Решение № 302 от 09.11.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Монтана, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. СЕМОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от К. СЕМОВ Административно наказателно дело № 20231630200791 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.).

С Наказателно постановление № 26-0000749/31.05.2023г. на Директор РД „АА” гр.Враца, ул.Васил Кънчов № 78 са наложени на М. Т. М., с посочени адреси в гр.Видин и съдебен такъв в гр.Варна, чрез адв.А. Х. Д. от АК - Варна, административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, за административно нарушение по чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, за административно нарушение по чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление М. чрез адв.А. Х. Д. от ВАК, моли да бъде отменено. Претендират се разноски, съгласно представен списък – разноски.

Въззиваемата страна, като административно-наказващ орган (АНО) Директор РД „АА“ гр.Враца, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима и основателна.

Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

1

На 15.05.2023г. на главен път Е – 79 в област Монтана, разклона за с.Трифоново, посока гр.Монтана бил спрян за проверка водача М. Т. М., управляващ ППС „МЕРЦЕДЕС 1844 ЛС“,„АКТРОС“ с рег. № ххх от категория N 3, с прикачено към него ремарке „ШВАРЦМЮЛЕР В СЕРИЯ“ с рег. № ххх от категория О4. В хода на извършената проверка от св.Л. С. К. – инспектор отдел контрол при РД „АА” гр.Враца в присъствието на колегата му св.К. Й. Я. било установено, че водача М. извършва обществен превоз на товари на територията на РБ, представящ заверено копие номер 1234780001/23/06.2021г. към лиценз на ЕО по маршрут с.Студена - с.Орешец видно от пътен лист номер 30160647/15.05.2023г., (бетонни тръби), видно от товарителница номер 0009655/15.05.2023г., като: 1.Собственикът/длъжностно лице, без уважителни причини не е представило в определения срок превозно средство-МПС за технически преглед, валидността на прегледа е до дата 09.05.2023г. 2. Собственикът/длъжностно лице, без уважителни причини не е представило в определения срок превозно средство-ремарке за технически преглед като валидността на прегледа е до дата 09.05.2023г.

За установените административни нарушения по чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП, св.К. съставил спрямо водача М. АУАН № 00075/15.05.2023г. Така съставения АУАН бил подписан от св.К. Й. Я..

На базата на изготвения АУАН, административно-наказващия орган – Директор РД “АА” Враца издал процесното НП санкционирайки водача М. на основание чл.181, т.1 от ЗДвП с две отделни административни наказания – глоби от по 50 (петдесет) лева.

По делото са изискани от съда и приети справки, както следва:

От писмо рег. № 819000-41804/2/27.07.2023г. на Сектор ПП към ОДМВР – Варна, ведно с приложение, е видно че ППС ВЛЕКАЧ „МЕРЦЕДЕС 1844 ЛС АКТРОС“ с рег. № ххх, рама № ххх е собственост по регистрация на „И.“ гр.Варна, ЕИК ххх.

От писмо рег. № 433200-88397/07.08.2023г. по описа на Отдел ПП към СДВР, ведно с приложения, е видно че ПОЛУРЕМАРКЕ „ШВАРЦМЮЛЕР В СЕРИЯ“ с рег. № ххх, рама № ххх, считано от 27.08.2021г. и към настоящия момент e собственост по регистрация на „А.С.“ ЕООД, гр.София, ЕИК ххх.

Съгласно писмо изх. № 01/04.10.2023г. на „И.“ ЕООД гр.Варна, представлявано от М.Л., „И.“ ЕООД и лицето М. Т. М., ЕГН ********** никога не са били в трудовоправни отношения.

Съгласно писмо изх. № 64/04.10.2023г. на „А.С.“ ЕООД гр.София, представлявано от Д.Е. Т.А, ведно с приложен трудов договор № 506/05.04.2023г., жалбоподателя М. Т. М. е назначен в „А.С.“ ЕООД гр.София с трудов договор № 506/05.04.2023г. единствено и само като шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, КОД по НКПД № 8332 2005 КИД:

4211. Никога М. не е бил назначаван като механик, началник на гараж, началник автотранспорта или акто каквото и да е друго длъжностно лице.

Управителя Т.А моли да се вземе предвид, че представляваното от нея 2

Дружество не е определяло или упълномощавало М. Т. М. да представя на ГТП ремарке ,,ШВАРЦМЮЛЕР“ с рег. № ххх.

М. Т. М. чрез адв.Д. от АК – Варна в писмени бележки излага следните доводи за отмяна на НП:

На първо място считам, че НП е неправилно. АНО не е обсьдил в същото голяма част от изложените в АУАН и НП доводи, а е изградил решението си едностранчиво. При това налице е НП постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила, които не могат да бъдат санирани дори и в съдебно заседание.

По своето предметно съдържание наказателното постановление е правораздавателен акт, акт на административно-наказателната юрисдикцпя, като чрез него се установява фактът на административното нарушение и се свързва с точно определено лице, на което се налага съществуващото по закона административно наказание. Считам че атакуваното НП по процесното дело е неправилно и АНО е издал същото неправомерно. Същевременно тежестта на доказване в административното производство лежи върху наказвашия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП последният се позовава на констатациите в АУАН при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и последните в рамките на производството по налагане на административни наказания приема за верни до доказване на противното.

