Решение № 1096 от 11.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330117494 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове п о 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД и 86 от ЗЗД предявени от НД МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК 200267101, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“, бл. 80, вх. В, ст. 6, ап. 71, с **** Л. Д., чрез адв. В., против Н. К. К., ЕГН ********** с адрес с. Д. п., ул. „***“, № **, община К., обл. П., за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 548.01 евро- просрочена главница по вноски от № 8 (с падеж 04.04.2023г.) до № 10 (с падеж 05.06.2023), ведно със законна лихва върху нея за периода от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателно то й погасяване; сумата от 11.35 евро - договорна лихва за периода 04.05.2023 г.05.06.2023 г., както и сумата от 159.54 евро - лихва за просрочие от 05.06.2023г., до датата на завеждане на настоящата искова молба-10.10.2024 г.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ****/**** г., по силата на който ищеца предоставил на ответника сумата от 3975,40 лв. същата е изплатена в брой на 04.08.2022 г.

Лихвения процент е фиксиран и лихвата е 374,60 лв. Срока за връщане е 1

05.06.2023 г., на 10 равни погасителни вноски включващи главница.

Длъжникът с погасил първите четири вноски, след което е направил частични плащания. На 13.09.2022г. е постъпила сума в размер на 436 лв., на 20.10.2022 г.- 435лв.; на 18.11,2022г. – 430 лв., на 14.12.2022г. - 440 лв.; 16.01.2023г. – 150 лв., 17.01.2023 г. – 150 лв., 27.01.2023 г. – 135 лв., 01,03.2023 г. – 250 лв., 27.03.2023 г. – 450 лв., 24.04.2023 г. – 200 лв., 02.05.2023 г. -180 лв. Същите са погасили седем вноски и част от осмата. Размера на дължимата главница е 1071.81 лв., а на договорна лихва - 22.19 лв. При просрочие се дължи лихва за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Считано от датата на падежа на последната погасителна вноска 05.06.2023 г., до дачата на завеждане на исковата молба -10.10.2024 г., същата е в размер на 312.04 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е е постъпил отговор от назначения особен представител на ответинка адв. Б., в който се оспорва иска. Отрича автентичността на подписа на ответника в договора.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи –искане за кредит и договор от 04.08.2022 г.; ОУ, заключение по СПЕ от 28.01.2026 г., разписка за усвоена сума от 04.08.2022 г. се установява, че на 04.08.2022 г. между страните е сключен в писмена форма договор за потребителски кредит, подписан саморъчно от ответника и представител на ищеца, въз основа на който първия получава от втория сума от 3975,40 лв. със задължение да я върне до 05.06.2023 г., на 10 вноски от по 435 лв. Определена е лихва от 374,60 лв. при ГЛП от 39,54 %. Заемната сума е предадена на К. на 04.08.2022 г. в брой.

От представената справка за извършени плащания е видно, че по договора е платена от длъжника сума от 3256 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Уважаването на предявените искове предполага установяване на възникнали заемни отношения между страните в съответната форма и реквизити предписани от императивните разпоредби на ЗПК, доколкото се твърди, че заема е потребителски, както и предаване на паричните средства поради реалния характер на тази облигационна връзка.

2

С оглед събраните писмени доказателства писмен договор, подписан от страните и доказателства за предаване на заемната сума съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 10 от ЗПК, касаещи отправяне на волеизявленията на страните за сключване на договора и изпълнение на задължението на кредитора. До този извод съдът достига като кредитира представените писмени документи от ищеца в оригинал и заключението по извършената СПЕ, което намира за пълно и компетентно изготвено.

Що се отнася до съответствието на договора с разпоредбата на чл. 11 от ЗПК налагаща посочване на лихвения процент и ГПР съдът намира, че отразения лихвен процент от 39,54 % надхвърля трикратния размер на законната лихва и поради това договарянето му се явява нарушение на добрите нрави-основание за нищожност на клаузата за определяне на възнаградителната лихва. В договора не се посочва формално размер на ГПР нито се конкретизира какви точно разходи се дължат по кредита и какво е оскъпяването му, което съдът намира, че е нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК, водещо по аргумент на чл. 22 от ЗПК до нищожност на договора. Тъй като съдът следи служебно за наличие на неравноправни и нищожно клаузи изложените по-горе констатации следва да се вземат предвид при преценка дължимостта на притендираните вземания независимо от отправените възражения от ответната страна. Предвид това съдът намира, че е налице основание за приложение на чл. 23 от ЗПК сочещ дължимост при констатирана недействителност на договора само на предоставената в заем сума. Това налага отхвърляне на исковете за заплащане на договорна и мораторна лихва.

По отношение притендираната главница от 1071,81 лв., равностойна на 548.01 евро, съдът намира, че установените данни за предоставена в заем сума от 3975,40 лв. и платена обща сума по договора от длъжника в размер от 3256 лв. сочат дължимост на невърната част от заемната сума от 719,40 лв. равняваща се на 367,82 евро. Доколкото вземането за главница се притендира на договорно основание, а се установява по делото, че е налице задължение за заплащане от ответника на ищеца на парична сума, но на извъндоговорно основание, каквото произтича от приложението на разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, настоящия състав намира, че е налице пречка за уважаване на иска и за притендираната главница. Ето защо същия следва да се отхвърли изцяло.

3

Поради изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива поради липса на отправено искане и представени доказателства за стореин такива.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявените от НД МЕНИДЖМЪНТ ООД, ЕИК

200267101, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Рашо Димитров“, бл. 80, вх. В, ст. 6, ап. 71, с **** Л. Д., чрез адв. В., против Н. К.

К., ЕГН ********** с адрес с. Д. п., ул. „***“, № **, община К., обл. П., обективносъединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 548.01 евро(петстотин четиридесет и осем евро и 01 евро цент)просрочена главница по вноски от № 8 (с падеж 04.04.2023г.) до № 10 (с падеж 05.06.2023), ведно със законна лихва върху нея за периода от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателно то й погасяване; сумата от 11.35 евро (единадесет евро и 35 евро цента)- договорна лихва за периода 04.05.2023 г.- 05.06.2023 г., както и сумата от 159.54 евро (сто петдсет и девет евро и 54 евро цента)- лихва за просрочие от 05.06.2023 г., до датата на завеждане на исковата молба-10.10.2024 г. до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4