Решение № 457 от 30.05.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. Сливен, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя В. П. - Светиева при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя В. П. - Светиева Гражданско дело № 20232230103514 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. М. М. и С. М. Д. против М. М. М. и

Н. К. М. за прогласяване на относителната недействителност на сключен договор за продажба на недвижим имот чрез прогласяване нищожността му, като симулативен и прогласяване действителността на дисимулираната сделка, намиращ правното си основание в чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

В хода на процеса първият ищец М. М. М. е починал на 01.11.2023 година, видно от удостоверение за наследници, изх. № 10-01-563/1/13.11.2023 година.

В исковата молба се твърди, че между М. М. М. и неговата съпруга П.Ж.

М. и синът им М. М. М. бил сключен договор за покупко - продажба на недвижимо имущество – дворно място, цялото с площ от 1010 кв. м., образуващо парцел III, планоснимачен № 36, в квартал № 57, по плана на с.

Сборище, общ. Твърдица, ведно с масивна жилищна сграда на един етаж, застроена върху 45 кв. м., гараж от 20 кв. м и стопанска сграда навес от 99 куб. м., инкорпориран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, т. IX, дело № 2677/965 от 24.09.1996 година, по описа на Нотариус при РС – Сливен, с том № 22627822628, стр. 22629 по описа на Служба по вписвания.

Страните по горепосочения договор не са имали намерението да се задължат по сделката и същата съставлява привидна такава, прикриваща действителното намерение да се обвържат с друго прикрито съглашение (относителна симулация) – договор за дарение на недвижими имоти. В случая посочената сума като цена на имотите 3748 лева, никога не е била давана от М. М. М., респ. – М. М. М. и П.Ж. М., не са я получавали. Имотът е даден на разпореждане на М. М. М. с дарствено намерение. Привидността създава у 1 третите лица погрешна представа относно действителното правно положение.

В тази насока, договорът за покупко-продажба, като привидно съглашение е нищожен на своята същина, като в тази връзка ищците в производството искат разкрИ.ето й.

С. М. Д. е наследник на П.Ж. М. и дъщеря на ищеца М. М. М. и за нея е налице правен интерес да поиска прогласяването на недействителността на горепосочения договор.

От съда се иска да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че в конкретния случай сключената сделка за покупко-продажба на недвижим имот № 134, т. IX, дело № 3677/965 от 24.09.1996 година, по описа на Нотариус при РС – Сливен, с том № 22627/22628, стр. 22629 по описа на Служба по вписвания, не е действителна правна сделка, а същата съставлява симулативна сделка, доколкото страните по нея не са имали намерение да встъпят с посоченото намерение в облигационната връзка, а с друго прикрито съглашение. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от надлежно упълномощената от ответника М. М. М. към този момент адв. Д. е постъпил отговор на исковата молба, в който се изразява становище по допустимостта и основателността на иска и е направено признание на исковата претенция.

Излага се, че аргументите в исковата молба отговарят на действителното правно положение. Страните не са имали намерението да се задължат по сделката и същата съставлява привидна такава, прикриваща действителното намерение да се обвържат с друго прикрито съглашение – договор за дарение на недвижими имоти. В случая посочената сума като цена на имотите – 3748 лева никога не е била давана от М. М. М. и М. М. М. и П.Ж. М. не са я получавали. Имотът е даден за разпореждане на М. М. М. с дарствено намерение.

От съда се иска постановяване на решение при признание на иска.

Извън срока за отговор от адв. А., надлежно упълномощена с пълномощно от 05.08.2024 година – лист 100 от делото е депозирано писмено становище, наименовано „Писмен отговор“, заведено под № 18434/02.09.2024 година по входящия регистър на РС – Сливен.

