Определение № 2612 от 30.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2612 гр. Пловдив, 30.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502559 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Бигбанк“ АС“, Естония чрез „Бигбанк АС – клон България“ КЧТ, ЕИК 206302580, седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Витоша“, бул. „България“ 88, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Н.

Д., против Разпореждане № 22178 от 31.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 12893/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „Бигбанк“ АС“, Естония чрез „Бигбанк АС – клон България“ КЧТ за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу длъжника Я. Н. Ч..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се поддържа, че процесуалният представител на банката е упълномощен с правото да „предоставя, подписва, изготвя и подава всякакви необходими документи, копия, извлечения и заявления“, като „извлечения“ включва и извлечения от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 от ГПК. Твърди се, също така, че представеното извлечение е редовно от външна страна съгласно установената съдебна практика и отговаря на условията на ЗСч. за вторичен счетоводен документ, който съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗСч. може да е електронен документ. Релевират се доводи, че ако представеното от банката извлечение не е отговаряло на изискванията за редовен от външна страна документ, съдът е следвало да остави заявлението без движение и да даде указания за отстраняване на констатираната нередовност и да отхвърли заявлението, само ако не бъдат отстранени нередовностите. Иска се да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани суми.

Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 12893/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Бигбанк АС“, Естония чрез „Бигбанк АС – клон България“ КЧК, ЕИК 206302580, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, бул. „България“ № 88 против длъжника Я. Н. Ч., ЕГН ********** от гр. Р., ул. „Б.“ № 2 за заплащане на сумите:

11 040,81 лв. главница, 1 242,54 лв. договорна лихва за периода от 20.11.2023 г. до 30.04.2024 1 г., 589,95 лв. лихва за просрочие за периода от 30.04.2024 г. до 23.07.2024 г., 20 лв. компенсация за действия по възстановяване на вземане, 25 лв. компенсация на разходи за предоставяне на услуга за уведомяване, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, дължими на основание извлечение от счетоводни книги на банката относно договор за потребителски кредит № CL-BGC-22001941, обявен за предсрочно изискуем.

С Разпореждане № 22178 от 31.07.2024 г. съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е приел, че макар извлечението от счетоводните книги да отговоря на изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и да е подписано с КЕП, който има силата на саморъчен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, същото е изготвено от лице, което няма надлежна легитимация да извършва удостоверителни изявления относно съдържащата се в счетоводните книги на банката заявител информация за наличието на вземания по сключени договори за кредит и техните размери.

Разпореждането е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК в случаите на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК съдът проверява дали представеният документ е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В хипотезата на чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК вземането се основава на извлечение от счетоводните книги на банка, съответно същото следва да бъде редовно от външна страна.

Както е констатирал и заповедният съд, представеното от банката-заявител извлечение от счетоводни книги отговаря на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и е надлежно подписано с КЕП, но липсва надлежна легитимация на лицето, което е изготвило извлечението. С представеното по делото пълномощно в полза на юрисконсулт Н. Д. се удостоверява наличието на облигационно отношение между банката-заявител и пълномощника, имащо за предмет извършване на различни съдопроизводствени действия, но не и счетоводни такива. Действително юрисконсултът е упълномощен да подписва, изготвя и подава „извлечения“, но от съдържанието на пълномощното не се установява с категоричност, че волята на упълномощителя е била да предостави право на пълномощника да извършва удостоверителни изявления по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК относно съдържащата се в счетоводните книги на банката-заявител информация за наличие на вземания по сключени договори за кредит, техния падеж, неплатени вноски и размер на изискуемите вземания. В този смисъл са правилни изводите на заповедния съд за липса на редовно от външна страна извлечение от счетоводните книги на банката-заявител, с оглед на което постановеният от него отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е правилен и законосъобразен.

Не са основателни доводите на частния жалбоподател, че заповедният съд е следвало да остави заявлението без движение и да даде указания на заявителя за представяне на редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.

1 от ГПК във връзка с чл. 410, ал. 2 от ГПК препраща към служебната проверка, която съдът извършва за редовност на исковата молба, в т.ч. съдържанието на исковата молба съгласно чл. 127, ал. 1 и 3 от ГПК и приложенията към нея съгласно чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК – доказателства за представителна власт, в случай, че същата се подава от пълномощник, и документ за платена държавна такса. Съответно в заповедното производство съдът е длъжен да извърши проверка за редовността на подаденото заявление от гледна точка на неговите реквизити и представените доказателства за упълномощаване и внасяне на държавна такса.

Документът по чл. 417 от ГПК представлява доказателство за наличие на претендирано изискуемо вземане и неговата редовност не се проверява по реда на чл. 129, ал. 1 от ГПК, респективно чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Следователно заповедният съд не е имал задължение да дава указания на заявителя за отстраняване на констатираните нередовности в документа по чл. 417, т. 2 от ГПК.

2

По изложените съображения съдът намира частната жалба за неоснователна, с оглед на което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 22178 от 31.07.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 12893/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3