Протокол № 1594 от 20.10.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1594 гр. Варна, 20.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20233100501678 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:48 часа се явиха:

Въззивникът А. И. Ц., редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв. С.

Е., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Въззиваемата Т. В. И., редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв.

Б. С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Контролираща страна Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Варна, редовно призована, не изпраща представител.

Вещо лице М. А. Т., редовно призована, явява се.

Вещо лице Д. Б. П., редовно призована, не се явява.

В.л. Т. : Д. П. ми се обади днес и ме уведоми, че е претърпяла инцидент с очите, поради което и не може да се яви в днешно съдебно заседание, но ще изпрати болничен лист на съда.

С Ъ Д Ъ Т дава възможност на вещото лице М. Т. да подпише представеното заключение по допуснатата съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

Адв. Е.: Да се даде ход на делото.

Доколкото в настоящия момент няма как да изслушаме вещите лица, обсъдихме с колегата и бихме искали допуснатите ни свидетели да бъдат изслушани след вещите лица, поради което, моля, за да не губим време да пренасрочите делото за друга дата и час.

Адв. С.: Моля да се даде ход на делото, но да определите нова дата да изслушване на вещите лица и след това свидетелите. Присъединявам се към становището на колегата.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира че не са налице 1 процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 3310/25.08.2023г., с което определение е направен доклад на въззивната жалба, както и на депозирания писмен отговор, и са допуснати доказателствени искания.

Адв. Е.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам писмения отговор. Нямам възражения по доклада на делото, запозната съм.

Адв. С.: Оспорвам жалбата, поддържам изцяло писмения отговор. Нямам възражения по доклада на делото.

Оспорвам направените с въззивната жалба доказателствени искания, като считам, че за тяхното събиране е налице преклузия. Всичко, което въззивната страна иска да се събере като доказателства, имаше възможност да събере пред районен съд и няма настъпили нови обстоятелства, които да се събират, считам исканията за преклудирани.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети доказателствата, които са допуснати в разпоредителното заседание, като в мотивите си в определението е посочил достатъчно основания защо счита, че по отношение събирането на тези доказателства не е настъпила преклузия. Не е настъпила такава и за събиране на удостоверението от Агенция за закрила на детето, което е постъпило по делото преди съдебно заседание, поради което и съдът намира, че следва да бъдат приети изготвения социален доклад от Дирекция ,,Социално подпомагане“-Ш., както и справката отговор от Агенция за социално подпомагане, установяваща каква помощ получава майката Т. И. за детето И. Ц., ведно с отговор, постъпил от НОИ - Дирекция ,,Пенсии“, установяващ, че пенсия не се получава да детето И.

Ц..

Воден от горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото писмо вх.рег. № 21068/30.08.2023г. от НОИ – Дирекция ,,Пенсии“; писмо вх.рег. № 24361/09.10.2023г. от Агенция за социално подпомагане; социален доклад вх.рег. № 24298/06.10.2023г. изготвен от Дирекция ,,Социално подпомагане“-Ш..

СЪДЪТ докладва, че е изготвено заключение по допуснатата съдебно-психиатрична и психологична експертиза, но същото не може да бъде изслушано в днешно съдебно заседание, поради неявяването на вещото лице Д. П. по обективни причини, според изложението на вещото лице М. Т., поради което и събирането на това доказателствено искане следва да бъде отложено за следващо съдебно заседание.

По направените от двете страни искане за отлагане събирането на допуснатите гласни доказателства, СЪДЪТ намира, че не са налице основания затова, доколкото заключението на вещите лица по никакъв начин не обуславя събирането на гласните доказателства, 2 установяват се различни факти с двете доказателствени искания, поради което и не се налага едновременното им събиране.

Предвид горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатите на страните свидетели.

Адв. Е.: Нашият свидетел се казва - С.К. Н..

СЪДЪТ покани в съдебната зала да влезе свидетелят С.К. Н..

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетеля:

С.К.Н.: родена на ***г., българска гражданка, неосъждана. Живея на семейни начела с А. Ц., желая да свидетелствам. Предупредена съм за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, обещавам да говоря истината.

На въпросите на адв. Е.:

Свид. Н.: Познавам А. Ц., както казах живея с него на семейни начела. Познавам и Т.

И.. Те двамата имат общо дете И. А.ов Ц.. С А. живеем заедно от месец март 2019г., в гр.

Ш., ул. ,,С.“ ***. Жилището е собственост на неговите родители, с нас живее и моята дъщеря Д., която е на 14г.

