Решение № 1066 от 28.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н

И Е

№ II - 119 28.07.2020 година град

Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публично заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА

ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

При участие на секретаря Стойка Вълкова……………………………. като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 207 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от Н.И.И. ,чрез адв.Ивелина Христова,съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Хан Крум № 31,партер, против решение № 61/22.11.2019г по гр.д.№27/2019г на районен съд –Малко Търново ,с което е отхвърлен предявения от въззивника иск против Община Малко Търново за заплащане на сумата 6270лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди ,вследствие неизпълнение на задължение по чл.140,ал.4 от Закона за водите –непочистване на речното корито /дере ,неизграждане на съоръжения и непочистване на речните легла от наноси и отложения за осигуряване на нормалната им проводимост. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на атакуваното решение.Оспорена е възприетата от съда правна квалификация на исковата претенция ,а именно чл.4 от ЗОДОВ, във вр.с чл.1,ал.1 ЗОДОВ.Счита,че дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда и той дължи определянето й на база изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения ,които формират основанието на претенция и заявеното в петитума искане за защита.Неправилната правна квалификация е основание за отмяна на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и разрешаване на спора по същество от въззивната инстанция .Счита,че ако правната квалификация е правилно определена от РС ,то делото е следвало да се изпрати за разглеждане от Административен съд-Бургас.Поддържането и почистването на речни корита ,дерета и други не е административна дейност на Общината и неизпълнението на тези задължения не е свързано с осъществяване на властнически функции и поради това вярната правна квалификация е чл.49,вр.чл.45 ЗЗД или чл.50 ЗЗД .Твърди се,че Общината не е изпълнила задълженията си по закон за почистване и поддържане на водопропусквателната способност на процесното дере и вредите са произлезли от това противоправно бездействие на нейни служители.Позовава се на ТР №1/2013г на ОСГТК относно задължението на въззивния съд при неправилна правна квалификация да даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест ,като укаже на страните необходимостта да ангажират доказателства.Оспорен е изводът на съда ,че Община Малко Търново няма надлежна пасивна материалноправна легитимация,тъй като няма задължение да почиства процесното дере.Дерето се намира на територията на ответната Община и е собственост на същата на осн.пар.7,т.7 от ПЗР на ЗМСМА.Въззивникът се позовава на чл.139 от ЗВодите , съобразно който собственикът има задължение за поддръжка и ремонтно-възстановителни дейности ,а Община Малко Търново не е положила дължимата грижа на добър стопанин и вмененото й задължение за осъществяване на защита от вредното въздействие на водите.Тези противоправни действия са в пряка причинно -следствена връзка с регулярните наводнения в имота на въззивника и причинените имуществени вреди.Счита ,че от заключението на вещото лице по назначената експертиза се установява размерът на вредите ,както и причините за вредите и механизмът на възникването им.

Оспорен е и изводът на съда,че жилищната сграда не е била въведена в експлоатация и не е узаконена- по делото са налице доказателства ,че сградата е узаконена с Акт за узаконяване на главния архитект на Община Малко Търново,но и липсата на акт за въвеждане в експлоатация не е пречка да се претендират вреди от бездействието на ответника ,като собственик на дерето.Оспорени са твърденията на Общината ,че жилищната сграда е построена в нарушение на уличната регулация.По отношение на второстепенната постройка ,в жалбата се сочи ,че тя е съществувала към момента на започване на процедура по узаконяване и е налице пропуск на Общината да я включи в акта за узаконяване.Но дори и да е незаконна, това не е пречка да се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от виновното бездействие на служители на Община Малко Търново.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго ,с което предявеният иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД ,при условията на евентуалност чл.50 ЗЗД, за сумата от 6270лв да бъде уважен изцяло и да се присъдят на ищеца направените в двете инстанции разноски.Същото искане е отправено и при условие ,че съдът приеме,че квалификацията ,дадена от районния съд е вярна.Алтернативно/вероятно се има предвид евентуално/, ако съдът счете,че решението е нищожно или невалидно, да приложи разпоредбата на чл.270 ГПК.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община Малко Търново,чрез процесуален представител -адв.Евелина

Тончева.Жалбата е оспорена като неоснователна.Моли ,ако съдът прецени,че правното основание е чл.4 ЗОДОВ ,да прекрати делото,а ако прецени ,че правното основание е друго и актът на съда е валиден и допустим,моли спорът да се разгледа по същество.В отговора се сочи ,че ищецът претендира с исковата молба вреди върху една жилищна сграда и едва от заключението на вещото лице се установява,че двора има две сгради – жилищна и лятна кухня.Счита,че ищецът претендира вреди върху сграда, различна от построените и намиращи се в имота понастоящем две сгради,а именно сградата ,описана в нотариалния акт за закупуване на имота от 1985година.Излагат се твърдения, че сградата е изпълнена в отклонение на строителните правила и норми и дори да е узаконена ,има наложена забрана за ползването й и според въззиваемата страна в голяма степен вредите може да се дължат на съпричиняване от страна на ищеца,изразяващо се в нарушаването на строителните правила и норми.В тази връзка се твърди,че двуетажната сграда е построена не на определено за това строителство петно,а част от сградата е на самата улица,като по този начин се е приближил до дерето и до голяма степен е отговорен за вредите, които са нанесени върху имота.Освен това сградата и след узаконяването не е въведена в експлоатация. И двете сгради не са нанесени в кадастралния план на с.Младежко и ищецът не ги е декларирал и не е плащал данъци за тях.Сградата от допълващото застрояване не е узаконена и не е въведена в експлоатация.Счита,че ищецът може да търси обезщетение по специален закон –Закона за защита при бедствия и след като не е реализирал правата си по този ред ,няма право да търси обезщетение нито по ЗОДОВ ,нито по ЗЗД.Моли да бъде прекратено производството по иска,ако се приеме ,че решението е валидно и допустимо ,да бъде потвърдено като правилно,моли за разноските по делото.

