Решение № 1051 от 28.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Бургас, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120106424 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на

„КаргоЛинк Транспорт“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, представлявано от П.Д.Б., срещу „Пела Инвест“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ч****, представлявано от Д.М., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на автомобил ****, рег. № ****, рама № *** и да осъди ответника да възстанови на ищеца владението върху автомобила, да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на общо 3000 лева вследствие на неправомерно поведение на служители на ответника при ползване на автомобила, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лева за системен психически тормоз, стрес, напрежение и уронване на доброто име, ведно със законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

Ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че ответникът упражнява фактическа власт върху автомобила, без да има основание за това. Твърди, че на 11.05.2024 г. между страните е сключен договор за продажба на МПС на изплащане специализиран автомобил линейка ****, рег. № ***, рама № ***. Договорът предвижда плащане на продажната цена на вноски за срок от 3 месеца.

1

Ответникът не изпълнил това задължение в срок, като внесъл пълната сума едва след 5 месеца - на 31.08.2024 г. На тази дата ищецът издал фактура № 8/31.08.2024 г. Въпреки издадената фактура и пълното плащане, вече повече от една година ответникът умишлено отказвал да се извърши нотариално прехвърляне на автомобила. Линейката продължавала да е регистрирана на името на ищеца. През този период автомобилът бил ползван неправомерно от ответника и трети лица, като се управлявал от неправоспособни и пияни водачи, настъпило е ПТП в гр. Черноморец с пиян водач, при което автомобилът е бил задържан от полицията в гр. Созопол и ищецът е бил принуден да заплаща адвокатски хонорари и пътни разходи до гр. Созопол, за да освободи автомобила. Създавали се рискове за репутацията на фирмата ищец и се налагали глоби за нарушения, извършени от ответника. Нанесените на ищеца имуществени вреди включват разходи за гориво и пътувания (Созопол, Поморие и др.) в размер на 400 лева, адвокатски хонорар за освобождаване на автомобила от РУ Созопол - 400 лева, пропуснати приходи от неосъществени медицински транспорти - 250 лева, ремонт на автомобила след инцидент – 1200 лева, наложени, но неплатени глоби за превишена скорост – 750 лева. От няколко месеца автомобилът бил отписан от регистъра на РЗИ, но ответникът продължавал да превозва болни лица с него, въпреки че линейката била в критично техническо състояние. Това създавало огромен риск за живота и здравето на хората, докато автомобилът се води на фирмата ищец и отговорността падала върху собственика. Тези действия довели до постоянен психически натиск, стрес, накърняване на доброто име на „КаргоЛинк Транспорт“ ЕООД.

Моли съда за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговарящ на изискванията на процесуалния закон отговор от ответното дружество.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представения договор за продажба на МПС на изплащане от 11.05.2024 г. „КаргоЛинк Транспорт“ ООД в качеството на продавач продава на „****“ ЕООД специализиран автомобил линейка **** с рег. № ****, рама ***. В чл. 8 от договора е уговорена обща стойност на МПС в размер на 15000 лева, платима, както следва: 5000 лева при подписване на договора по банков път, 5000 лева в брой до 10.06.2024 г. и 5000 лева в брой до 10.07.2024 г. В чл. 3.1 от договора е уговорено, че правото на собственост 2 върху МПС преминава върху купувача с изплащане на последната вноска от цената. Уговорено е, че продавачът е длъжен да предаде автомобила при подписване на договора и заплащане на първоначалната вноска.

Представена е фактура № 8/31.08.2024 г. с издател

„КаргоЛинг Транспорт“ ООД и получател „Пела Инвест“ ЕООД на стойност 5000 лева с основание „продажба на специален автомобил линейка ****, рама ***“.

Приложена е покана от дружеството – ищец до „****“ ЕООД за прехвърляне на процесния автомобил, както и уведомление за прекратяване на съвместна дейност.

Видно от представеното свидетелство за регистрация на специализиран автомобил линейка **** с рег. № ****, рама ***, както и договор за покупко-продажба на МПС от 20.10.2023 г., ведно с фактура и касов бон, процесният автомобил е собственост на „КаргоЛинк Транспорт“ ЕООД.

Представена е заповед за прилагане на принудителна административна мярка на „КаргоЛинк Транспорт“ ООД за временно спиране от движение на процесния автомобил.

Представена е справка от портал за електронни административни услуги на МВР за наложени глоби по издадени фишове на „КаргоЛинк Транспорт“ ЕООД за различни превозни средства, включително процесното. Не са представени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения.

Приложени са договори за правна защита и съдействие между „КаргоЛинк Транспорт“ ООД и адв. И.М. за консултиране и процесуално представителство от 21.10.2023 г., 15.01.2024 г., 20.02.2024 г., 21.05.2024 г., като в същите не е посочено конкретно основание за предоставяне на правната помощ.

Представени са фактури за извършени ремонтни дейности – смяна на масло, лагери, обслужване климатик, издадени от „Пецата ауто“ ЕООД с получател „КаргоЛинк Транспорт“ ЕООД в периода 13.06.2024 г. – 26.09.2024 г., като в същите не е посочено конкретно превозно средство, за което се отнасят дейностите.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за предявените искове за 3 неоснователни, тъй като за доказване основателността на същите не бяха ангажирани надлежни доказателства от страна на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. С оглед на посоченото в правната норма в настоящия случай в доказателствена тежест на ищеца бе да установи съобразно разпределената с определението по чл. 146 ГПК доказателствена тежест, че е собственик на процесната вещ, както и че служители на ответното дружество владеят същата, без да имат правно основание за това.

