Решение № 3934 от 08.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3934 гр. Пловдив, 08.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330109509 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Д. К. Н. против „Сити Кеш“ ООД иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № .... от 05.07.2021 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави, поради заобикаляне на материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и поради нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит № .... от 05.07.2021 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 500 лв., при установен годишен лихвен процент – 40, 05 % и годишен процент на разходите – 47, 83 %. Твърди, че с разпоредбата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя да предостави обезпечение съгласно условията, посочени в договора, като с клаузата на чл.

11 от Договора била установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 1 673, 01 лв. Твърди, че е усвоил сумата по кредита и не е заплатил задължението за неустойка, като счита, че не дължи заплащане на последната.

Ищецът твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, 1 поради непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва, по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че установената неустойка е в прекомерен размер, без последната да е свързана с вредите от неизпълнението на главното задължение за връщане на заемната сума в срок. Твърди, че неустойката е в размер от 100 % от заетата сума. Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. Поддържа, че неустойката е следвало да бъде включена в посочения в договора фиксиран лихвен процент, който не отговаря на действително приложения. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Сити Кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че при Районен съд – Пловдив са образувани общо четири дела между страните по идентични искови молби, като с последните се оспорват идентични кредитни продукти по четири договора за кредит. Твърди, че образуването на няколко производства представлява акт на злоупотреба с процесуални права, доколкото се цели облагодетелстване на ищеца с получаване на разноски във всяко производство. Сочи, че по останалите три дела в полза на ищеца вече са присъдени съдебни разноски, поради което се моли – при евентуален благоприятен изход на делото за ищеца, да не бъдат присъждани повече разноски. Излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишния процент на разходите и по какъв начин се формира последния с посочване на компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че клаузата за неустойка не е и не следва да бъде включена годишния процент на разходите, тъй като кредиторът следва да посочи годишния процент на разходите и компонентите му към датата на сключване на договора. Поддържа, че задължението за заплащане на неустойка възниква след сключване на договора – в случай на непредставяне на обезпечение, поради което счита, че е изначално невъзможно неустойката да бъде включена в годишния процент на разходите. Твърди, че неустойката е 2 индивидуално уговорена между страните и е ясна и разбираема, като нейната основна функция е да обезщети страната по сключения договор и като такава не следва да се включи в годишния процент на разходите, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил запознат за всички възможни суми, които би дължал по договора за кредит, което оборва твърдението на ищеца за наличие на заблуждаваща търговска практика.

Поддържа, че клаузата за неустойка е действителна и последната е уговорена като санкция в случай, че кредитополучателят не изпълни задължението си за представяне на обезпечение по кредита. Сочи, че потребителят е разполагал и с възможност в рамките на 14 дни да се откаже от договора без да е обвързан по никакъв начин от неустойката, както и без никакви последици, свързани със заплащането на такси и разноски. Поддържа, че потребителят е разполагал с възможност да продължи тридневния срок за осигуряване на обезпечение с предоставяне на молба до кредитора, респ. представяне на друго заместващо обезпечение – например запис на заповед. Сочи, че между страните са сключени 6 идентични договора за кредит в периода от 2020 г. до 2022 г., като наличието на клауза с оспореното в настоящото производство съдържание по всеки договор за кредит оборва изложените в исковата молба твърдения.

Счита, че потребителят не е имал намерение да изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, а е имал за цел да се обогати неоснователно със завеждане на последващи искове и по този начин върне единствено главницата по кредита. Предвид изложеното счита, че клаузата за неустойка не е установена в противоречие с добрите нрави. Счита, че при сключване на договора не е налице допуснато нарушение на Закона за потребителския кредит. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, ведно със законните последици.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

С определението за насрочване на делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № .... от 05.07.2021 г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 500 лв., при установен годишен лихвен процент 3

– 40, 05 % и годишен процент на разходите – 47, 83 %.; 2. че с разпоредбата на чл. 11 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 1 673, 01 лв.; 3. че в годишния процент на разходите, посочен в договора от 47, 83 % не е включено задължението по чл. 11 от Договора за заплащане на неустойка от 1 673, 01 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца Д.

К. Н. и ответника “Сити кеш” ООД е сключен Договор за потребителски кредит № .... от 05.07.2021 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – заемополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на десет месечни погасителни вноски, ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 1 856, 99 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 47, 83 %.

С разпоредбата на чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне две от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

С клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 1 673, 01 лв., платима разсрочено.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, в който е установен размерът на дължимите погасителни вноски в общ размер от 353 лв. Падежът на първата погасителна вноска е установен на 05.08.2021 4 г., а на последната – на 05.05.2022 г.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 5, ал. 1 от договора. Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката 5 функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.