Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 799 от 08.07.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 309/2021
Вид
Решение № 799
Подписан
08.07.2021
Състав
Атанас Кеманов, Надежда Махмудиева, Джулиана Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.3 и т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.159, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.12, ал.5 · Закон за общинската собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. София , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000500309 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №300418/09.12.2020 г., подадена от „Ауто Мобайл“АД, чрез адв. М. Б., против Решение №261077/09.11.2020 г. по гр.д.№8954/2019 г. на СГС – I – 26 състав, в частта му, в която е осъден жалбоподателя да заплати на З. Д. Т. сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие падане от стълби на 06.03.2018 г. в подземен гараж, ниво 3, на НДК – София, ведно с лихва за забава за периода от 06.03.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 6240 лв., представляваща обезщетение за търпени имуществени вреди – разходи за лечение, медикаменти и рехабилитация, ведно с лихва за забава върху тази сума, за периода от 05.07.2019 г. до окончателното плащане, както и да заплати разноски по делото.

Релевирани са оплаквания за неправилност, незаконосъобразно и необоснованост на решението в осъдителната му част. Сочи се неправилно приложение на нормата на чл.49 от ЗЗД – неправилно е прието, че стълбището било вещ с явен недостатък, а гаражът не съответствал на изискванията за безопасност и достъпност, за което отговарял ответникът. Решението е постановено при нередовна искова молба - ищецът не е конкретизирал в какво качество ангажира отговорността на ответника – в качеството на собственик на вещта, или в качеството на лице, упражняващо надзор върху вещта, или в качеството на лице, което е възложило някаква работа. Въпреки направените възражения, съдът не е дал указания за уточняване на претенцията. По делото не се установява кой и на кого е възложил въпросната работа и в какво се състои тя, като този въпрос не е изяснен и в обжалваното решение. Не е налице пасивна материално-правна легитимация на „Ауто Мобайл“АД - покривът над 1 стълбите, на които ищцата твърди да се е осъществило вредоносното събитие, не е собственост на ответника, нито пък му е било възложено задължение да го поддържа.

Същият е собственост на Столична община, като не е в тежест на ответника да установява отрицателния факт, че не е собственик на покрива. Предвид направеното от ответника оспорване, тежестта за установяване на този факт лежи върху ищцата, която не е провела пълно и главно доказване. Съгласно чл.12, ал.5 от ЗОС, към момента на инцидента Столична община е отговаряла за поддръжката на въпросния покрив. Като не е налице деяние на ответника, то няма и противоправност на поведението му, отсъства причинна връзка между вредите и поведението на ответника, опровергана е презумпцията за вина. Неоснователно не е уважено възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, като не е проявила необходимата съобразителност и предпазливост. Част от търпените от ищцата болки и страдания са в резултат от лумбална дискова херния, радикулопатия и ишиас, които заболявания не са в причинна връзка с инцидента. Полученото от ищцата усложнение – инфекция, не е в пряка причинна връзка с инцидента, а е в резултат от неспазване на хигиенните изисквания, а псевдоартрозата е особеност на пострадалата, довела до по-дълъг възстановителен период, и не е в причинна връзка с инцидента. Не се установява по несъмнен начин загубата на работоспособност, тъй като липсва болничен лист или решение на ТЕЛК.

Изложени са оплаквания за нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди. Не е доказана причинната връзка между твърдяните от ищцата допълнителни манипулации и процесния инцидент.

Повторните прегледи и диагностициране не са били необходими. Закупените медикаменти не се установява да са предписани от лекар, а някои от представените доказателства не установяват какви точно медикаменти са закупени, за какво заболяване са те, и кой е платецът по тях. Някои от направените разходи не са необходими, а луксозни /избор на екип, престой в самостоятелна стая/. В решението съдът не е конкретизирал за кои разходи присъжда обезщетение, и за кои от тях отхвърля иска. По отношение на присъдените законни лихви се поддържа неправилност на решението, с оглед неправилността на решението по главните искове.

Изложени са подробни съображения по съществото на спора, с обсъждане на събраните доказателства. Настоява се за отмяна на решението в обжалваните осъдителни части, и постановяване на ново решение по същество, с което предявените искове за обезщетение за неимуществени и за имуществени вреди да бъдат отхвърлени изцяло. При условията на евентуалност се иска намаляване на размера на присъдените обезщетения, съобразно изложените оплаквания. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.159, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с приложено пълномощно, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което въззивната жалба е допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№270700/28.01.2021 г., подаден от З. Д. Т., чрез адв. В. Т.. Поддържа се неоснователност на въззивната жалба и се настоява за оставянето за оставянето без уважение. Излагат се подробни съображения в подкрепа на съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно.