С разпореждане от 29 януари 2020г производството по исковата молба е оставена без движение за уточнение на обстоятелствената част и петитума на иска.В отговор на това е постъпило пояснение ,в което се посочва ,че в имота има изградени две сгради –двуетажна жилищна сграда и лятна кухня-склад.Вследствие непочистване на дерето и натрупване на свлачищни материали и саморасла растителност ,водите не могат да преминават по естествения си път ,а се оттичат в двора и подовете на двете сгради се наводняват и се покриват с наноси.Посочени и конкретизирани са щетите по жилищната сграда-пропадане и слягане на основите, напукани зидове, вследствие на слягането на основите, включително на втория етаж на сградата, дюшемето на първия етаж и гредоредът са напълно изгнили, подът е покрит с наноси;част от външната и вътрешната мазилка са паднали; за лятната кухня се твърдят следните щети – изпаднала вътрешна и външна мазилка, подът е покрит с наноси,основите са подкопани.Западната ограда е разрушена и дворът е покрит с тиня.Посочен е отделно размерът на щетите по всяка от сградите.

Искът е с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.с чл.45 ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба ,че е собственик на

УПИ V, им.пл.№11 в кв.6 по плана на с.Младежко и построените сгради в него.Собствеността е придобита чрез покупко-продажба,като се представя нот.акт № 25, т.II, н.д.№69/1989година,материализиращ сделката.Твърди, че имотът му граничи от запад с дере,което не е почиствано от наноси и в момента е наравно с горния ръб на съществуваща ограда и на нивото на първия етаж на жилищната сграда.В резултат на това при дъждове,водата се отклонява и унищожава сградата и тя става негодна за обитаване.Посочено е ,че в имота има две сгради,като едната е жилищна,а другата е посочена като склад.Твърди се,че ответната Община не е изпълнила задължението си да почисти дерето,като вследствие на наводненията е унищожено имущество в две сгради

: жилищна и склад на стойност 6270лв.Пред въззивната инстанция е направен отказ от претенцията от 500лв за унищожени мебели.Петутимът е да осъждане на Общината да заплати исковата сума,представляваща обезщетение за вреди,конкретизирани в обстоятелствената част на исковата молба.

В отговора на исковата молба ответната Община не е оспорила правото на собственост на ищеца на описания в исковата молба недвижим имот.Оспорва се описаното състояние на имота,задължението на Общината да почиства дерето и причинените вреди,както и причинно-следствената връзка между бездействието на Общината и претърпените вреди.Излагат се твърдения ,че Общината не е пасивно легитимирана по иска,тъй като има задължение да почиства речните корита ,но не и деретата.

Настоящият състав счита,че правното основание на предявената претенция не е чл.4 от ЗОДОВ/ посочено в исковата молба/ ,както е приел районният съд, а чл.49 ЗЗД,вр.чл.45 ЗЗД,с оглед наведените фактически твърдения в исковата молба и поясненията към нея и петитума на исковата молба. Дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда,защото негово е задължението да я определи, на база на фактическите твърдения и петитума на иска.Съдът споделя изложеното във въззивната жалба ,че не е налице хипотезата на чл.1 ЗОДОВ, тъй като се касае за гражданскоправни отношения ,а не на такива на власт и подчинение и почистването на дерета от наноси не е административна дейност на Общината. Общината отговаря по реда на чл.1,ал.1 ЗОДОВ за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.По делото се претендира присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие виновно противоправно бездействие на служители на Община Малко Търново,на които е възложено да почистят намиращото се на границата на имота на ищеца от запад дере от наноси и растителност. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа.

Съобразно задължителните указания, дадени с ППВС № 7/1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни, противоправни действия. За непозволеното увреждане, причинено от изпълнителя, се ангажира отговорност на възложителя, която е безвиновна, гаранционно-обезпечителна и се поражда при наличието на вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл. 49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа. Неправилната правна квалификация на иска и свързаните с това последици по чл. 270, ал. 3, изр. последно ГПК за обезсилване на постановено по непредявен иск решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, е налице само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото. Когато обаче съдът се е произнесъл по заявените от ищеца обстоятелства и искания, но е дал неправилна правна квалификация на спорното право, то допуснатото нарушение е на материалния закон и не е основание за обезсилване на решението и връщането му за ново разглеждане. Въззивният съд като съд по съществото на спора следва да определи правната квалификация на иска. /така в Решение № 431 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 455/2011 г., III г. о и др./ Дадената неправилна правна квалификация на иска в случая води до неправилност на атакуваното решение, а не до неговата недопустимост, тъй като съдът в мотивите си е разгледал правнорелевантните факти, като е преценил ,че Общината няма надлежна пасивна легитимация, тъй като няма задължение да почиства дерета ,а само речни легла/чл.140,ал.4 ЗВодите/, а освен това едната сграда, намираща се в имота на ищеца е узаконена ,но не е въведена в експлоатация, а другата е незаконна,поради което ищецът не може да черпи права от един имот, който не е узаконен и въведен в експлоатация.