От момента, в който започнахме да живеем заедно, тогава майката на И. живееше в Ш. и уикендите взимахме И. при нас, вземахме го петък вечер и го връщахме в неделя, като един от дните винаги сме били при дядо му и баба му, т.е. при родителите на А.. И. доколкото знам страда от детски аутизъм, трудно говори, комуникира лесно, общителен е, но трудно навързва изречения.

Когато се събрахме да живеем заедно И. беше първи клас, учеше в 6-то основно училище в Ш., което е общо училище за всички деца. В това училище родителите на И. не са ходили никога с него по време на учебните занятия, имаше си ресурсен учител и логопед, директорката на училището се беше погрижила не само за него, а и за всички деца, които имат нужда от ресурсен учител.

И., като дете в първи клас, докато бяха в Ш., аз лично съм го наблюдавала, моята дъщеря сядаше да пише и той преписваше от нея, когато завърши първи клас, аз и А. отидохме на тържеството на завършването, дори И. каза стихче, тогава майката не присъстваше на празника.

Майката и детето се преместиха във Варна на 07.03.2021г., след това бащата се опитваше да получи информация къде ще учи детето, доколкото знам и има информация от майката, която тя предава е, че няколко училища се е наложило да сменят, едното от тях е Училището за деца със зрителни проблеми. В крайна сметка не разбрахме къде учи И., докато не заведоха дело за права и издръжка, до този момент ние не знаехме И. къде учи.

Контакта между родителите на И. се осъществява само и единствено, когато бащата иска да вземе И. при нас, но никаква информация, относно състоянието на И. не достига до 3 бащата, каквото и да пита той, единственият отговор, който получава е, че И. е добре, но къде e добре, дaли здравословно или в училище.

В началото като се събрахме да живеем с А., И. посещаваше д-р Я. в гр. С., няколко пъти съм ходила и аз на прегледите, но съм чакала отвън пред кабинета. Последното му посещение, на което ходихме там, беше през лятото на 2020г., ако не се лъжа месец юниюли, тогава майката на И. не дойде с нас и аз влязох в кабинета. Тогава д-р Я. попита до какви милилитри е стигнал сиропа ,,Абилифай“, който му беше предписан, когато казахме колко са милилитрите лекарката каза, че това е неговата доза и че този сироп се спира по схема, а не рязко. Цялата тази информация беше предадена на майката, след това този сироп спря да се дава, изчезна, този сироп не е идвал при нас, за друга терапия ние не знаем.

На въпросите на съда:

Свид. Н.: Доктор Я. беше определила схемата на прием на този сироп. Когато ние се събрахме с А., мисля че детето пиеше вече сиропът, по предписания на д-р Я..

На въпросите на адв. Е.:

Свид. Н.: И. в момента няма нужда от адаптация, когато идва при нас, защото той си е свикнал вкъщи, само започва да се дразни например, че го взимаме от Варна. Когато го взимахме всяка седмица, докато бяха в Ш., не сме имали такива проблеми, проблемите започнаха, когато се преместиха да живеят във Варна. Не знаем каква е причината за това му държание, но пътят от Варна до Ш. не му се отразява по никакъв начин, защото ние сме ходили и на почивки и по надалеч.

На въпросите на съда:

Свид. Н.: И. започва да се сърди и започва да иска да ходи в А., където има на разположение лаптоп и телефон, това са нещата, които го карат да иска да е там. Той се сърди и иска да си остане в А., след което, когато отидем в Ш. се успокоява, влиза, прегръща Д. и започват с техните си занимания.

На въпросите на адв. Е.:

Свид. Н.: Когато И. е при нас, доколкото използването на устройва са забранени от специалистите, вкъщи всичко е оставено на масата, но сме обяснили на детето, че лаптоп и телефон всичко е за работа и той не ги пипа, не ги докосва, дори не се дразни, когато са на масата, само ги поглежда, светва им екраните, но знае, че са само за работа.

Промяна в отношенията на бащата и детето от момента, в който детето живее във Варна, има, в смисъла, че не знаем каква е причината, но докато живееха в Ш. И. не употребяваше грозни изрази и обидни думи, но след като се премести във Варна започна да употребява такива думи. Обижда баща си, мен, дъщеря ми, както и като се види с баба си и дядо си, без причина започва да говори обидни думи, обижда самия себе си дори. Чувала съм от устата му, когато например И. изпусне газове, започва да употребява думите: ,,И. е скункс, смръдльо“, това са думи, които не са използвани вкъщи. Аз например съм крава, дъщеря ми е коза, на баща си казва, че е глупчо. Това поведение, докато бяха в Ш. го 4 нямаше. Сега е всеки път такова поведението му, това са думи, които той е чул от някъде, дори за самия себе си употребява обидни думи.