Решение № 1235 от 25.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1235 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100501372 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 22899/17.12.2024 г., поправено с решение № 14123/21.07.2025 г. постановени по гр.д. №18083/2024 г. на СРС, ГО, 128 състав, са отхвърлени предявените от К. Ц. Б., ЕГН **********, срещу „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, ЕИК 130277958 и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК 175201304, искове за осъждане

„Електроразпределителни мрежи запад“

ЕАД да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като преустанови подаването на електронапрежение в изградения в собствения му поземлен имот с идентификатор *** подземен кабел средно напрежение, между възлова подстанция „Софстрой“ с диспечерски № 32-729 и трафопост „Стинд“ с диспечерски № 32-249; и за осъждане на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като преустанови подаването на електронапрежение по изградения в собствения му поземлен имот с идентификатор *** желязорешетъчен стълб за шест електропровода по 110 кВ, с триъгълно разположение на фазите.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, 1 постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Поддържа, че за строеж на енергиен обект в границите на имот е необходимо учредяването на право на строеж, а не сервитутно право на прокарване. Поддържа, че е в тежест на ответниците е да докажат съществуването на вещни права, което не било сторено. Отделно твърди, че когато лице закупи земя, то придобива и постройките върху нея, освен ако не е уговорено друго. Поддържа се, че за да се приеме, че енергийните обекти са съществуващи и заварени, следва запазването им да отговаря на строителните правила и норми и на правилата за безопасност, като по делото липсвало документация сочеща, че са спазени цитираните нормативни изисквания за изграждането на процесните обекти, както по отношение на спазването на предвидените процедури, така и по отношение на изискуемите се документи, основният от които е регулационен план, и издадени въз основа на него разрешения за строеж, протоколи за определяне на строителни линии и нива.

Твърди се, че протокол № 71-2013 г. на БЕХ, с който собствеността върху ВЕ „Поглед“ и ВЕ „Надежда“ се прехвърля от „НЕК“ ЕАД на „ЕСО“ ЕАД, не е вписан в имотния регистър и не е противопоставим на трети лица. Поддържа се, че не може да се приеме, че процесните обекти са изградени при спазване на всички законови норми. Въззивникът сочи, че свидетелят В. е служител на ЕРМ Запад от 2002 г. и съответно не е възприел лично събитията преди 2000 г., свързани с процесния кабел. Поддържа се, че свидетелят твърди кабелът да е подменен преди 20-22 години, но затова очевидно не било издадено разрешение по реда на ЗТСУ или ЗУТ. Твърди се, че свидетелските показания противоречат на изложеното в отговора на исковата молба и в експертизата на вещото лице, че дружеството дори не е знаело за неговото съществуване.

Оспорва се заключението по допълнителната СТЕ, което отговаряло на непоставени въпроси и повтаряло дословно казаното от свидетеля В.. Оспорва се и изводът на заключението на допълнителната СТЕ, в което е посочило, че кабелът попада в сервитута на въздушната линия, тъй като сервитутите възникват, когато има влязъл в сила регулационен план, с който се определят местоположението и размерите на сервитутните зони. Оспорва се изводът на СТЕ, че процесният стълб е изграден по утвърден през 1966 г. проект и към въвеждането му в експлоатация е отговарял на действащите тогава норми и закони, доколкото по делото не бил представен регулационен план, разрешение за строеж, протоколи за определяне на строителна линия и нива, издадени въз основа на утвърдения проект. Сочи, се, че съществуващият в имота желязо – решетъчен стълб е с различно местоположение от тези, нанесени в кадастралния план от 1969 г. Моли се за да не се кредитират свидетелските показания и изготвените СТЕ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявете искове да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че по отношение и на двата ответника са възникнали сервитутни права по реда на ЗЕЕ /отм./, като в случая се касае за 2 енергийни обекти по смисъла на §1, т.23 вр. т.21 от ДР на ЗЕ. Оспорва се твърдението на въззивника, че било необходимо учредяването на право на строеж, доколкото за линейните енергийни обекти било необходимо единствено учредяването на енергиен сервитут. Сочи се, че липсата на строителни книжа не прави обекта незаконен, като било неотносимо дали съоръжението е нанасяно планове и схеми, доколкото обектите са изграждани от предприятие „Стинд‘ като заводска, вътрешна мрежа, като за такива не се е изисквало приемане на устройствен план. Поддържа, че такива обекти са търпими по смисъла на §16 ЗУТ. Навежда се, че на основание чл.60,ал.1 ЗЕЕЕ /отм./ около енергийните обекти се създават сервитутни зони. Твърди се, че протокол № 71-2013 г. на БЕХ не подлежал на вписване в Имотния регистър, но дори и да подлежеше, то вписването има само оповестителен ефект. Сочи се, че и двамата ответници, в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа и лицензиант за дейността разпределение на ел. енергия по отношение на „ЕРМ Запад“ ЕАД, съответното в качеството си на оператор на преносната ел. мрежа и лицензиант за дейността на пренос на ел. енергия по отношение на „ЕСО“ ЕАД, експлоатират процесните съоръжения като част от електроенергийната система на страната, осъществявайки законовите си правомощия, като дружествата не осъществяват неоснователно въздействие върху процесния имот. Твърди се, че по отношение на процесния кабелен електропровод

„Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД не е пасивно легитимиран да отговаря, тъй като не е собственик на имота, не го обслужва, а само го експлоатира, тъй като е част от електроразпределителната мрежа. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба. Сочи ,че електропроводът представлява енергиен обект, изграден от взаимно и функционално свързани елементи, който не може да съществува при липса на някой от елементите му, вкл. стълбове.

