Акт от 20.02.2019, Районен съд - Габрово
- Съд
- Районен съд - Габрово
- Дело
- 1797/2018
- Подписан
- 20.02.2019
- В сила
- 04.11.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.184 ал.1 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2 ал.1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2 ал.1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал. 1 т.3 · Закон за кредитните институции
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 66 гр. Габрово 20.02.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр. дело № 1797 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът „КРЕДИТ ИНС" ООД е търговско дружество, регистрирано като финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1 т.3 от Закона за кредитните институции.
Основната дейност на "КРЕДИТ
ИНС" ООД е отпускане на он-лайн краткосрочни потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Ответницата В.П.Н. е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от В.П.Н. данни, служител на ищцовото дружество се е свързал с нея на посочения телефон, като тя е потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 800.00лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответницата е изпратен, на посочената от нея електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Ответницата е потвърдила, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС" ООД линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра"№ 71711/31.10.2017г. и желаната сума й е била преведена чрез системата е-pay и получена от нея на каса на партньорски офис на „Изипей" АД, срещу представена лична карта.
С исковата молба ищецът представя копие от заявката, изпратена до дружеството от В.П.Н., справка - извлечение за извършен превод, както и договор, сключен между страните.
Съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.З ал.1 от ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа й несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на ответницата в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с В.П.Н., която лично е предоставила на дружеството при кандидатстването. Следователно ответницата с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят, в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството, на изявлението (чл.180 ГПК). В настоящия случай ищецът представя договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му.
Съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищцовото дружество, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер с равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис цо смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи. Съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторствотр им. В тази връзка е и постановеното съдебно решение № 70 от 19.02.2014 г. на Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, гр.д.№ 868/ 2012 г.
Съгласно формата за кандидатстване В.П.Н. е имала възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението си или да й бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателя има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване ответницата е избрала опция да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС" ООД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се е задължила към ежемесечната й вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант" за предоставената услуга.
„КРЕДИТ ИНС" ООД има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014г. с „БИКНЕЛ КОРП" ООД, съгласно който „БИКНЕЛ КОРП" ООД в качеството на дружество гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане нд кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл. 1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант" от кредитополучателя. В чл.1 ал.3 е предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити". Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС" ООД, е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант", като общият размер на задължението - 1325.04 лв. е платимо ведно с главницата на пет равни месечни вноски със следните падежи:
30.11.2017, 31.12.2017, 31.01.2018, 28.03.2018, 31.03.2018г.
Първата вноска по кредита с падеж 30.11.2017г. е изцяло погасена от страна на длъжника.
По вноската с падеж 31.12.2017г. от страна на длъжника е осъществено плащане само на дължимите лихва и такса „Гарант" по месечната вноска, поради което на осн. т.5 от сключения договор, крайният срок на издължаване на кредита е бил удължен с един месец и новият падеж на вноска е бил 31.01.2018г., а крайният срок за погасяване на кредита е бил удължен до 31.04.2018г.
Към дата 16.05.2018г. Кредитополучателят не е осъществил никакво последващо плащане по вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 31.01.2018, 28.03.2018, 31.03.2018г, 31.04.2018.
Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но В.П.Н. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД В.П.Н. дължи на „КРЕДИТ ИНС" ООД обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 16.80лв.
За сбиране на вземането си ищецът на 21.05.2018г. подал на Основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, по което в PC Габрово е образувал ч.гр.дело № 936/2018г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок.
Общата стойност на непогасения паричен дълг на длъжника В. ПETKOBA Н., към датата на депозиране на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, е в размер на: 1074.51 /хиляда седемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/, от които 640.00 лв./шестстотин и четиридесет лева и нула стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит,,Екстра" №71711/31.10.2017г., 96.00 лв. / деветдесет и шест лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 31.10.2017г.-16.05.2018г., 321.71лв. / триста двадесет и един лева и седемдесет и една стотинки/договорна такса „Гарант" за периода 31.10.2017г.-16.05.2018г. и 16.80 лв./шестнадесет лева и осемдесет стотинки/ законна лихва за забава за периода 01.02.2018г. - 16.05.2018г.
Към задължението са направени допълнителни разноски за образуване на Заповедното производство по ул. 410 ГПК в размер на
325.00 лв. /триста двадесет и пет лева и нула стотинки/, както и разноски за образуване на настоящото производство в размер на 325.00 лв./триста двадесет и пет лева и нула стотинки/ и допълнително предстоящите разноски по настоящото производство.
С оглед на изложеното с прави искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата В.П.Н., че дължи на „КРЕДИТ ИНС" ООД: сумата от 640.00 лв. /шестстотин и четиридесет лева и нула стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски кредит„Екстра"№71711/31.10.2017г., сумата от 96.00лв. /деветдесет и шест лева и нула стотинки/ договорна лихва за периода 31.10.2017 г. - 16.05.2018г., сумата от 321.71лв./триста двадесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ договорна такса „Гарант" за периода 31.10.2017г. - 16.05.2018г.,сумата от 16.80 лв. /шестнадесет лева и осемдесет стотинки/ законна лихва за забава запериода 01.02.2018г.
- 16.05.2018г. и законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендира се за присъждане на направените съдебни разноски в хода на производството по установяване на вземанията на заявителя, включително и заплатената държавна такса и адвокатски хонорар, както и на разноските в заповедното производство.
Ответницата е получила лично преписа от исковата молба като в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала отговор. В съдебно заседание заявява, че признава изложените в исковата молба фактически твърдения.
Съдът като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна :
По делото е приложено ч.гр.д. №
936/2018г. на ГРС, по което въз основа на заявление с вх. № 4036/21.05.2018г. в полза на „КРЕДИТ ИНС" ООД е издадена
Разпечатката съдържа 37 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7fd1310a-6d60-4d15-bc59-8534935eb215