Решение № 476 от 26.07.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Враца, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20241400100049 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба с вх. № 611/25.01.2024г. от Д. А. Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на наследник на А. Т. Х., с ЕГН ********** починал на ***, акт за смърт № ***/02.08.2022г. съставен в с.***, обл.Враца, чрез адвокат Ж. Д. Д., от Адвокатска колегия - Хасково с адрес за призоваване: *** против Земеделски производител - Р. Г. Б., с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: с.***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, ***, с която е поискал съдът да постанови решение по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес следствие на причинената смърт на неговия баща А. Т. Х. с ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ***д.(датата на деликта) до окончателното й изплащане, както и направените в това производство разноски.

ИСКОВЕ с правно основание чл. 50 ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД вр. чл.52 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ответника Земеделски производител Р. Г. Б. в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер по изложените в него съображения.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.Приложено е заверено копие от ДП № 494/2022 г. по описа на РУ на МВР Бяла Слатина, пр.пр. 1323/2022 г. на Окръжна прокуратура Враца.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба.

В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа писмения отговор по изложените в него съображения.

Съдът като взе предвид доводите изложени от страните по делото и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

В исковата молба ищецът Д. А. твърди, че е син на починалият А. Т..

На *** А. Т. Х. постъпил на работа като пастир на едър добитък към Земеделски производител Р. Г. Б.. В същият ден е изпратен със стадо едър рогат добитък /крави и бик/ да ги пасе и пази.

На ***, около 19:20 ч. е подаден сигнал от Земеделски производител Р. Г. Б. в РУ- Б.

1

Слатина, че в землището на с. *** в близост до язовир на 5-ти стопански двор в южната част на селото е намерил починал пастирът на стадо едър рогат А. Т. Х.. По тялото на същия имало следи от наранявания. Смъртта е констатирана от екипа на ФСМП - Б. Слатина.

Причината за смъртта на А. Т. Х. са нанесените множество телесни повреди от бика в стадото.

По случая е образувано ДП №248зм-494/2022г по описа на РУ Бяла Слатина, което приключило с Постановление от 24.11.2022г. на ОС-Враца за прекратяване на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК-поради липса на извършено престъпление от общ характер. В Постановлението ОП-Враца е приела, че причина за настъпване смъртта на А. Т. Х. са нанесените му множество телесни повреди от бика в стадото на земеделския производител Р. Г. Б.. Пострадалият А. Т. Х. е получил несъвместими с живота травми. Съществува пряка причинна връзка между деянието на животното, собственост на ответника и настъпилите общоопасни последици - смъртта на А. Т. Х.

В исковата молба се твърди, че А. е бил мъж, в работоспособна възраст, деен, активен, в отлично здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство.

Според изложеното в исковата молба ищеца изключително тежко преживява смъртта на своя баща, която е съкрушителна за него. Връзката помежду им била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност. Д. А. Т. е израснал с всеотдайните грижи на баща си, с неговото внимание и любов. Той приел като пример за подражание своя баща някой на когото се възхищавал и искал да прилича. А. Т. Х. е влагал много старание и любов в отглеждането на сина си, осигурявал му е всичко, от което се нуждаел, не го лишавал от нищо, посветил е живота си на него. В резултат на трагичния инцидент обаче ищеца губи моралната и физическата подкрепа на баща си, на която винаги разчитал.

Загубата на А. е причинила на ищеца е огромен психически стрес, неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на най-близкия до тях човек е непрежалима. Несвоевременната смърт се отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищеца. Моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на А. Т. Х. ще го съпътстват през остатъка от живота му. Независимо от изминалото време болката от загубата не утихва.

В резултат на което ищеца продължава да страда и скърби.

С оглед на горното желае да бъдат компенсирани неимуществените вреди, които са резултат от причинените му болки и страдания.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената искова защита обективиранав петитумната част на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Земеделски производител Р.

Г. Б., с който оспорва предявените искове изцяло.

В отговора се цитира съдебна практика на ВКС според която отговорността по чл.50 ЗЗД е за увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка с действия или бездействия на лицата, които я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя.

За да се ангажира отговорността на ответника по иск по чл.50 от ЗЗД за вреди причинени от животно трябва да бъде установено, че той е собственик на животното или то е било под негов надзор.

В случая от страна на ищеца нито се сочат правнорелевантни факти, установяващи собствеността на ответника върху животното (бика), причинило деликта, нито се представят относими доказателства, установяващи въпросните правнорелевантни факти, поради което исковата молба се явява неоснователна и недоказана.

От друга страна, ищеца в и.м. не излага твърдения и не сочи доказателства, установяващи причинната връзка между настъпилата смърт на пострадалото лице и поведението на животното (бика), в смисъл дали смъртта е била реално възможно следствие на това поведение, поради което налага извода за неоснователност и недоказаност на исковата молба.

Ответника навежда твърдения, че в приложеното с и.м. Постановление от 24.11.2022 г.