Сочи, че е собственик на електропровода и експлоатира и поддържа същия.

Сочи, че по силата на закона в негова полза са възникнали безсрочни и безвъзмездни сервитути. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Не е спорно между страните, като това се установява и от представените по делото нотариален акт № 156 том CLXXX вх. № 69471/27.09.2021г. и нотариален акт №113 том CXVII вх№73809/11.10.2021г., че ищецът е собственик на имот с идентификатор ***, намиращ се в град София, район Сердика, квартал Бенковски, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, идентичен с бивша нива, с площ от 4.716 дка, находящ се в строителните граници на квартал „Бенковски”, местност „Глого”, представляваща имот № 2010446 от помощния план на Столична Община район „Сердика”.

Не е спорно също така, че ответникът „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е собственик на BЕ „Поглед-Надежда“ 110 kV, който през процесния имот с идентификатор ***.

С т. 3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г. , ОСГК се прие, че понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Пример за такова нарушение, посочен в тълкувателният акт е "когато действията на ответника са в нарушение на строителни или санитарнохигиенни правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него".

По делото е представено е писмо от 13.03.2023 г. от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“, в което е посочено, че в информационната система на НАГ - СО няма данни за наличие на захранваща електролиния през ПИ с идентификатор *** и няма съгласувани/одобрени строителни книжа.

От разпита на свидетеля В.А. В., директор по експлоатация и поддържане на мрежите при ответника „ЕРМ Запад“ ЕАД, се установява, че процесният кабел от 20 КV е част от електроразпределителната мрежа в района, като по него се затваря енергиен пръстен между съоръженията и при необходимост може да се пренася енергия и да се захранват голям брой потребители, както стопански, така и битови. Свидетелят посочва, че кабелът е изграждан преди повече от 40 години и винаги е бил собственост на стъкларския завод „Стинд“. Преди около 20-22 години може би е бил подменен, тъй като старият кабел е бил тип „сапект“ и поради неговата амортизация и влошени изолационни качества, е бил подменен от „Стинд“ и за тяхна сметка с нов тип „сахект“.

4

От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че желязорешетъчният стълб е изграден по утвърдени през 1966 г. проекти и към въвеждането му в експлоатация се счита, че е отговарял на действащите тогава норми и закони. Вещото лице посочва, че към момента същият е в нормална експлоатация, като при спазване на сервитутите е безопасен, поддържа се, като има данни за извършвани планови ремонти и други поддържащи дейности. Посочва се още, че през 2024 г. сервитутът на ВЕ „ПогледНадежда“, 110 kV, е почистен от растителност, включително и около процесния стълб. По отношение на въпроса кога е изграден преминаващия през имота подземен кабел вещото лице посочва, че освен трасирането, отбелязано върху приложената към експертизата скица, с нанесен кабел средно напрежение, с дадени указания, липсват документи, въз основа на които да се даде отговор на посочения въпрос. Отбелязано е, че кабелът средно напрежение не е собственост и не се обслужва от „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД. Според вещото лице, електропроводите не може да са изградени през 1981 г., доколкото по всяка вероятност преди 1981 г. там е имало нещо друго, а през 1981 г. найвероятно е била правена реконструкция. Според вещото лице не може проектът да е от 1966 г., а да е изграден през 1981 г., доколкото проектите имат 5-годишен срок на действие, след което правото на строеж се прекратява.

Посочва, че процесният кабел не е собственост на ответника „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД, като същият въобще не фигурира в масива данни на дружеството.

От приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че електропроводите, разположени в процесния имот, са 3 броя, както следва: два въздушни: „Поглед“ въздушен електропровод 110 КV, собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „Надежда“, въздушен електропровод 110 КV, собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, както и един подземен. Установява се, че въздушните електропроводи са между две подстанции 110 КV, собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, като от двете подстанции 110 КV, собственост на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, се захранват трафопостове на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД. Вещото лице посочва, че процесният подземен електропровод 20 КV в ПИ *** е с неизяснена собственост и е връзка между два трафопоста. Пояснява, че посредством цитираната кабелна линия се осигурява двустранно захранване на двата трансформаторни поста, съответно при наличие на аварийни ситуации по едната захранваща кабелна линия, се осигурява и обезпечава непрекъснатостта на захранването чрез превключване към конкретния кабел СрН. Кабелната линия СрН между ТП Стинд дисп. № 32-249 до В/ст Софстрой дисп. № 32-729 е част от т. нар. „пръстеновидна“ схема на разпределителната мрежа, а именно част от непрекъсната верижна система, осъществяваща връзката между двата енергийни обекта /трафопоста/ и обезпечаващ непрекъснатостта на захранването им. Кабелната линия СрН 5 осигурява захранване с ел. енергия на множество обекти за потребление, включително двустранно захранване с ел. енергия на двата трафопоста – ТП Стинд 32-249 и В/ст Софстрой 32-729, като посредством същата се осъществява връзката с други кабелни линии СрН към В/ст Софстрой и Подстанция „Бенковски“. Допълва, че евентуално изключване от напрежение на кабелната линия и елиминирането й от разпределителната мрежа, ще доведе до нарушаване сигурността на електрозахранване на двата трафопоста и нарушаване сигурността на електрозахранване на обекти на клиенти.