Решение № 6279 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6279 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20231100100844 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за осъждането на ответника Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца В. К. В. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от обвинение в извършване на две престъпления, за които лицето е било оправдано с присъда, постановена по НОХД № 1622/2017 г. по описа на СГС, НО, 33 състав, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 24.01.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба и уточнителна молба от 23.02.2023 г. се твърди, че срещу В. К.

В. е било образувано и водено наказателно производство, по което му е повдигнато обвинение в извършване на две престъпления, за които е бил оправдан с присъда по НОХД № 1622/2017 г. по описа на СГС, НО, 33 състав, потвърдена и от въззивната инстанция.

Ищецът излага, че по време на цялото наказателно производство е изпитвал унижение от факта, че е бил третиран като престъпник и съучастник в извършването на две умишлени престъпления, бил е потиснат, стресиран. При внасяне на наложената му мярка за неотклонение „Парична гаранция“ и ангажиране на адвокатска защита е бил принуден да вземе пари на заем от негови близки, които е следвало да върне с лихвите, с което допълнително са се увеличили изпитваните негативни емоции. Сочи, че по време на производството не е могъл да живее със съпругата и дъщеря си, които са германски граждани, постоянно пребиваващи в Германия, не е могъл да започне работа и да върне заемите, като не е имал и възможност да пътува по състезания със своята дъщеря, която е състезателка по тенис на корт. В молба от 23.02.2023 г. уточнява, че е 1 получил хипертония в резултат от незаконосъобразно проведеното срещу него наказателно производство.

Ответникът Прокуратура на Република България в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция като неоснователна. Поддържа, че не били представени доказателства за осъществяване на твърдените в исковата молба факти, от които ищецът извежда настъпването на сочените неимуществени вреди от наложената мярка за процесуална принуда „Парична гаранция“. Сочи, че наказателното производство е протекло в разумен срок.

Оспорва като недоказани претърпените неимуществени вреди, включително твърдяното отдалечаване на ищеца от семейството му, което живеело в чужбина, тъй като се установявало, че той е бил разведен със съпругата си и преди повдигане на обвинението е имал приятелка – Г. А.а, с която са търсили жилище в гр. София, като в периода 2014 г. – 2015 г. пребивавал в България. При условията на евентуалност оспорва претенцията по размер, тъй като същата била силно завишена.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не съществува спор относно проявлението в обективната действителност на описаните в исковата молба факти, касаещи повдигнати на ищеца обвинения и продължителността на наказателното производство, завършило с оправдателна присъда.

С постановление от 28.09.2015 г. по ДП №513 ЗМК 262/2015 г. по описа на СДВР, прокурорска преписка № 14464/2015 г. по описа на СГП (л. 1, том 2 от приложеното ДП) В. К. В. е бил привлечен за обвиняем за две престъпления, а именно:

- на 31.08.2015 г., в гр. София, ул. ****, в апартамент на етаж 3, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и в съучастие като извършител с И.Д.Р., държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп с общо нето тегло 234,73 грама подлежащи на контрол съгласно Приложение № 1, към чл. З, т. 1, Списък № 1 – „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС №293 от 27.10.2011 г. във връзка с чл. З, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), с което е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК.

- в периода от месец април 2015 г. до 31.08.2015 г. в гр. София, ул. ****, в апартамент на етаж 3, без надлежно разрешително в съучастие като извършител с И.Д.Р. отглеждал растения от рода на конопа - 96 броя конопени растения със запазена листната маса, в нарушение на установените в Закона за контрол на наркотичните 2 вещества и прекурсори правила, с което е извършил престъпление по чл. 354в, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1от НК.

С постановлението за привличане на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2000 лв., внесена с платежно нареждане от 06.10.2015 г., като му е проведен и разпит в качеството му на обвиняем, От приложената на л. 4, том 3 от досъдебното производство справка за съдимост се установява, че В. К. В. е бил осъждан по НОХД №66/1986 г. на РС Димитровград да престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 НК, като е реабилитиран по право на 03.04.1990 г.

Според данните от приложеното като доказателство НОХД №1622/2017 г., по описа на СРС, 33 състав и приложените към него наказателни дела, обвинението в горепосочените престъпления последователно е било неколкократно прецизирано и са внасяни обвинителни актове, въз основа на които са били образувани НОХД №3738/2016 г., НОХД №5534/2016 г., НОХД №897/2017 г., всичките по описа на СГС, НО, 33 състав, които производства са били прекратявани и делото е връщано на СГП за отстраняване на процесуални нарушения.

По внесен обвинителен акт от 06.04.2017 г. е било образувано НОХД № 1622/2017 г. по описа на СГС, НО, 33 състав, приключило с присъда от 19.10.2017 г., с която В. К. В. е признат за невиновен в извършването на горепосочените две престъпления.

По внесен от Прокуратурата протест е постановено решение от 21.06.2018 г., по ВНОХД 1520/2017 г., по описа на САС, НО, 8 състав, с което присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена и доколкото няма данни да е обжалвана, е влязла в законна сила на 18.07.2018 г.

