Решение № 2448 от 23.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2448 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100501569 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца Д. М. Т. срещу решение № 19101 от 21.11.2023 г., постановено по гр. дело № 19305/2022 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „С.Ф.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 242, ал. 1 КТ за сумата от 50597,06 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 11.04.2022 г., до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като са изложени твърдения, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства и е достигнал до грешни фактически изводи относно метода на изчисление на претендираното допълнително трудово възнаграждение. Въззивникът счита, че размерът на вземането следва да се изчисли по начина, посочен в офертата за работа, която е била отправена от работодателя и приета от служителя, а не съобразно вътрешен акт на работодателя, приет впоследствие, като заключението на ССЕ не може да бъде кредитирано в цялост предвид неясните изводи на вещото лице по някои въпроси и 1 обстоятелството, че същото е изготвено единствено въз основа на представени от ответника данни и документи. Твърди, че сключената от него сделка през третото тримесечие на 2021 г. не е такава с нисък брутен марж, нито с малка намеса на търговците, поради което по отношение на стойността й не следва да се прилага коефициент за намаление 0,5, а единствено множител 3 като сделка, сключена с нов клиент от Западна Европа. Счита, че приносът на ищеца за сключване на сделката е неотносим въпрос към спора, доколкото никой от вътрешните актове на работодателя не го въвежда като изискване към определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение. Ето защо, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск за допълнително трудово възнаграждение да бъде уважен изцяло.

Въззиваемият „С.Ф.“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.

Счита, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

По делото е безспорно обстоятелството, че между страните е сключен трудов договор за длъжност „експерт, бизнес развитие“ след отправена от работодателя оферта от 13.11.2020 г., в която са посочени следните финансови условия на правоотношението: фиксирана брутна месечна заплата от 3500 лв., както и променлива част от заплатата в размер на 2-6 % от стойността на сключените сделки, въз основа на текущия план за възнаграждение на екипа за бизнес развитие. В офертата е посочено, че за да бъде приета, ищецът следва да я подпише и да сложи дата на писмото, където е посочено, но на приетия по делото екземпляр на офертата както на английски, така и на български език липсват положени от Д. Т. подпис и дата. По делото е представен двустранно подписан от страните трудов договор № 001240 от 18.11.2020 г., като в чл. 5 от същия е посочен размер на основното месечно трудово възнаграждение на служителя от 3283,30 лв. (увеличено на 3578,80 лв. със заповед на работодателя от 01.08.2021 г.), към което ще се начислява допълнително възнаграждение с 2 постоянен характер за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 %. В сключения трудов договор не е уговорено заплащане на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати с променлив характер, като е посочено, че служителят се е съгласил с Вътрешните правила за работната заплата на работодателя (които не са представени по делото и не се твърди от никоя от страните да имат отношение към определяне и изплащане на претендираното допълнително трудово възнаграждение).

Между страните не се спори, че трудовият договор е бил прекратен на основание чл. 327 ,ал.

1, т. 4 КТ, считано от 02.12.2021 г., като при прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е бил изплатен бонус в размер на 4400 лв., но същият счита, че има вземане в поголям размер предвид отправената от работодателя преди сключване на трудовия договор оферта.

Съобразно общите разпоредби на чл. 13 и чл. 14 ЗЗД (при липса на специални норми в КТ), предложителят е обвързан от отправеното предложение до посочения в него срок или до изтичане на обичайния срок, който е нужен, за да достигне приемането, като договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя. В случая липсват доказателства ищецът да е приел изрично конкретната отправена оферта и това приемане да е достигнало у работодателя, поради което не може да се приеме, че посочените в офертата от 13.11.2020 г. условия са приложими към възникналото между страните трудово правоотношение. Последното е уредено с двустранно подписан на 18.11.2020 г. индивидуален трудов договор, в който са посочени вид и размер на дължимите трудови възнаграждения и сред тях липсва променливо възнаграждение съобразно постигнатите резултати в претендирания от служителя размер. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 66, ал. 2 КТ е неприложима, тъй като не се касае до противоречие между условията в индивидуален и колективен трудов договор, така че да се приемат за приложими по-благоприятните за служителя условия, а са предложени финансови условия, за които липсват данни да са били приети и включени в регламентацията на възникналото трудово правоотношение.

