Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 585 от 19.07.2024, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 2746/2023
Вид
Решение № 585
Подписан
19.07.2024
В сила
14.08.2024
Състав
Даниела Йорданова Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 2 и 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 2 и 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 и 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 4, изр. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал.1 т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.1 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.1 и ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 5, ал. 9 и ал. 13 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3, т. 35 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 585 гр. гр. Хасково, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20235640102746 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД от ищеца Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: *************, против ответника "Фератум България" ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Младост 3", бул. "Александър Малинов" № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И.В. Д. и Д.В.Н., за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № № 1145597 от 06.04.2022 г. и за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лв., предявен като частичен от 549,25 лв., недължимо платена сума по процения договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че на 06.04.2022 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит

№ 1145597 от 06.04.2022г. По силата на същия страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2500,00 лева, който следвало да бъде погасен за 2 месеца, чрез две погасителни вноски, при 1 размер на лихвата /лихвен процент/ - 5,03 % и размер на годишния процент на разходите – 49,06%. Размерът на общата сума, която следвало да върне ищцата възлизал на 2625,75 лева. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молла ищцата била погасила задълженията си.

Сочи се също така, че след усвояване на сумата от 2500 лева лева, ищцата узнала, че по договора /чл.5 от същия/ била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 549,25 лева, представляваща 21,97 % от размера на главницата – услуга, която се предоставяла от „Фератум Банк“ партньор на дружеството – ответник. Счита, че клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от Ferratum Bank /„Фератум банк“ / в полза на ответника, е нищожна, като неравноправна по смисъл на чл. 143, т.9 от ЗЗП и нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал.2, чл. 10а, ал.4 и чл. 19, ал.1 и ал.4 от ЗПК, поради следните съображения:

Дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на доювор за гаранция е задължително условие за предоставяне па кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Ищцата не била подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й е бил представян. Процесният договор бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тьй като не е спазена предвидената от закона форма, Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.Договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПK , тьй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тьй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в проценти, но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне па поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено, поради следните причини - Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това 2 допълнително плащане се покриват разход във връзка със задължението за предоставяне на сумаата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, аЛ. 1 3ПK , при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща тьрговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването па забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 3П K н пе му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването па договора.

Считаме, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следвало да бъде включена в ГПР, тьй като е разход във връзка с предоставяне па кредита по см. на чд.19, ал.1 ЗПК.. При сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ад. 4 от ЗПК ограничаваща максималния размер на годишния процент па разходи те по кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне па гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност па договора /чл.22 3ПК/.В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение па кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването па такъв. Предвид това счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне па потребителски кредит № 1145597 за нищожна, като неравноправна по смисъла па чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите па чл.10, ал.2, чл. 10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде обявена нищожността на предвидената в чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1145597 от 06.04.2022г., сключен 3 между страните, предвиждаща заплащането на възнаграждение за предоставяне на обезпечение – поръчителство в полза на Фератум Банк в полза на ответника. в размер на 549,25 лева, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лева /частично от 549,25 лв./, представляваща недължимо платени суми по договора за потребителски кредит № 1145597, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на искова молба – 15.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът "Фератум България" ЕООД оспорва иска с доводи, че договора за кредит не страна от сочените от ищеца пороци. Поддържа, че в договора били посочени компонентните на задължението - главница и лихва, както и на размера на ГПР, който в случая е в размер на 49,06 %, а обезпечението по чл.5 от договора не се включва в ГПР, тъй като предоставянето на обезпечение / гаранция / не е задължително условие за сключване на договора. Освен това крудитопоръчителя можел да избере дали да сключи договор за гаранция с предложения от кредитодателя гарант или да посочи друг поръчител, избран от него, Освен това договорътза гаранция бил сключен с друго дружество Фератум Банк, което е самостоятелно юридическо лице, а не с Фератум България като последното не било страна по този договор .

Поради изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

С определение от 19.06.2024г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал.

1 ЗЗД иск, чрез увеличаването му до размера от 549,25 лева.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от приложените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за 4 предоставяне на потребителски кредит № 1145597/06.04.2022 г., по силата, на който ответникът е предоставил на ищеца в собственост заемни средства в размер на 2500 лв., обезпечен с договор за гаранция, сключен с "Фератум Банк“. Съгласно условиятана договора, Не е спорно, че заемополучателят е получил сумата - главница по описаните договорни отношения.

Съгласно условията на договора, същия е сключен при следните параметри: размер на кредита: 2500лева; брой вноски – 2; начин на плащане съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора, първа падежна дата – 06.05.2022г.; Годишен процент на разходите на заема: 49,06 %; лихва – 125,75 при годишен лихвен процент 5,03 %; обща сума за плащане:

2625,75 лева.

В чл. 5 от договора за потребителски кредит е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от Фератум банк /Ferratum Bank/ в полза на Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Видно от представена преддоговорна информация, в същата кредиторът изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по гаранционна сделка в размер на 549,25 лева, а в общата сума за плащане по договора – 2625,75 лева, включва само главница и лихва. Общата сума по договора е платима на две вноски – 1229, 32 лева, включваща главница 1145,95 лева и лихва – 83,37 лева, платими на падежна дата 06.05.2022г. и 1396,43 лева, включваща главница 1354,05 лева и лихва – 42,38 лева, платими на падежна дата 05.06.2022г., на които падежни дати видно от приложения погасителен план се заплаща и размерът на вноската на гаранцията , също на две вноски.

Съгласно приетото заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно, професионално и компетентно изготвено, се установява, че по сключения между страните договор за заем ищецът е усвоил сумата от 2500 лв. на 06.04.2022 г. По кредита е начислено общо задължение, което включва главница в размер на 2500 лв., лихва – 125,75 лв. и такса за обезпечение с поръчителство – 549,25 лева. С ъгласно 5 общите условия и тарифата са начислени такси в размер на 80 лв. /чл. 10 от Общите условия/. Вещото лице е установило, че по договора са извършени погашения в общ размер на 3225 лева, в която е включена и сумата от 549,25 лева. Сумите са заплатени на дружеството –ответник. Изслушано в съдебно заседание вещото лице сочи, че само предполага предвид договорните условия, че сумата от 549,25 лева е преведена от ответното дружество на дружеството гарант, но това е само предположение, имайки предвид уговорените клаузи. Това, което със сигурност е установено от него, са извършени погашения в посочения размер от общо 3225 лева, в това число и за въпросното обезпечение от 549,25 лева като последното е било преведено от ищеца на ответника. Видно от заключението на вещото лице, при включването на въпросната сума за обезпечение при изчисляване на ГПР, същият многократно надхвърля посочения в договора.

Съгласно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, се установява процедурата по кандидатстване за кредит при ответното дружество през неговия сайт. Вещото лице е установило, че при избор на обезпечаване на кредита на интернет страницата на ответника, за кредитоискателя има налична предвидена възможност да се кандидатства за кредит с физическо лице и юридическо лице като поръчител. Изборът на едно от двете обезпечения е задължителен и не може да се премине към следваща стъпка без отбелязване на едно от двете обезпечения. На 06.04.2022 г. от системата на ответника е изпратена електронна поща до посочен от ищеца имейл, съдържаща преддоговорна информация – Стандартен европейски формуляр, Общи условия и договор за предоставяне на потребителски кредит.