2 по ДП № 494/2022 г. по описа на РУ на МВР Бяла Слатина (пр.пр. 1323/2022 г. на Окръжна прокуратура Враца) се установяват определени обстоятелства, които не кореспондират с твърдяната близост между ищеца и починалия му родител. В мотивите на горецитираното Постановление е отразено, че децата и бащата са живеели в гр.Бяла Слатина, но на различни адреси, първите на адрес ***, а втория живеел заедно със сестра си Б. Х. и нейното семейство на адрес ***. Тези обстоятелства, както и липсата на каквито и да било доказателства, установяващи естеството на отношенията между ищеца и починалия му родител, пораждат основателни съмнения в твърдяната му близост, респ. настъпилите вследствие на нея душевни болки, психически стрес и страдания от смъртта на близък човек.

Счита, че дори в хода на съдебното дирене да бъде установена собствеността на ответника върху животното (бика), за което ищеца твърди, че е причинило смъртта на пострадалото лице, както и причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилата смърт, при определяне на евентуално обезщетение за неимуществени вреди следва да се има предвид обстоятелството, че пострадалия е бил лицето под чиито надзор са се намирали бика и останалите животни в стадото към момента на настъпване на деликта.

Съгласно съществуващата по въпроса задължителна практика на ВКС отговорността за вредите по чл. 50 от ЗЗД следва да бъде носена при условията на солидарност от две лица, а именно собственикът на животното или лицето под чиито надзор се намира то, при условията на солидарност или поотделно от всяко от тях. Следователно, при евентуалното установяване на фактическия състав на чл.50 от ЗЗД по делото, ответникът би следвало да отговаря до половината от размера на определеното от съда обезщетение.

Ответника навежда доводи, настъпилата смърт дали не се дължи на изключителната вина на пострадалото лице, за което били налице достатъчно данни. В мотивите на Постановление от 24.11.2022 г. по ДП № 494/2022 г. по описа на РУ на МВР Бяла Слатина, пр.пр. 1323/2022 г. на Окръжна прокуратура Враца, е отразено, че на местопроизшествието бикът за който се предполага, че е наранил пострадалия и причинил смъртта му, бил яростен, бучал и ровил с копито, а върху трупа е имало следи от смляна от животното трева, както и послесмъртни увреждания (охлузвания по гръдния кош, коремната стена и крайниците). Съгласно заключението на СМЕ в ДП те могли да бъдат получени от въздействието на подобно животно (бодене, притискане с глава или крак). Счита за безспорно при това положение, че животното предварително било вбесено от пострадалия, както и че деликта е настъпил изключително по негова вина, за което свидетелства и отношението на животното към падналия човек - бодене, тъпкане е пр. Този извод прави от благия нрав на животното, с което никога преди това не е имало проблеми от подобно естество. Цитира практика на ВКС по този въпрос, че собственикът на вещта, причинила вредата, не носи отговорност за деликта, когато се установи, че вредите са резултат на изключителна вина на пострадалия.

Моли така предявената искова молба да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана и да му се присъдят направените в това производство разноски.

От приложени по делото удостоверение за наследници изх.№ У-00-368/08.02.2024г. изд.от Община Бяла Слатина и акт за смърт ***/02.08.2022г. съставен в с.***, обл.Враца е видно, че А. Т. Х. с ЕГН ********** е починал на *** и оставил за наследници децата си: Д.

А. Т./син/ с ЕГН **********, С. А. Т./син/ с ЕГН ********** и Т. А. Т./дъщеря/ с ЕГН **********.

От приложено по делото ДП № 494/22 г. по описа РУ на МВР - Бяла Слатина, пр. пр. № 1323/22 г. на Окръжна прокуратура – Враца се установява, че същото е образувано на основание чл.212,ал.3 от НПК по повод получено съобщение от Р. Б. от с.*** за извършено престъпление, за това, че на *** в землището на с.*** умишлено е умъртвено лицето А. Т.

Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***-престъпление по чл.115 от НК.

В хода на разследването на мястото на произшествието бил извършен оглед на труп, при който било установено започващо трупно вкочиняване, констатирано било, че дрехите, с които А. Т. е облечен са пропити с кръв и е налице разкъсване на панталона вляво, с „Г" образна рана и остри ъгли проникваща в дълбочина. От извършената аутопсия, била установена прободна рана на ляво бедро с разкъсване на левите бедрени артерия и вена, 3 картина на остра кръвозагуба - бледост на кожата и лигавицата, анемия на вътрешни органи, мозъчен оток с вклиняване, послесмъртни охлузвания по гръдния кош, коремната стена и крайниците.

Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ е установено, че причина за смъртта на А. Х. била масивната кръвозагуба възникнала в резултат на разкъсването на левите бедрени артерия и вена. Уврежданията на лявото бедро добре отговаряли да бъдат получени от действията на рог на едро тревопасно животно, а останалите увреждания били послесмъртни и също могли да бъдат получени от въздействието на подобно животно /бодене, притискане с глава или крак/.

Наблюдаващият прокурор приел, че не е извършено престъпление от общ характер, като от събраните по ДП доказателства е установено, че смъртта А. Т. е причинена от животно, а не е резултат от извършено умишлено или непредпазливо деяние, което изключва възможността за престъпна проява по см. на чл.9,ал.1 от НК. Поради липса на деяние съставляващо престъпление от общ характер наказателното производство прекратил на основание чл.243,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.1,т.1 от НПК и постановлението за прекратяване е влязло в законна сила, тъй като няма данни да е обжалвано от наследниците на починалия Т../л.94-101 от делото/.