Решение № 617 от 13.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Пловдив, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20245300500016 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 4387 от 02.10.2023 г., постановено по гр. д. № 13045/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, V бр. състав, е прекратен гражданският брак между В. П. и С. Б. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи; предоставено е ползването на семейното жилище, находящо се в с. Б., общ. Р., обл. Пловдив, ул. ***, на С. Б. и малолетното дете от брака П. П.а, докато майката упражнява родителските права над детето или до сключване на нов брак от майката, като е определен наем за ползването на семейното жилище, дължим от С. Б. на собственика на жилището В. П. в размер на 113,33 лв., платим до 10-то число на месеца, за който се отнася; постановено е след прекратяване на брака съпругата да носи брачната си фамилия – Б.; предоставено е упражняването на упражняването на родителските права по отношение на детето П. на майката; определено е местоживеенето на детето при майката; определен е режим за осъществяване на лични отношения между детето П. и бащата В. П.; осъден е бащата да заплаща на детето П. чрез неговата майка и законен представител издръжка в размер на 300,00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата 1 молба до настъпването на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлен насрещният иск за разликата над 300,00 лв. до пълния претендиран размер от 400,00 лв., както и съответно е разпределена и отговорността за разноските по делото.

Решението се обжалва с въззивна жалба от В. П. като неправилно в частите относно вината, ползването на семейното жилище, определения наем, упражняването на родителските права и определената издръжка.

Жалбоподателят посочва, че не обжалва решението за режима на лични отношения с детето, но доколкото разрешаването на този въпрос е обусловено от въпроса за предоставяне на родителските права, по който се спори и пред въззива, първоинстанционното решение не е влязло в сила в частта за личните контакти и подлежи на проверка в настоящото производство.

Жалбата е подадена е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят В. П. счита решението за неправилно. Сочи, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака не била на двамата бивши съпрузи, а само и единствено на С. Б.. Това било така, понеже тя имала продължителна извънбрачна връзка, както и често провокирала семейни скандали, включително в присъствието на детето П.. При постановяване г-жа Б. да ползва собственото на жалбоподателя семейно жилище след прекратяването на брака първата инстанция не обсъдила всички обстоятелства по чл. 56 от СК като игнорирала факта, че ответницата имала и друго жилище, а за ищеца този имот бил единствен жилищен. Не било взето предвид и че семейното жилище представлявало къща на два етажа, която могла да се ползва и от двете страни след развода. Отделно от това, определеният наем за ползването на жилището в размер на 113,33 лева бил занижен. Неправилно съдът кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ за средната пазарна наемна цена за имота, понеже експертът съобразил продажбени цени на имоти в с. Б., а не наемни цени на имоти в с. Б.. Като отказал да допусне нова тройна СТЕ по искане на страната, районният съд допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От друга 2 страна, бащата разполагал с по-солиден родителски потенциал, имал отлична емоционална връзка с детето и бил по-добър модел за родител, поради което родителските права по отношение на П. следвало да се предоставят на него.

Определеният от районния съд размер на издръжката (300 лв.) бил завишен с оглед възможностите на г-н П. – той бил безработен и нямал трайни доходи, изплащал вноските по кредита, който теглил, за да извърши ремонт на семейното жилище, нямал друго имущество, от което да получава доход.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт като неправилен и да уважи изцяло претенциите му.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от С. Б.. Въззиваемата оспорва въззивната жалба, счита първоинстанционното решение за правилно и моли да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът В. П. чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание въззиваемата С. Б. чрез процесуалния си представител поддържа отговора на въззивната жалба.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран от В. П. с иск с правно основание чл. 49, ал.

1 от СК да прекрати брака му със С. Б. по нейна вина, както и да разреши въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК: да му предостави родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете П. П.а, да определи местоживеенето на детето при него, да определи на майката режим на лични отношения с детето, да осъди майката да плаща издръжка за детето в размер на 200 лева месечно, да предостави на ищеца ползването на семейното жилище в с. Б. след развода.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът В. П. и ответницата С. Б. сключили брак на 21.12.2012 г., от който през 2016 г. се родила дъщеря им П. П.а. Няколко години преди завеждане на исковата молба за развод между ищеца и съпругата му възникнали противоречия, провокирани найвече от последната. Тя желаела да води свободен живот на необвързана жена, не участвала в издръжката на семейството; станала агресивна, обиждала 3 ищеца, говорела му на висок глас, което поведение според г-н П. се дължало на съпружеска изневяра. След като през 2020 г. загубил работата си с цел да обезпечи финансово семейството си пътувал неколкократно с цел намиране на заетост в чужбина. В двойката липсвали разбирателство и спокойна комуникация. Брачната връзка била изпразнена от съдържание, всеки от съпрузите водел самостоятелен живот, в който се ръководел от ценности, които другият не споделя. Ищецът полагал грижи за дъщеря си, стараел се да й осигури възможно най-добро бъдеще. Между г-н П. и П. имало силна емоционална връзка, въпреки негативизма спрямо бащата, който майката насаждала у детето. Ответницата била работоспособна, полагала труд срещу заплащане и за нея нямало да представлява затруднение да заплаща издръжка за детето в размер на 200 лева месечно.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата С. Б. е подала писмен отговор на исковата молба, в който оспорва изложеното исковата молба досежно желанието й да води живот на необвързан човек. Ищецът бил този, който носел вина за разрушаването а връзката им: той се държал студено със съпругата си, отбягвал да общува с нея и детето, налагал единствено своето мнение, желаел да води самостоятелен живот – напуснал семейното жилище и заминал в Германия, където живеел и работел от около година и половина.