Предвид вида на търсената от ищеца защита и оглед фактическите твърдения в исковата молба съдът намира, че е сезиран именно с иск по чл. 108 ЗС, като на първо място следва да се обоснове наличие на правен интерес от предявяването му. Ищецът е този, който избира вида и начина, по който да защити нарушеното си право на собственост. В мотивите на т. 20 към Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че, когато ищецът защитава субективното си право на собственост, желае то да бъде признато и иска предаване на вещта, която след прекратяване на договора се държи без основание от ответника, то тогава искът е по чл. 108 ЗС. Обстоятелството дали договорът е прекратен и дали ответникът владее вещта (включително на годно правно основание) са въпроси по същество. В настоящия случай петитумът на искова молба категорично сочи допустимост на избрания от ищеца иск, доколкото същият счита, че ответникът упражнява фактическа власт върху автомобила, умишлено отказва да се извърши нотариално прехвърляне на автомобила, въпреки че е заплатил пълния размер на уговорената продажна цена, което създава несигурност за ищеца и застрашаване на неговата правна сфера.

Ищецът се позовава на едно фактическо състояние, което обосновава правния му интерес от предявяване на конкретния иск.

Съдът намира за установено по делото, че ищецът е придобил собствеността върху процесната вещ на основание сключен договор за покупко – продажба с „****“ ЕООД, към която са приложени фактура и касов бон за извършеното плащане на цената. Приетият като писмено доказателство голям талон на автомобила представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, като съставлява доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил (в този смисъл са напр. Решение № 874 от 18.11.2009г. по гр. д. № 4074/08г. на III г. о. на ВКС 4 и Решение № 792/12.01.2011 г. по гр. д. № 281/2010 г. на III г. о. на ВКС).

Съвкупният анализ на идентификационните книжа на автомобила води до извода за доказване на придобивното основание от страна на „КаргоЛинк Транспорт“ ЕООД – договор за покупко-продажба.

Съдът обаче намира, че не е доказано по делото процесният автомобил да е във владение на служители на ответното дружество „Пела инвест“ ЕООД.

Представеният по делото договор за продажба на изплащане на автомобил, сключен между „КаргоЛинк Транспорт“ ЕООД и „****“ ЕООД, се доближава по своите особености до договора за лизинг купувачът не става собственик на вещта със сключване на договора, а след изплащане на последната вноска. В този случай продавачът запазва собствеността върху вещта, което играе ролята на обезпечение, в случай че купувачът не плати вноските. Целеният с договора резултат е уговаряне предаване на владението върху вещта и разсрочено плащане на продажната цена, преди да се прехвърли собствеността върху вещта с договор в изискуемата от закона форма – писмен договор с нотариална заверка на подписите съгласно чл. 144, ал. 2 ЗДвП. Изрично в договора е посочено, че ищецът поема задължение да продаде вещта срещу насрещното право на купувача да придобие собствеността върху превозното средство след заплащане на уговорената цена по начина, посочен в чл. 8. Безспорно е в правната теория и съдебната практика, че по силата на договора за лизинг лизингополучателят не придобива правото на собственост по отношение на лизинговото имущество, поради което негов собственик остава лизингодателят. Въпреки че ищецът твърди, че пълната уговорена продажна цена в размер на 15000 лева е заплатена от купувача, доказателства за това не са ангажирани, установено е плащане само на сумата от 5000 лева.

Прехвърляне на собствеността в предвидената от закона форма не е извършено.

В случая в договора е изрично посочено, че се предава владението върху вещта на купувача „****“ ЕООД при подписване на договора и заплащане на първоначалната вноска. Същият обаче не е ответник по настоящото дело. Ищецът е предявил претенцията си срещу „Пела инвест“ ЕООД, който не е страна по договора за продажба на МПС от 11.05.2024 г.

Обстоятелството, че представената по делото фактура, издадена от „КаргоЛинк Транспорт“ ЕООД на 31.08.2024 г. за сумата 5000 лева с основание продажбата на процесния автомобил, е с получател „Пела инвест“ 5

ЕООД, не прави последното страна по договора за продажба на изплащане.

Обстоятелството защо ищецът е издал фактура не на купувача по договора, а на трето лице, е въпрос на техните вътрешни отношения, но не променя страните по договора, както и правата и задълженията, възникнали за тях.

Също без значение е обстоятелството, че двете дружества („****“ ЕООД и „Пела инвест“ ЕООД) имат един и същи управител и собственик на капитала – въпреки това те са отделни правни субекти и не могат да се смесват правата и задълженията им. Едноличното дружество с ограничена отговорност и собственикът на неговия капитал също са различни правни субекти в организационно и имуществено отношение. С определението си по чл. 146 ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените от него обстоятелства, че е сключил договор за продажба на МПС на изплащане с ответното дружество „Пела инвест“ ЕООД и че е предал владението върху автомобила на това основание на служители на ответника.