Ответникът М. М. счита предявеният иск за изцяло неоснователен и недоказан, предвид следните съображения:

Страните по сделката са сключили възмезден договор за покупкопродажба, оформен с нотариален акт № 134 том.IX дело 2677/96 г. на нотариус К.Т., като продавачите са заявили, че са получили напълно и в брой от купувача сумата по сделката 3748 лева. Текста на нотариалния акт бил прочетен от нотариуса и разбирайки го се съгласили да се подпишат.

Тъй като и двамата им родители са починали, продавачите по сделката, то страните като наследници са обвързани с направеното от тях изявление в нотариалния акт, че са получили напълно и в брой от купувача посочената в 2 нотариалния акт сума.

За П.Ж. М. - негова майка изявлението в нотариалния акт е обвързващо за наследниците.

Представена е декларация от М. М. М. - техен баща, по отношение на която се заявява, че не е подписана от него, тъй като не носи неговия подпис и той не е направил такова изявление. Оспорва се подписа под декларацията на М. М. М..

Възразявайки изтъква още, че към момента на сделката страните са имали намерението и са реализирали сключването на възмездна сделка по договор за покупко- продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 134, том. IX, дело 2677/96 година на нотариус К.Т..

Акцентира се върху обстоятелството, че в същия ден са сключили и друга сделка, отново възмездна за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, като и този възмезден договор е оформен с нотариален акт № 130, том. IX, дело 2673/96 година на нотариус К.Т.. В отговора на исковата молба се прави възражение за изтекла давност за заплащане на сумата 3748 лева.

Иска се постановяване на решение, с което да бъдат отхвърлени на исковите претенции.

В законоустановения срок от назначеният особен представител адв. Ц.

Б. на ответника Н. К. М. е постъпил отговор на исковата молба, в който не се оспорва обстоятелството, че с Нотариален акт № 134, т. IX, дело № 2677 от 24.09.1996 година на Нотариуса при Районен съд Сливен ищецът по делото и съпругата му са продали на сина си – ответникът М. М. М., подробно описания в исковата молба и приложения нотариален акт недвижим имот, находящ се в с. Сборище, общ. Твърдица.

Не е спорно и обстоятелството, че по това време първият ответник е бил в брак с втората ответница, което е видно от приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, т.е. процесният имот представлява семейна имуществено общност.

Оспорват се всички останали обстоятелства, изложени в исковата молба, с които ищците обосновават допустимостта и основателността на исковата претенция.

Възразявайки сочи, че не е налице относителна симулация, тъй като от приложените към исковата молба доказателства не се установява страните по договора за продажба да са сключили привидна сделка, прикриваща действителните им намерения. Сделката, чиято недействителност се цели да бъде установена е извършена на 24.09.1996 година. Позовавайки се на твърдения в исковата молба и от признанието в отговора на ответника, имотът е бил в разпореждане на последния до момента на предявяване на иска. По тези причини се счита, че твърденията на ищеца и ответника не отговарят на истината.

3

Изтъква още, че продажбата на имота е извършена с нотариален акт, който е бил съставен от нотариуса при Сливенски районен съд, в канцеларията му в гр. Сливен и в присъствието на ищеца и неговата съпруга, двамата като продавачи и ответникът М. М. М., като купувач. Видно от съдържанието на нотариалния акт, имотът е бил продаден на М. за сумата 3749 лева, която сума продавачите са потвърдили, че са получили напълно и в брой от купувача, а последният е заявил, че е съгласен и купува имота при посочените в договора условия. Нотариалният акт е бил прочетен на страните, последните са го одобрили и са се подписали пред нотариуса. Никъде в нотариалния акт не е посочено, че продавачите са отказали плащането по сделката.

Оспорва се и подписа в декларацията на ищеца като неположен от него.