Г-жа Б. винаги давала своя принос във материалното и финансовото осигуряване на семейството. Откакто заминал в Германия, съпругът й не участвал наравно с нея в разходите за семейството. Контактите с дъщеря им ищецът осъществявал чрез телефонни разговори, в които според ответницата настройвал П. срещу нея. Г-жа Б. се стараела да поддържа позитивно отношение на детето към бащата, независимо че той напуснал дома им.

Ответницата отправя насрещно искане с основание чл. 49, ал. 3 от СК бракът да се разтрогне по вина на В. П., както и на основание чл. 59, ал. 2 от СК изразява желание родителските права да се предоставят на нея, както и детето да живее при нея, а на бащата да се определи режим на лични отношения, иска бащата да заплаща издръжка за П. в размер на 400 лева месечно, както и семейното жилище в с. Б. да се предостави за ползване на нея и детето.

Ищецът В. П. е дал писмено становище по отговора на исковата молба, в което оспорва наличието на жилищна нужда у ответницата във връзка с направеното искане да й се предостави семейното жилище за ползване – тя имала друго жилище в с. Б., което било само на нейно разположение. Отделно 4 от това, семейното жилище могло да се ползва и от двамата бивши съпрузи едновременно. При евентуалност, ако се постанови ползване на семейното жилище след развода от г-жа Б., то се иска тя да заплаща пазарен наем на г-н П. като собственик на жилището от 1-во до 10-то число на съответния месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Първоинстанционният съд е прекратил брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство по тяхна обща вина, предоставил е родителските права по отношение на малолетната П. на майката, постановил е местоживеенето на детето да бъде при майката, определил е режим на лични отношения на бащата с детето, осъдил е бащата да заплаща издръжка за детето в размер на 300 лева месечно, постановил е ползването на семейното жилище на майката и е определил месечен наем, платим на бащатасобственик, в размер на 113,33 лева, както и е разпределил отговорността за разноските по делото.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на правилността на решението.

Бракът между страните, сключен на 21.12.2012 г. (съгласно удостоверение за граждански брак, издадено на 07.09.2022 г. от Пловдивска община, район Източен), е прекратен с първоинстанционното решение от 02.11.2023 г., което в тази си част е влязло в сила незабавно. Не се спори, а и документално се потвърждава от удостоверение за раждане, издадено на 07.09.2022 г. от Пловдивска община, район Западен, че детето П. П.а е родено на 26.02.2016 г. по време на брака. Твърденията на страните напълно се припокриват за това, че семейното жилище е къщата в с. Б., находяща се на ул. ***, която е собственост на ищеца В. П., видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 34, том II, рег. № 3583, дело № 220/2009 г. по описа на нотариус Дияна Георгиева, рег. № на НК 132. Във въззивната си жалба последният прави принципно изявление, че не се противопоставя на режима на лични отношения с дъщеря си така, както е определен от районния съд.

Спори се досежно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, предоставянето на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете от брака, местоживеенето на детето, размера 5 на издръжката на малолетната, както и по въпроса за предоставянето на семейното жилище за ползване на отглеждащия я родител и ако то се предостави на майката – относно дължимия на жалбоподателя-собственик наем.

От удостоверение за родствени връзки на В. П. се установява, че към 05.01.2023 г. последният има живи родители П. П. и Е. П.а, както и брат – Т.

П.. От удостоверение за родствени връзки на С. Б. се установява, че към 05.01.2023 г. родителите й Й.Б. и Д.М. са починали, а същата има един брат – Б.Б.. Установява се следователно, че и двамата родители нямат низходящи, които са задължени да издържат, освен дъщеря си П. П.а.

От приетия по делото социален доклад за П. се установява, че след раздялата на родителите й за нея се грижи майката С. Б., която посреща потребностите й от хранене, облекло, образование и здравеопазване. При разговор с майката на детето е събрана информация, че домакинството се издържа от заплатата й. Понеже бабата и дядото по майчина линия са починали, понякога е необходимо братът на г-жа Б. и нейната леля да я подпомагат финансово. Момичето живее с майка си в семейното жилище къща, находяща се в с. Б., от която се обитава един етаж, състоящ се от три стаи, понеже таванските помещения не са довършени. П. има детска стая, която има нужда от допълнително обзавеждане, поради което детето спи с майка си в спалнята. Пространство в коридора служи за кухня – там е поставена готварска печка. Социалният работник дава становище, че П. е контактно дете, редовно посещава детско учебно заведение, интегрирана е в обществото – има създаден приятелски кръг в с. Б.. Чрез извършеното социално проучване е установено, че емоционалната връзка между детето и майка му е силна. Детето редовно общува с баща си (основно чрез далекосъобщителни средства, понеже последният е извън страната), както и с баба си и дядо си по бащина линия (посещава ги около веднъж месечно). Не се установява детето да е в риск, то расте в добра среда.