Съдът не е обсъждал основанията за отговорност по чл.50 от ЗЗД, тъй като е приел за 2 основателен иска на предпочитаното основание. По делото е установено, че ответникът е собственик на подземния гараж, като покривът не е самостоятелен обект на собственост. Дори да се приеме, че ответникът не е собственик на покрива, това не освобождава ответника от задължението му да поддържа собствените си стълби в добро състояние. Ищцата е получила изключително тежко травматично увреждане, поради което и възстановяването е тежко, продължително и непълно, с получена постоперативна инфекция в резултат от поставените импланти, и травматичен десекиращ остеохондрит. В резултат от продължителната принудителна поза на тялото при използването на помощни средства се обострят хроничните заболявания на ищцата. Ищцата е претърпяла четири сериозни оперативни интервенции и продължителен период на възстановяване - повече от две години до момента, като не е настъпило пълно възстановяване – продължава да изпитва болки при промяна на времето, налице е ограничен обем на движенията на дясната глезенна става. Тъй като ищцата е самоосигуряващо се лице, не са налице издадени болнични листове, като периодът на намалена работоспособност е установен от медицинската експертиза. С оглед тежестта на увреждането, броя оперативни интервенции, настъпилите усложнения, продължителността на лечението, продължаващите болки и страдания, размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив и съобразен със съдебната практика. Относно направените разходи за лечение и медикаменти е налице заключение на СМЕ, от което се установява, че направените разходи са били необходими, и са направени във връзка с получените при злополуката травматични увреди. Правилно съдът е приел, че не се установява съпричиняване на настъпилите вреди от ищцата. Неоснователно е възражението за неправилно лечение.

Заявява се претенция за присъждане на разноски.

Въззивната жалба на ответника е връчена и на третото лице – помагач на ответника – Столична община, което не се е възползвало от възможността да депозира отговор.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция на първо място се релевира възражение за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба – не било ясно от какво се твърди да произтича пасивната процесуална и материално-правна легитимация на ответника, и дали се касае за иск, предявен на основание чл.49 от ЗЗД, или на основание чл.50 от ЗЗД. Съдът намира възражението за неоснователно – с исковата молба ясно е формулиран петитум, че срещу ответника са предявени четири обективно съединени иска за присъждане на обезщетение на деликтно основание за претърпени вреди от инцидент, осъществил се на 06.03.2018 г. на територията на подземен паркинг – Гараж НДК, изразяващ се в падане на ищцата по стълбище към подземния паркинг: два главни иска с правно основание чл.49 от ЗЗД – за присъждане 3 на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, и два иска с правно основание чл.50 от ЗЗД, предявени при условията на евентуалност, които да бъдат разгледани при отхвърляне на исковете с правно основание чл.49 от ЗЗД – за присъждане на същите по размер обезщетения за претърпени от ищцата неимуществени и имуществени вреди. С Определение от 05.09.2019 г. съдът е докладвал предявените искове – главни по чл.49 от ЗЗД, и евентуални по чл.50 от ЗЗД, като в първото о.с.з. на 26.11.2019 г. докладът на съда е приет без възражения от страните. Ето защо, исковата молба не е нередовна, и постановеният по нея съдебен акт е допустим.

На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че инцидентът, от който ищцата е претърпяла вреди, е станал на 06.03.2018 г. на паркинга на НДК в гр. София, и че поради недоброто състояние на покрива над стълбите, и особеностите на конструкцията му, при валежи и топене на сняг, намиращото се под него стълбище се мокри.

По правилността на решението, във връзка със спорните между страните обстоятелства, и въз основа на събраните по делото доказателства на основание ч.235 от ГПК, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че ищцата З. Д. Т. на 06.03.2018 г. при падане на стълбите към подземен паркинг, находящ се в подземието на парка пред Национален дворец на културата – „Гараж НДК“, е получила травматични увреждания. Не се спори, че ответното дружество „Ауто Мобайл“АД е с предмет на дейност инвестиране, изграждане, поддържане, експлоатация и отдаване под наем на паркингите, гаражите и местата за паркиране в София, като стопанисва включително и подземния паркинг „Гараж НДК“, на чиито стълби е паднала ищцата.

По същество се оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника – както на основание чл.49 от ЗЗД, така и на осн. чл.50 от ЗЗД. Оспорва се да е осъществено деяние /действие или бездействие/ на служител на ответника, с което да е предизвикано настъпването на процесния инцидент. Поради липса на деяние, не може да се говори за неговата противоправност, както и на причинно – следствена връзка между деяние на ответника и настъпилото увреждане.

Поддържа се становище, че пасивна материално-правно легитимирано лице да отговаря за увреждането на ищцата има Столична община, като собственик на изградения навес над стълбището към подземния паркинг. Не се оспорва факта на увреждането на ищцата, но се оспорва обема на получените увреждания в причинна връзка с процесната злополука, както и размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Не се оспорва факта, че ищцата действително е направила разходи за лечение, но се оспорва наличието на причинна връзка между част от направените разходи за лечение и претърпените при конкретната злополука увреждания, както и наличието на действителна необходимост част от тях да бъдат направени, а също така се оспорват част от направените разходи, като луксозни. Спори се по наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от самата ищца, като не е проявила необходимата бдителност и внимание при слизане по стълбището.