Счита се, че оспорената по отношение на авторството декларация няма характер на обратно писмо /contre lettre/, тъй като не е подписана от всичките страни по сделката. Обратното писмо няма действие и обвързваща сила спрямо ответницата М., тъй като същото се отнася за факт, който е общ за съпрузите и следва да е налице обратен документ и по отношение на нея, макар и да не е страна по договора. От това следва, че твърдението за постигнато между останалите страни по сделката съгласие, че волята им е била да сключат договор за дарение и че няма да си дължат нищо, не касае същата. В случая това обратно писмо, в което не е участвала съпругатаответник, би могло да служи само като начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК по отношение на същата и не доказва симулацията.

Акцентира се върху обстоятелството, че в исковата молба не се излагат твърдения, че такова писмено доказателство изобщо е съставяно.

Оспорва се съдържанието и истинността на т. нар. „обратно писмо“ по отношение на това къде, кога и от кои лица е съставено, както и дали същото е подписано лично от ищеца.

От съда се иска отхвърляне на предявения иск и се претендират разноски.

Извън срока за отговор от адв. А., надлежно упълномощена с пълномощно от 12.08.2024 година – лист 95 от делото е депозирано писмено становище, наименовано „Писмен отговор“, заведено под № 18433/02.09.2024 година по входящия регистър на РС – Сливен.

Ответницата Н. М. научила от ответника М. М. М., че е ответник по настоящото гражданско дело.

Изтъква се, че по делото е установено, че работи в Гърция, но много често се връща в страната, имала е и друго дело № 20232230103523 на СлРС и се явявала в съдебно заседание.

Веднага след като научила за делото упълномощила като свой процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК адв. Л.А., АК-Сливен. Заедно със своя съпруг М. М. М. са упълномощили един адвокат по делото, тъй като считат, че нямат противоречиви интереси по това дело.

4

Счита, че ответникът М. М. М. не е направил валидно признание на иска, тъй като адв. К. Д., не го е уведомявала за представения от нея отговор като смисъл, съдържание и последици, не го е уведомявала за направено признание на иска, което той сам не може да прави по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като имота е СИО и чл. 24, ал. 3 от СК не допуска един от съпрузите да се разпорежда със СИО еднолично, каквото представлява признанието на иска, не е уведомяван за хода на делото, постъпилите молби и доказателства, предприетите от страните процесуални действия, указанията на съда и пр.

Ответникът Н. М. счита предявеният иск за изцяло неоснователен и недоказан, предвид следните съображения:

Страните по сделката са сключили възмезден договор за покупкопродажба, оформен с нотариален акт № 134, том. IX дело 2677/96 година на нотариус К.Т., като продавачите са заявили, че са получили напълно и в брой от купувача сумата по сделката 3748 лева. Тъй като и двамата продавачи са починали, наследниците им са обвързани с направеното от тях изявление в нотариалния акт, че са получили напълно и в брой от купувача посочената в нотариалния акт сума.

За П.Ж. М. изявлението в нотариалния акт е обвързващо за наследниците и всички трети лица.

Към момента на сключване на сделката са имали намерението и са реализирали сключването на възмездна сделка по договор за покупкопродажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 134, том IX, дело 2677/96 година на нотариус К.Т.. В същия ден по сключване на цитираната в предния абзац сделка са сключили и друга сделка, отново възмездна за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, като и този възмезден договор е оформен с нотариален акт № 130 том.IX дело 2673/96 година на нотариус К.Т.. Страните са били наясно с видовете договори, които подписват и техния възмезден характер.

Прави се възражение за давност за заплащане на сумата 3748 лева.

От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените от С. М. Д. искове, а именно да се приеме за установено, че в конкретния случай сключената сделка за покупко - продажба на недвижими имоти, инкорпорирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, т. IX, дело № 2677/965 от 24.09.1996 година по описа на Нотариус при PC - Сливен, с том № 22627/22628, стр. 22629, по описа на Служба по вписванията, не е действителна правна сделка, а същата съставлява симулативна такава (относителна симулация) по реда на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, доколкото страните по нея не са имали намерение да встъпят с посоченото намерение в облигационната връзка, а с друго прикрито съглашение, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.