Определение № 4423 от 27.01.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4423 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110138123 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

В подадената въззивна жалба от „Частно средно училище Британика“ ООД е обективирано искане по чл. 248 ГПК. Посочено е обжалват решението и в частта за разноските, тъй като ответникът не била представила надлежни доказателства за реално заплащане на адвокатско възнаграждение. Не била представила и списък по чл. 80 ГПК, както в исковото, така и в заповедното производство. На следващо място, били присъдени разноски, които ответникът не бил претендирал в исковото производство.

С молба от 16.07.2024г. „Частно средно училище Британика“ ООД е посочило, че правят искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение. Изложени са следните съображения: че ответницата не била представила доказателства за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, не била представила списък по чл. 80 ГПК, както за исковото, така и за заповедното производство. На отделно основание били присъдени разноски в исковото производство на ответника, сторени в заповедното производство.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от Д. Н. Н..

Съдът като съобрази становището на молителя и наличните по делото доказателства, намира следното.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – страна в производството, която е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 77 от делото/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 11074 от 08.06.2024г., постановено по делото, съдът е отхвърлил предявения от „Частно средно езиково училище Британика“ ООД срещу Д. Н. Н. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266 ЗЗД за признаване за установено, че Д. Н. Н. дължи сумата 1222,39 лева /левовата равностойност на 625 евро/, представляваща втора вноска на такса за ползване на училищен транспорт за 2019/2020 учебна година по договор от 11.07.2019г., ведно със законна лихва от 23.03.2021г. до изплащане на вземането, за която суми е била издадената заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 16377/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав. С решението съдът е осъдил „Частно средно езиково училище Британика“ ООД да заплати на Д. Н. Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева, представляваща разноски по ч.гр. дело № 16377/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав.

1

На първо място, съдът намира че ответникът Д. Н. е заявила искане за присъждане на разноски в производството още в отговора на исковата молба, в който на стр. 2 е направено искане да бъде отхвърлена исковата молба и да бъдат присъдени в тежест на ищеца направените по делото разноски. Такова искане се съдържа и в подаденото възражение по чл. 414 ГПК, в което е заявено искане да бъдат присъдени направените разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 200 лева- л. 30 от ч.гр. дело № 16377/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав. Към възражението е приложен Договор за правна защита и съдействие от 11.05.2021г., с който е договорено възнаграждение в размер на 200 лева като е посочено, че сумата следва да бъде заплатена в брой при подписване на договора. Изрично в договора за правна защита е посочено, че същият служи за разписка, с която адвокатът удостоверява, че с подписването му е получил сума в размер на 200 лева, представляваща уговореното възнаграждение.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че е бил надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски по делото, както и са били представени доказателства за сторените разноски преди приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.

На следващо място, съгласно задължителните за съда указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк. дело № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Т.е. именно исковият съд дължи произнасяне по дължимостта на сторените разноски в заповедното производство.

Действително, ответникът не е представил списък по чл. 80 ГПК до приключване на съдебното дирене. Последицата от това процесуално действие, обаче, е единствено свързана с допустимостта на подадено от него искане по чл. 248 ГПК. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, изр. 2 ГПК съгласно която при непредставяне на списък страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. В този смисъл и т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК, както и Определение № 51 от 11.02.2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 3758/2021 г., III г. о.

С оглед на гореизложено съдът намира, че непредставянето на списък от страна на ответника в преклузивния за това срок /приключването на съдебното дирене пред настоящата инстанция/ не води до недопустимо произнасяне от страна на съда по отношение на претенцията за разноски. Аргумент в тази насока е и възприетото в съдебната практика разбиране, че първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Тази непълнота може да бъде отстранена, без да се променя вече постановения съдебен акт в същата част. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване, така и Определение № 31 от 27.01.2022г. на ВКС по ч.гр. дело № 5037/2021г. Т.е. щом съдът без представен списък може да допълни решението в частта за разноските, по аргумент на по-силното основание, може и следва да се произнесе по дължимостта на разноските след като е бил надлежно сезиран с такова искане в хода на процеса. В случая, както беше посочено с отговора на исковата молба и с възражението по чл. 414 ГПК.

С оглед гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Частно средно училище Британика“ ООД за изменение в частта за разноските на Решение № 11074 от 08.06.2024г., постановено по гр. дело № 38123/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3