Решение № 341 от 07.12.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. ХАСКОВО, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Г. П. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500663 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 299/19.05.2023 година, постановено по гр.д. № 2471/2022 година, РС-Хасково е прогласил за нищожна клаузата, съдържаща се в т.4.2.1 от Раздел „Условия за ползване“ от Приложение № 1 към Договор № **** от ***, сключен между М. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес **** и с настоящ адрес - **** и „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Със същото решение и на основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, „А1 България“ е осъдено да заплати на М. Н. Д. сумата от 102.79 лева като получена без основание по Фактура № **** за Договор № *** от ****г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.09.2022г. до окончателното й изплащане. С оглед изхода на делото, дружеството-ответник е осъдено да възстанови деловодните разноски, направени от ищцата в първоинстанционното производство пред ХРС.

Недоволни от така постановеното решение са останали от дружеството-ответник „А1 България“ ЕАД – София. То се обжалва в частта, в която съдът е признал за установено, че клаузата по т. 4.2.1 от Приложени № 1 към процесния договор е нищожна, както и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата 94,73 лева, получена без основание и 1 произтичаща от тази клауза. С подадената въззивна жалба се въвеждат оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон.

Въззивникът настоява, че преди да подпише договора, ищцата е имала възможността да се запознае с условията му и така се е съгласила със заложеното в него – при непълен месечен период на фактуриране, размерът на първата и последната месечни абонаментни такси, включително обемът минути МВ са пропорционални на този период. Освен това, на абоната била предоставена и допълнителна информация относно договорните условия, включително процесното – с изпращане на СМС. Следователно, условието било прието от ищцата и клаузата не била неравноправна. Тя би могла самостоятелно, без нужда от специални знания, да пресметне – колко безплатни минути ще има за първия и последния период от договора, пропорционално на броя на дните от този период. С тези и останалите доводи, изложени във въззивната жалба, прави искане за отмяна на решението в атакуваната му част и за отхвърляне на предявените искове в същата част. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата М. Н. Д., чрез упълномощен адв. Т. Р. Н., подава писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт. Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

2

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По оплакванията на въззивника съдът намира следното:

При разглеждането на спора районният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Във въззивното производство не се представиха нови допустими и релевантни доказателства, които да са основание да бъде направен извод, различен от направения от първоинстанционния съд.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, във вр. чл.143, ал.1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, от М. Н. Д. против „А1 България“ ЕАД.

По делото е установено безспорно сключването между страните на договор № **** година за услуга по Тарифен план за мобилни услуги ONE 19,99. По силата на договора ответникът е поел задължението да доставя, а ищцата-абонат – да получава и заплаща месечно пакет услуги: 600 минути към всички национални мрежи, 600 МВ на максимална скорост в България, 8704 МВ в роуминг в ЕС. Съгласно тарифния план по Приложение № 1 към договора, месечната абонаментна такса е била в размер на 19.99 лева, в която такса са били включени посочените минути към националните мрежи.

Безспорно е и това, че на 05.09.2022 година дружеството-ответник е представило на ищцата за плащане фактура № **** за сума от 142 лева, формирана от следните суми: 22.57 лева - такса по тарифен план, 16.72 лева други такси, 79.04 лева - разговори. Няма спор между страните, че последната сума за минутите разговори (79,04 лева) представлява начислена от доставчика такса за потребление „извън пакета“, като дължимостта на тази такса доставчикът основава на твърдение за постигната между страните уговорка по т.4.2.1. от Раздел „Условия за ползване" от Приложение № 1 към процесния договор, а именно - че за първия и последния период от договора минутите ще бъдат пропорционално на действителната продължителност на периода, а не в размер на по 600 минути. В тази връзка дружеството-ответник признава, че възприетият в дружеството краен момент на първия период от сключения с ищцата договор не е 23.09.2022 година (предвид, че договорът е сключен на 23.08.2022 година), а определената от него едностранно дата 02.09.2022 година. От тук доставчикът е приел, че за периода от 23.08.2022 година до 02.09.2022 година ищцата има право да ползва не 600 минути, включени в договорената месечна абонаментна такса, а само 212 мин 54 сек 3 безплатни телефонни обаждания. И след изчерпване на тези минути, доставчикът е таксувал горницата над тези минути, като се е образувала цена на разговори 79, 04 лева. Именно решението в частта, в която се разрешава спорът между страните досежно действителността на клаузата и дължимостта на произтичащата от нея сума е предмет на настоящата въззивна проверка.