Според показанията на доведения от ищеца свидетел А.Г.К., с когото се познават от деца и са семейни приятели, той е разбрал за повдигнатите му обвинения от самия ищец преди известно време, когато имал необходимост от средства за внасяне на определена му гаранция, като свидетелят му помогнал за част от сумата. Сочи, че ищецът бил притеснен, затворил се в себе си, спрял да отговаря по телефона, изолирал се от приятелите си, тъй като не можел да си намери работа (въпреки че търсел такава като шофьор на камион), нито да помогне на дъщеря си И.а, която била родена в Германия, немски гражданин е, и там живеела с майка си. В периода на висящото наказателно производство отношенията между бащата и дъщерята и между семейството не само били прекъснати, но в личен разговор с В. К. е разбрал, че той го преживявал много тежко, тъй като, когато дъщеря му е започнала да тренира тенис, той постоянно е ходил с нея по турнири, което продължавал да прави и понастоящем.

Споделил му, че започнал да страда от високо кръвно, при положение че никога не е имал подобен проблем. Притеснявал се да не получи 8-годишна присъда, което нямало как да преживее. Според свидетеля ищецът цял живот се е занимавал с 3 ресторантьорство и с кулинарство, като от 2012 г. е имал сезонен ресторант в Германия, заедно с майката на И.а, но свидетелят не го е посещавал. Не знае дали понастоящем със съпругата му живеят заедно и в какви отношения са, но преди това били в прекрасни отношения.

Свидетелят Д.Г.Л. се познава с ищеца от деца, като разбрал, че са го обвинили в престъпление, свързано с някакви наркотични вещества. След като му било повдигнато обвинение, се променил, станал изнервен, силно притеснен и видимо не изглеждал добре. Започнал да пие някакви хапчета, но не го е разпитвал дали е ходил на лекар.

Знае, че има дъщеря, която живее в Германия и доколкото му е известно и ищецът е пребивавал там, но не може да каже точно в кои години е бил в Германия. Знае, че дъщеря му тренира тенис, но не и за развИ. от ищеца бизнес.

Според свидетеля ищецът видимо изглеждал, че има нужда от пари, като лично от него не е искал, но го бил виждал с хора, от които може да поиска заем и от този факт правел извод, че се нуждае от средства. Твърди, че в града се говорело, че с В. К. нещо се е случило, че нещо му има и не е в час, но не може повече да конкретизира.

Знае от ищеца, че е ходил на две-три места да си търси работа, но са го връщали в момента, в който трябвало да представи свидетелство за съдимост. Опитвал се да си намери работа като шофьор, но не знае точно къде. Знае, че се е разделил с жена си поради повдигнатото му обвинение. Сочи, че ищецът имал мотор и се виждали със свидетеля 4-5 пъти в годината, когато е идвал при него, за да му го поправя.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск е необходимо кумулативно наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

В случая се доказват всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника за неимуществени вреди. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на две престъпления по чл. 354а, ал. 1, предл. 4, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК и чл. 354в, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1от НК, едно от които е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, като и по двете е оправдан на първа инстанция, потвърдена от въззивния съд. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени 4 вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и от показанията на изслушаните по делото свидетели.

Съдът намира, че продължилото приблизително три години наказателно производство е приключило в разумен срок, като още на първа инстанция подсъдимият е оправдан и около девет месеца по-късно присъдата е влязла в сила, което сочи на намаляващ интензитет на търпените емоционални страдания. На ищеца е била наложена лека мярка за процесуална принуда – парична гаранция в размер на 2000 лв.

Не е спорно, а и се установява от представения в открито съдебно заседание извлечение от акт за раждане, че ищецът има дъщеря – И.а В., родена 1999 г. в Република Германия. Съдът намира за житейски логично и подкрепящо се от свидетелските показания, че наказателното производство е затруднило социалния живот на ищеца и отношенията с дъщеря му, доколкото няма данни да е работил в този период и да получава средства, чувствал се е притеснен и потиснат от повдигнатите му обвинения и се е затворил в себе си. В този смисъл липсата на финансови средства може да доведе до твърдяното прекъсване на контакти с дъщеря му.

Съдът не намира за доказани твърденията му, че в пряка връзка с повдигнатите обвинения ищецът е бил лишен от работата си в Германия, тъй като не се установява към 2016 г. да е работил там – впечатленията на свидетеля А.Г.К. за развИ.а сезонна ресторантьорска дейност не са преки, а и сочи за такава дейност от 2012 г., като и двамата свидетели дават неясни показания в тази насока, за да се приеме, че ищецът е имал установена работа в Германия, която е напуснал именно заради повдигнатото му обвинение. Следва да се имат предвид и показанията на самия В. В., обективирани в протокол за разпит на обвиняем от 28.09.2015 г., изготвен в досъдебното производство (л. 4, том 2 от ДП), че в Германия работи в ресторанта, който е собственост на майката на детето му, а когато се прибира в България има интимни отношения с лицето Г. А.а, с която живеят в апартамент, в гр. София на ул. ****. Тези показания съдържат неизгодни за ищеца факти, които опровергават изложеното в исковата молба, че пребивавал постоянно в Германия със съпругата си и дъщеря си, както и твърденията на свидетеля К. за развИ.а от него ресторантьорска дейност. Отделно от това не се установява към момента на повдигане на обвинението ищецът да е бил в брак. Предвид това и с оглед наличието на интимни отношения на В. В. при престоите му в България с друга жена, не се доказва, че наказателното производство се е отразило по негативен начин в отношенията му със съпругата му.