на публично предприятие по смисъла на чл. 62 ал. 3 ТЗ; това е отразено и в актовете за държавна собственост. Систематическото тълкуване на нормите на чл. 14 ал. 3 ЗДС и чл. 12, ал. 1 ППЗДС, чл.37 ЗИНЗ; чл.2 ал.1, чл.4 ал.1 и чл.6 ал.2 от Правилника за устройството и дейността на ДП "Фонд Затворно дело", обуславя извода, че предоставеното на това държавно предприятие право на управление, в което е включено и правомощието да владее и ползва имотите, не се конкурира с правото на собственост на Държавата, а произтича именно от това право.

С исковете са предявени за защита облигационни вземания по чл.59 ЗЗД за стойността на построените в имотите на Държавата сгради, а по твърдения процесните вземания произтичат от правото на държавна собственост и от упражняването на включените в него правомощия. От тази връзка произтича и пасивната процесуална легитимация единствено на втория ответник, който в качеството на процесуален субституент защитава правата държавата. В този смисъл съдът приема, че надлежен ответник по предявените искове е ДП "Фонд Затворно дело", сочен за евентуален.

При тези факти съдът намира, че пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове е само евентуалният ответник, а не и соченият за предпочитан и главен ответник - 2

Българската държава / в този смисъл решение № 127 от 19.07.2021 г. по гр.д. № 2719/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, определение № 3585 от 17.11.2023 г. по гр.д. № 1745/2023 Г., Г.

К., ІІІ Г. О. на ВКС/. Исковете по чл.59 ЗЗД следва да се разгледат само с участието на Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ като ответник, който е легитимиран като ответник и по предявените на договорно основание искове, защото се твърди, че е правоприемник на страната по договорите – Затвор Варна.

С оглед на изложеното съдът намира, че производството следва да се прекрати в частта, с която са предявени искове срещу Държавата като главен ответник.

Мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството в частта, с която са предявени от „Ж.“ ООД срещу Държавата като главен ответник искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 3 623 529 лв. – частично от 3 817 200 лв., представляваща стойността на изграденото в държавните имоти по договор N 1823/01.10.1998 г., за сумата от 1 157 020,35 лв. – обезщетение за забава; за сумата от 1 623 456 лв. – частично от 2 057 400 лв., представляваща стойността на изграденото в държавните имоти по договор N 1811/29.09.1998 г., за сумата от 518 381,94 лв. – обезщетение за забава.

ОСЪЖДА „Ж.“ ООД, ЕИК ****, да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, гр.София, ул.“****“ съдебни разноски от 450 лв.

Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3