От друга страна, дори и да се приеме, че цитираната в исковата молба оферта е приложима към трудовия договор на ищеца, то от съдържанието й не се установява възникнало в полза на служителя вземане за допълнително трудово възнаграждение в твърд размер от 6 % от стойността на сключените сделки, като е видно, че клаузата препраща към текущия план за възнаграждение на екипа за бизнес развитие, който представлява вътрешен акт на предприятието и е допустимо същият да бъде изменян в периода на трудовото правоотношение по едностранната воля на работодателя. Съгласно трайната съдебна практика (Определение № 292 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2891/2020 г., IV г. о., Решение № 762 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1412/2009 г., IV г. о., Решение № 100 от 08.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4564/2019 г., IV г. о., Решение № 176 от 10.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3658/2017 г., IV г. о., и др.), когато възнаграждението за постигнати резултати (бонус) е регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и критерий за получаването му е извършената работа (постигнати резултати), то се касае за 3 възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното (арг. чл. 17, ал. 1, т. 2 от НСОРЗ). В този смисъл възнаграждението се дължи само доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се плаща, съобразно колективните трудови договори (каквито в случая не са сключвани) и вътрешните правила по чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ, като това възнаграждение не е с постоянен характер, а е променливо и зависи изцяло от волята на работодателя. Съдът няма правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение.

С такива правомощия съдът разполага, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики от работодателя. Когато целевият бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно (какъвто е настоящият случай), сумите за допълнително материално стимулиране не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение и такива суми се дължат на работника само доколкото съответният ръководител ги е определил по размер и изявлението за определяне на размера е достигнало до работника, но сумите не са изплатени.

С оглед на изложеното, несъмнено е, че променливото допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати се дължи при условия и в размер съобразно предвиденото във вътрешните актове на работодателя, доколкото същото не е изрично посочено и регламентирано в индивидуалния трудов договор на ищеца, а и отправената до него оферта също препраща към приложимия текущ план за възнагражденията за съответната длъжност. От приетите по делото доказателства се установява, че за процесната 2021 г. приложим е бил утвърден на 18.01.2021 г. от изпълнителния директор на „С.Ф.“ АД План за възнагражденията на екип бизнес развитие на С.Ф. за 2021 г. (л. 76-80 от делото на СРС), съобразно който право на допълнително възнаграждение през тази година имат само експертите бизнес развитие, които са постигнали предвидената за тях квота за продажби за дадено тримесечие (надхвърлили са 100 % от тази квота), като основното правило е, че квотата е в размер на 45 пъти фиксираното брутно възнаграждение за експерта за тримесечието и се основава на сбора от ефективните възлагания за това тримесечие. Между страните не се спори, а и от приетото заключение на ССЕ е видно, че Д. М. Т. е изпълнил квотата си единствено за третото тримесечие на 2021 г. със сключването на сделка с действителна стойност на договора от 315057,04 евро (616198 лв.) – 119,64 % изпълнение на квотата, като съобразно приложената в плана таблица за определяне размер на бонуса и доколкото постигната квота е до 125 %, то дължимото допълнително трудово възнаграждение е в размер от 1907,50 лв. (по-ниско от изплатеното на ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение – 4400 лв.).

Регламентираните в приложимия План за възнагражденията правила предвиждат, че по отношение на действителната стойност на договора при определяне основата за изчисление на бонуса се прилагат множители, които са два типа – бустери (които водят до увеличаване 4 на стойността) и знаменатели (които водят до намаление на стойността). В заключението по допуснатата в първоинстанционното производство допълнителна ССЕ е изяснено, че клиентът по сключената от ищеца сделка през третото тримесечие на 2021 г. Теракуест е нов клиент за дружеството от Западна Европа, поради което по отношение на тази сделка е приложен множител 3 по бустер „Нетно ново лого за Западна Европа“, а по-големите множители 4 по бустери „Лицензи“ и „Професионални услуги на Google облак“ в случая са неприложими.