Решение № 351 от 25.02.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Бургас, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20212120105803 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от С. П. М., Д. М. М. и Й. М. Д. против Д. К. Н. иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, дело № 21/2017 г. на нотариус Е. Б., рег. № *** на НК, по отношение на ½ ид.ч. от имота, който е предмет на договора, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********** по КККР на гр. Б***, представляващ апартамент с площ от 81,42 кв.м., находящ се в гр. Б***, ж.к. ***********, ведно с избено помещение № 90 с площ от 3,26 кв.м., както и 1,214 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, както и да бъдат присъдени на ищците направените разноски по делото. Твърди се, че с горепосочения договор първата ищца заедно със съпруга си М. А. М. (починал на ****** г.) са продали на ответника правото на собственост върху целия гореописан имот, като в нотариалния акт е посочена цена от 48 000 лв., която ответникът се е задължил да заплати в срок до 31.12.2017 г., но която до настоящия момент не е платена. Твърди се също така, че към датата на прехвърлителната сделка ответникът Н. е бил съпруг на Д.М. (дъщеря на продавачите), като процесният имот е бил закупен от родителите на Д.М. и е бил предоставен за ползване на семейството й. Заявено е, че Д.М. не е знаела за подготвяната от ответника сделка, тъй като е отсъствала, не е участвала в нотариалното производство и не е била съгласна с тази сделка, но по силата на брачното правоотношение имотът е бил придобит в режим на СИО, а след прекратяването на брака им собствеността върху имота е преобразувана в обикновена съсобственост между тях при равни дялове. Междувременно преди развода им по настояване на ответника е било подписано споразумение, че продажната цена на имота е платена, въпреки, че цената не е била платена. На 15.09.2019 г.

Д.М. е прехвърлила на родителите си собствеността върху нейната ½ ид.ч. от процесния имот, поради което за ищците е налице правен интерес от предявяване на иск за разваляне на 1 договора само за останалата ½ ид.ч., поради пълното му неизпълнение от страна на ответника, като в случая липсват извинителни причини, които биха представлявали обстоятелства по смисъла на чл. 87, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД за определяне на длъжника на срок за допълнително изпълнение. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищците, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че предявеният иск е неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. Ответникът твърди, че процесният договор е относително симулативен на осн. чл. 17, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД. Заявено е, че първоначално ответникът и бившата му съпруга Д.М. са живяли под наем в процесния имот и след като са разбрали, че собственикът му Д. С. има намерение да го продава, са поискали първо да го предложи на тях, с което С. се съгласила и след време ги уведомила, че желае да продаде имота. Ответникът и съпругата му опитали да изтеглят кредит от „Българска пощенска банка“ за закупуване на имота, но такъв не им бил отпуснат, поради което родителите на Д.М. изтеглили кредит с условието, че същият ще бъде погасяван от ответника и бившата му съпруга. След отпускането на кредита на 22.12.2004 г., продажната цена в размер на 14 400 евро била преведена на продавачката, а апартаментът бил прехвърлен на формалните купувачи с Нотариален акт от ****** г., след което ответникът и съпругата му започнали да изплащат кредита с ежемесечни вноски, включващи главница и лихви, което продължило 13 години - до края на 2016 г. Твърди се, че по време на брака между ответника и Д.М. по договора за кредит са били платени общо 25 478 евро, равняващи се на 48 900 лв., която сума включва главница, лихви по кредита и такси за застраховка, като част от тази сума, а именно 10 890 лв., са били лични средства на ответника, които той е получил при продажбата на негов личен наследствен имот и която сума той превел на 16.11.2016 г. от банковата си сметка в „Райфайзенбанк“ АД по сметката на М. М. в „Юробанк“ АД. Предвид погасяването на кредита, ответникът поискал от М. и С.

М. да прехвърлят апартамента на него и съпругата му, което било извършено с процесния нотариален акт, като в него формално било записано, че цената ще бъде платена по банков път до 31.12.2017 г. Предвид горния начин на плащане на цената и формално уговорения в нотариалния акт срок за това, на 09.01.2018 г. между ответника и М. и С. М. било сключено представеното по делото споразумение с нотариална заверка на подписите. С оглед на гореизложеното ответникът твърди, че процесната сделка е привидна в частта, в която е заявено, че същата е продажба на имота, като с нея е прикрита сделка на безвъзмездно прехвърляне на имота, тъй като преди това неговата стойност е била заплатена чрез погасяване на кредита, отпуснат на името на С. и М. М. за покупка от тях на същия апартамент, а споразумението от 09.01.2018 г. е писмено доказателство по смисъла на чл.

165, ал. 2 от ГПК, изходящо от другата страна, в която връзка е поискано да бъдат допуснати гласни доказателства. На следващо място ответникът твърди, че дори да се приеме, че договорът за покупко-продажба е действителен, то той не дължи никаква част от продажната цена, тъй като половината от имота е прехвърлен от Д.М. на С.М. и за нейната цена липсва правен интерес от предявяване на иска, а за останалата половина от цената, която е в размер на 24 000 лв., ответникът заявява че е платена с негови лични средства чрез внасянето им за погасяване на тегления от С. и М. М. кредит, които средства не са му били възстановени. В съдебно заседание се явяват процесуални представители на ответника, които поддържат отговора. Ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По делото е приложено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т. *, рег. № ***, дело № 1571/22.12.2004 г. на нотариус А. Д., с който С. П. М. и М. А. М. са закупили следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда - апартамент с площ от 81,42 кв.м., находящ се в гр. Б*****, ж.к. ********, ведно с избено помещение № 90 с площ от 3,26 кв.м., както и 1,214 ид.ч. от общите части на сградата и 1,214 ид.ч. от правото на строеж върху държавно дворно място за сумата от 14 400 евро, като е уговорено, че цената ще бъде платена на продавача изцяло от „Българска пощенска банка“ АД чрез отпуснат на купувачите жилищен кредит за закупуване на това жилище.