Това не с така обаче при съдебното производство.В съдебното производство те нямат обвързваща доказателствена сила. В него визираният съдебен състав трябва да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение. НП и АУАН не са доказателствени средства и поради това не следва да се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14, ал.2 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, то те не могат да имат предварително определена сила. Тази позиция е категорично застъпена и в Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС. В хода на съдебното следствие не са събрани никакви доказателства, които да потвърждават описаните в АУАН обстоятелства, а именно липсват изискуемите от законодателя в чл.57, ал.1 от ЗАНН императивно изброени атрибути, които трябва да съдържа едно наказателно постановление. В атакуваното НП липсва най - важната т.5 от чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно: ,, ….описание на нарушението, дата и място на извършване, къде е извършено, обстоятелства, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават ...”. По този начин, аз не знам в какво точно е обвинен моят доверител и каква точно защита му е необходима. Не става ясно по какъв начин и на основата на какви доказателства АНО е формирал своето вътрешно убеждение и на база на него е приел за доказано, че доверителят ми виновно е нарушил разпоредбите на чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП, като управлявал посоченото в акта ППС.

Считам, че съставеният АУАН страда от сериозни процесуални и материални пороци, като по безспорен и категоричен начин трябва да е 3 доказано, че има извършено нарушение и че именно точно това лице е извършило нарушението.

Актьт за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на административно-наказателното производство. До съставянето иа акта се стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана сьс събирането по надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти.

Безспорно и доказано е по делото, че М. М. е осъществявал обществен превоз на товари с изтекъл срок на валидността на ЗТП (бил е валиден до 09.05.2023г., а нарушението е установено на 15.05.2023г., като 13 и 14.05.2023 г. са били събота и неделя), като нарушението е квалифицирано по чл.147, ал.3, т.4 от ЗДвП. Считам, че донякьде правната квалификация на нарушението е правилна, но приложената санкционна разпоредба не съответства на вида на деянието. Административното наказание е наложено на основание чл.181, т.1 ЗДвП, съгласно който „...наказва се с глоба 50 лв., собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед...“.

Видто от представения като доказателство по делото трудов договор № 506/05.04.2023г. на М. М., същият е назначен на длъжност - ШОФЬОР, ТЕЖКОТОВАРЕН АВТОМОБИЛ 12 И ПОВЕЧЕ ТОНА с КОД ПО НКПД 8332 2005 КИД: 4211 в „А.С.“ ЕООД. От този трудов договор по безспорен и категоричен начин се установява, че М. М., нито е собственик, нито е длъжностно лице, а един обикновен шофьор и няма нито правото, нито задължението да представя процесното ППС на годишен технически преглед.

Това обикновено го прави механик, началник на гараж, началник автотранспорта или определено и упълномощено от собственика на ППС лице.

От свидетелството за регистрация на ППС, част Първа на т.а. с рег. № ххх по безспорен и категоричен начин се установява, че собственик на процесните ППС е „И.“ ЕООД с ЕИК ххх.

Поради изложените до тук обстоятелства и факти, считам, че към момента на извършване на разглежданото нарушение относимата санкционна разпоредба е чл.185 от ЗДвП, която обхваща всички случаи иа нарушения, за които не е предвидено друго наказание. Точно поради тази причина считам, че за мен това е абсолютно нарушение на материалния закон.

Искам да заявя, че в такъв случай привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не може да разбере точните правни рамки на обвинението, което му се вменява. Във връзка с това следва да се подчертае, 4 че съдът не може да измени основанието за налагането на административно наказание в случаите, в които АНО с определил неправилно приложимият материален закон. Нужно е също да се спомене, че АНО не разполага с процесуалната възможност да сочи нови нарушени законови норми в издаваното НП. От изложеното до тук следва, че атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание. И това е така защото в случаят е налице ограничаване правото на защита на доверителя ми, което прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосьобразност на обжалваното НП. Докато законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на АНО да издаде НП, макар и в АУАН да е допусната иередовност, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася за издаваното НП, при което АНО сдедва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, като неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на НП и същото трябва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разгдежда спора но същество. Съдът в случая на процесното производство считам, че не може и няма право да прави тълкувание на правната норма. Съдът в случая на процесното производство не може и няма право да налага нови глоби на друго правно основание вместо АНО, тъй като същият е приложил неправилно закона. Правомощията на първоиистанционния съд в процесното производство се ограничават до установяване в хода на съдебното производство проверка на редевантните факти и обстоятелства, което е необходимо, за да провери съдът правилно ли е квалифицирал нарушението АНО, като такова по вмененото му нарушение на съответната законова разпоредба от ЗДвП, правилно ли е определил субекта, който следва да носи административно-наказатедна отговорност за него, както и правилно ли е придожен материалният и процесуалният закон. Тези твърдения се обосновават и кредитират на събраните писмени доказателства съдържащи си в кориците на делото.