Решение № 3830 от 24.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3830 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110202306 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Р., ЕГН: ********** срещу наказателно постановление (НП) № 24-4332-029616/05.12.2024 г., издадено от началник сектор в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.

В жалбата си П. Р. сочи, че страда от *******, за което приема медикаменти. Твърди, че това е причината същият да не притежава СУМПС и да откаже да бъде тестван за наркотици. Въз основа на това счита, че НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли същото да бъде отменено.

Жалбоподателят, нередовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, се представлява от юрк. К.. Същата моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 17.11.2024 г., около 13:03 ч. в *** П. Р. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ********, собственост на Р. К. Н., с посока 1 на движение от ул. „***“ към ул. „***“, като пред блок *** бил спрян за проверка от органите на ОПП – СДВР. В хода на проверката същите установили, че жалбоподателят управлява МПС без да има правоспособност за това. П. Р. отказал да бъде тестван с дръг тест – DrugTest 5000 ARRM-0038 за употребата на упойващи или наркотични вещества и техни аналози. Поради това органите на ОПП – СДВР издали талон за медицинско изследване № 288745/17.11.2024 г., с който на жалбоподателя били дадени указания до 45 минути, считано от 13:55 ч. на 17.11.2024 г. да се яви във Военно-медицинска академия, където трябвало да му бъдат взети кръвни проби от медицинско лице, от които проби да бъде установено налице ли е концентрация на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози в кръвта му.

Видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 17.11.2024 г., П. Р. се е явил във ВМА на 17.11.2024 г. в 14:15 ч., т.е. в срока, посочен в талона за медицинско изследване. От протокола се установява също, че медицинското изследване не било извършено, а като причина за това било посочено, че Р. употребявал по рецепта лекарства в т. ч. *** и ***.

С отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство DrugTest 5000 ARRM-0038 за установяване наличието на наркотични вещества и/или техни аналози в кръвта, св. С. М., старши полицай при 04-то РУ – СДВР, е приела, че той е извършил нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Поради това същата е съставила АУАН Серия GA № 1242391/17.11.2024 г. в присъствието на свидетел очевидец на нарушението – Х. Ш.. АУАН е бил предявен на П. Р. на същите дата и място, който отказал да го подпише.

Въз основа на съставения АУАН, на 05.12.2024 г., Д. Д., началник сектор в ОПП – СДВР, е издала процесното наказателно постановление, с което за извършеното нарушение му било наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева. Видно от справка картон на водача, препис от същото бил връчен на жалбоподателя на 13.01.2025 г. Видно от товарителница с № 5300643646425 на 27.01.2025 г. била подадена жалба срещу НП.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: талон за изследване № 288745/17.11.2024 г. (л. 6), протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 17.11.2024 г. (л. 7), справка картон на водача (л. 9-12), 2 бр. заповед за компетентност (л. 13-16), товарителница от „***“ АД (л. 18), показанията на св. М.. От същите безпротиворечиво се установяват времето, мястото и начинът на извършване на деянието и неговото авторство, както и компетентността на органите, издали АУАН и НП. Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се допълват взаимно, не са налице съмнения относно тяхната достоверност, поради което съдът ги кредитира в цялост.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на 2 чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Видно от представените по делото два броя заповеди, издадени от министъра на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в кръга на службата им. Същите са издадени в предвидената от закона писмена форма. Като взе предвид датата на извършване на нарушението, съответно датите на съставяне на АУАН и НП, съдът достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл.

34 от ЗАНН срокове. Както в АУАН, така и в НП твърдяното нарушение е описано достатъчно подробно и ясно от фактическа и правна страна, така че нарушителят да разбере за какво деяние е санкциониран. Съдът констатира още, че и в АУАН, и в НП са посочени всички изискуеми от закона реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който не е участвал в пътнотранспортно произшествие и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., с изключение на случаите по чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс.

В настоящия случай бе установено по несъмнен начин, че на 17.11.2024 г. жалбоподателят П. Р. е управлявал МПС, бил е спрян от органите на ОПП – СДВР, било му е предложено да бъде тестван с техническо средство DrugTest 5000 ARRM-0038 за употребата на упойващи или наркотични вещества и техни аналози. Същият е отказал да бъде тестван и с това от обективна страна е извършил нарушението по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.

Посоченото нарушение е формално такова и е извършено чрез бездействие от страна на жалбоподателя. За съставомерността на деянието е достатъчно при проверка от съответните органи водачът на МПС да е отказал да бъде тестван с техническо средство, което обстоятелство, както бе посочено 3 по-горе, е безспорно. Законодателят е въздигнал в административно нарушение отказа на лицето да съдейства на органите на реда, следователно, последващо поведение от страна на нарушителя или наличието/липсата на алкохол в кръвта към този момент са ирелевантни за съставомерността на извършеното.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че в случай че нарушителят изпълни предписаните указания на органите на ОПП – СДВР, описани в издадения медицински талон, а именно: 1. да отиде в указаното лечебно заведение, 2. в указния срок, 3. да даде кръвна проба и 4. от тази проба бъде установено, че не е налице концентрация на алкохол в кръвта, или пък е налице такава, но под 0,50 ‰, то противоправността и наказуемостта на деянието отпадат. За целта е необходимо да бъдат спазени всички описани в медицински талон стъпки. В настоящия случай жалбоподателят е отишъл във ВМА в посочения в талона срок, но въпреки това не е дал кръвни проби. Ето защо съдът констатира, че не са налице основания за отпадане на противоправността и наказуемостта на извършеното нарушение.

П. Р. съзнателно е отказал да бъде тестван от органите на ОПП – СДВР за наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта, като не е посочил уважителна причина за отказа си. Обстоятелството, че същият страда от психиатрично заболяване, за лечението на което приема медикаменти, не е основателна причина за отказ да бъде тестван. Поради това, съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с форма на вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественооопасни последици и е искал настъпването им.

От изложеното съдът достигна до извода, че П. Р. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.

Санкционната част на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че за извършеното нарушение се налагат кумулативно две административни наказания, които са определени в абсолютен размер – лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 (две) години и глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева. В случая от справката картон на водача е видно, че жалбоподателят многократно е бил санкциониран с влезли в сила наказателни постановления за управление на МПС без да има правоспособност за това (чл.

150 от ЗДвП) - . както преди така и след процесното нарушение.

Следователно, доколкото не могат да бъдат отнети права, които лицето не притежава, каквото е правото (правоспособността) да управлява МПС, АНО правилно не е наложил и второто кумулативно наказание – лишавана от право да управлява МПС.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

4

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна се дължат разноски, като страната претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер, а именно 80,00 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1-ви състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН наказателно постановление № 24-4332-029616/05.12.2024 г., издадено от началник сектор в ОПП-СДВР, с което на П. Р., ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева.

ОС Ъ Ж Д А на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН П. Р., ЕГН:

**********да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното съдебно производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.