Решение № 201 от 14.11.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Сливница, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20241890200484 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Д. Е. Ф. А. Т.“ ЕООД срещу Електронен фиш № ****************, издаден от АПИ, с който му се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 179, ал.3б ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че ЕФ е незаконосъобразно издаден, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представения по делото Електронен фиш № ****************, издаден от АПИ се установява, че на „Д. Е. Ф. А. Т.“ ЕООД, като собственик на ППС товарен автомобил *****************, рег. № *************** с технически допустима маса от 24900, брой оси 3, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за това, че на 13.08.2021 г. в 09.17 ч. е установено нарушение на посоченото по-горе ППС за движение по път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. Нарушението е заснето с контролно устройство № 40672.

По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно Справка от електронните регистри на АПИ /л.30/, се установява, че жалбоподателят е регистриран като собственик на процесното ППС, като последното има характеристиките на ППС по чл.

1

10б, ал. 3 ЗП - пътно превозно средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона.

Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това орган – А., съгласно чл.10, ал.10 ЗП, както и че съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.

По делото не се спори, а и от представения доклад и снимково изображение от контролно устройство № 40672 към него /л.29-32/ се установява движение на това ППС на 13.08.2021 г. в 09.17 ч. на път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километър, които се ползват с обвързваща съда доказателствена сила за посочените обстоятелства, като оборването им е в тежест на нарушителя по аргумент от чл. 189, ал.1 ЗдвП.

Представен е Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка и карта на местонахождението , както и разрешение за строеж за изграждане на стационарни контролни единици на ел. система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние, включващо и процесната, от които се установява годността и законосъобразността на процесната контролна точка.

Посоченият по – горе участък, като републикански път, е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние - ТОЛ такса, което се установява от прието от Министерски съвет Решение № 101 от 20.02.2020 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, приложено по делото /л.20/, което удостоверява, съобразно с посочените координатни точки и номера на сегмента, че този участък е бил изграден към датата на приемане на решението - 20.02.2020 г. и е функционирал.

Същото се установява и от предоставената от Областно пътно управление към АПИ справка, съгласно която отсечката при км.41-234 от съществуващ републикански път I-8 в близост до гр. Божурище е в експлоатация повече от 50 години

В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че към процесната дата не е била изградена отсечката по път I-8 км 41+234. Представените от жалбоподателя доказателства в тази връзка не могат да се отнесат към процесната отсечка, доколкото обхващат други километри, а и както съдът обоснова по-горе, отсечката е включена в цитираното по-горе решение на МС, поради което към момента на приемането му, за да бъде включена в него, е съществувала и е била в експлоатация.

Съобразно горното за преминаване през същата от процесното МПС се дължат таксите по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Съгласно посочената разпоредба за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за ППС по чл. 10б, ал. 3 дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси.

Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП/ в редакцията към датата на деянието/, ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Нормата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП регламентира забрана за собственика, респективно ползвателя на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП собственик, респективно ползвателя на ППС, който 2 е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, се налага имуществена санкция по чл.179, ал. 3б ЗДвП в размер на 2500 лева.

По делото не се спори, че не е заплатена пътна такса за процесния пътен участък, като не са представени и доказателства в тази насока – за тяхното плащане.

Нещо повече от представена от „Д.с.и.“ АД, като национален доставчик на услуги за събиране на пътни такси за изминато разстояние, с когото жалбоподателят има сключен договор за предоставяне на посочената услуга, се установява, че бордовото устройство, асоциирано към процесното МПС, чрез което се извършва електронно пътно таксуване на тол таксите, е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване, което е довело до преустановяване на работата му в периода 11.08.2021 г. в 09.24 ч. до 13.08.2021 г. в 09.39 ч., тоест не е работило в минутите на заснемане на нарушението, поради което и не е изпълнено задължение на собственика да заплати дължимата се пътна такса.

В тази връзка съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателят, че неговото задължение за заплащане на тол такси е свързано с изпълнението на трето лице „Д.с.и.“ АД, които е следвало да го уведомят, че е налице неизправност в бордовото устройство и едва след това е следвало да се пристъпи към ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя.

Такова уведомяване е предвидено в чл.10, ал.2б, вр. с ал.2а Закона за пътищата в сила от 01.08.2023 г., тоест след извършване на нарушението, поради което „Д.с.и.“ АД, към датата на нарушението, не е имало такова задължение и изпълнението му не е предпоставка за изпълнение на задълженията на собственика на МПС да заплаща дължимите се пътни такси.

За това нарушение жалбоподателят е санкциониран чрез издаване на електронен фиш.

В тази връзка жалбоподателят е направил възражение, че за процесното нарушение не е предвидено в закона издаване на електронен фиш, поради което санкционирането на нарушението с такъв е незаконосъобразно.

За да бъде издаден електронен фиш за нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на първо място това трябва да е предвидено в закон.

В тази връзка разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от ЗДвП ясно и категорично постановява, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП се съставят актове за установяване на административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят.

Нещо повече в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че единствено при нарушение по чл. 179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3 б ЗДвП.

Действително от разпоредбите на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, чл.

187а, ал. 4 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, може да бъде изведено, но само по тълкувателен път, че нарушенията по чл.179, ал. 3а и 3б ЗДвП също могат да бъдат санкционирани чрез издаване на електронен фиш, което, обаче, е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дадено лице.

Нормата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на 3 тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

След като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи.

При прилагане на административнонаказателна репресия законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.

Изложеното до тук сочи, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, поради което с издаването на такъв е допуснато съществено процесуално нарушение, не е спазен реда за търсене и налагане на административно-наказателна отговорност, което прави електронния фиш незаконосъобразно издаден и като такъв ще се отмени.

Такава изрична законова разпоредба е налице едва от 13.02.2024 г., с изменени на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, което отново показва, че до тази дата законът не е предвиждал възможност нарушенията по чл.179, ал.3б ЗДвП да бъдат санкционирани чрез издаване на електронен фиш.

Наред с това съдът счита, че предвидения в разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвиденото в този член на Директивата изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.