При така установените безспорни факти, първоинстанционният съд е стигнал до извода за неравноправност и нищожност на клаузата по т.4.2.1. от Раздел „Условия за ползване" от Приложение № 1 към процесния договор, на основание чл.146 от ЗЗП. ХОС е съгласен с този извод и на свой ред приема, че процесната клауза е част от предварително изготвен формуляр на договор и приложение към него, което обстоятелство въззивникът не само не отрича, но и потвърждава с доводите си, изложени във въззивната жалба. Това, че ищцата е имала възможността да се запознае със съдържанието на договора, а след това и със съдържанието на специално изпратения до нея СМС, не е равно на нейната възможност като потребител да влияе върху договорното съдържание, включително на такова в приложенията към договора.

Съгласно чл.143, ал.2 от ЗЗП, неравноправни са онези клаузи, които не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.

Анализът на съдържанието на оспорената договорна клауза дава основание за извода, че то не е ясно и дори подвеждащо, а следователно - нарушава посочените забрани. Клаузата съдържа понятие “месечен период на фактуриране“, което предвид обичайно използваните в ежедневието формулировки за време и периодичност, насочва към представа за пълен месечен период от дата на постигане на договорката до датата, на която ще изтече едномесечният срок ( н.п., както е в настоящия казус – 23.08. – 23.09.

2022 година). Това е обичайната представа на абонатите, които не познават вътрешните правила на обществения доставчик. Последният, обаче, е установил едностранно правила за начален и краен период на отчитането на услугите. Съдът не отрича необходимостта от такива правила в дейността на дружеството, но те следва да бъдат сведени до знанието на абонатите ясно и недвусмислено, при това като част от договорното съдържание – така, че още при сключването на договора абонатът да си даде ясна сметка, че за първия и последния период от договора той ще има по-малко безплатни минути – пропорционално на дните от сключването на договора до установения от 4 доставчика краен момент на отчитането, след което ще последва таксуване, което ще доведе до понасяне на допълнителни сметки за потребителя. Ето защо ХОС се солидаризира с доводите на РС-Хасково, че с включването на оспорената клауза ответникът е наложил на ищцата като потребител условия, с чието съдържание тя не е имала възможност да се запознае преди сключване на договора и да прецени икономическите последици от сключването му.

Ирелевантни са доводите на въззивника за това, че след като ищцата е получила СМС с разясняване на договорното съдържание, то тя е могла да се запознае с него детайлно и да прецени всички позитивни и негативни последици за себе си. Няма съмнение и въззивникът не го отрича – този СМС е изпратен на ищцата след сключването на договора, докато релевантно обстоятелство е – каква преддоговорна информация е била предоставена на потребителя, така че да реши дали да сключи този договор или не. Освен това, както правилно отбелязва ХРС, съдържанието на процесния СМС също не позволява да се разбере действителния смисъл на оспорената договорна клауза и по-точно, последствията от нея, които ще има за абоната предвид едностранно определения от доставчика начален и краен момент на периода на отчитане на разговорите.

С оглед всичко изложено, клаузата на т.4.2.1 от Раздел „Условия за ползване“ от Приложение № 1 към Договор № *** от ***г., сключен между страните по делото се явява нищожна. А след като е така, заплатеното от ищцата на ответника по силата на тази клауза се явява такова без начално основание и подлежи на връщане.

РС-Хасково е достигнал до същите изводи, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. Въззивният съд споделя и останалите мотиви на РС-Хасково, ето защо препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

С оглед изхода на делото дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата направените разноски за производството пред ХОС – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, за което се представят надлежни писмени доказателства.

Водим от горното, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 299/19.05.2023 година, постановено по гражданско дело № 2471/2022 година по описа на РС – Хасково, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, да заплати на М. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес - **** и с настоящ адрес - ****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 800 лева за въззивното производство пред ОС-Хасково.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6