Представено е и копие на Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.12.2004 г., сключен между „Българска пощенска банка“ АД – от една страна, и М. М. и С.М. – от друга страна като кредитополучатели, с който банката е отпуснала на кредитополучателите кредит в размер на 14 400 евро за закупуване на горепосочения имот, с краен срок за погасяване на кредита - 31.12.2019 г., като вземанията на банката по предоставения кредит са били обезпечени с вписана в нейна полза законна ипотека върху придобития чрез кредита имот.

По делото е приложено копие на молба от банката до СВ при АВ – Бургас за заличаване на вписаната ипотека върху имота, поради пълното погасяване на кредита, като върху молбата е отбелязано, че вписването на ипотеката е заличено на 20.12.2016 г.

Видно от приложеното копие на нотариален акт № **, т. *, рег. № ***, дело № 21/2017 г. на нотариус Е. Б., на 15.03.2017 г. С. П. М. и М. А. М. са продали на Д. К. Н. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр. Б*****, представляващ апартамент с площ от 81,42 кв.м., находящ се в гр. Б****, ж.к.

********, ведно с избено помещение № 90 с площ от 3,26 кв.м., както и 1,214 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, за продажна цена от 48 000 лв., която сума е следвало да бъде платена напълно и по банков път от купувача на продавачите в срок до 31.12.2017 г.

Видно от представеното Решение № 903/18.04.2019 г. по гр.д. № 420/2019 г., със същото е прекратен по взаимно съгласие сключеният на 09.11.1996 г. граждански брак между Д.Н. (ответника по делото) и Д. Н. (ищца по делото), т.е. към датата на сключване на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот ответникът и ответницата Д.М. са били съпрузи и имотът е бил придобит от тях в режим на СИО, а след развода им тази СИО се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни квоти.

По делото е представено копие на удостоверение за наследници на М. А. М., съгласно което той е починал на 05.12.2020 г. и негови наследници са ищците по делото, като С. П. М. е преживяла съпруга на починалия, а Д. М. М. и Й. М. Д. са негови дъщери.

Към исковата молба е приложено копие на споразумение с нотариална заверка на подписите от 09.01.2018 г., сключено между С. П. М. и М. А. М. – от една страна като продавачи, и Д. К. Н. – от друга страна като купувач, в което страните са декларирали, че посочената в горецитирания нотариален акт продажна цена от 48 000 лв. е била изплатена напълно и в брой, продавачите са декларирали, че са получили цялата продажна цена по договора и нямат повече имуществени претенции към купувача, както и страните са се съгласили, че всички имуществени отношения между тях са напълно уредени.

По делото е представено и копие на нотариален акт № ***, т. *, рег. № ***, дело № 633/2019 г. на нотариус С. И., с който Д.М. е дарила на майка си С.М. собствената си ½ ид.ч. от недвижимия имот, който е предмет на процесния договор.

Видно от приложеното по делото извлечение от банкова сметка на ответника в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на 11.11.2016 г. по сметката му е постъпила сумата от 22 500 лв. с основание за плащането - покупка на недвижим имот, а на 16.11.2016 г. от сметката на ответника по сметка на М. М. в „Юробанк България“, е била преведена сумата 3 от 10 890 лв. с основание на плащането – вноска по кредит.

По делото са представени копия на банкови бордера и вносни бележки за внесени погасителни вноски по горепосочения банков кредит, като само в един от тези документи като платец на вноската е посочен ответникът, в две бордера е посочено, че вносител на сумата е бившата му съпруга, а в останалите документи като платец на погасителните вноски е посочен М. М..

Ответникът е представил по делото множество банкови бордера, удостоверяващи извършени операции по продажба на валута от М. М. през периода 26.01.2005 г. – 28.05.2013 г., като съдът намира, че същите не установяват релевантни за спора по делото факти, тъй като от тях не може да се установи, че получените при продажбата на валутата суми са били използвани за погасяване на вноски по кредита, нито че те са били платени от ответника.

В съдебно заседание на 02.02.2022 г. е изслушана ищцата С.М. по реда на чл. 176 от ГПК, като същата е заявила, че тя и съпругът й са плащали вноските по кредита с техни средства, като вноските са били плащани в клон на „Пощенска банка“ срещу старата поща в гр. Б*****. Заявила е също така, че споразумението с ответника от 09.01.2018 г. е било сключено, тъй като той се е отнасял много лошо с дъщеря им и заплашвал, че ако не му прехвърлят апартамента, ще се разведе с нея, както и им обещал, че ще им плати парите, но все още не ги е платил. Ищцата също така е посочила, че искът не е бил предявен по-рано, тъй като са изчаквали ответникът да им плати парите. Заявила е също така, че Д.Н. е имал да им връща 10 890 лв. и след като е продал свой наследствен имот те му казали да внесе тази сума по сметката за погасяване на жилищния кредит.