Решение № 1219 от 15.07.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1219

Враца, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - I състав, в съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ ЖИТАРСКА административно дело № 20267080700099 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 405 от Кодекса на труда КТ), вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на „ЛКС“ ООД, [населено място], обл.Враца, представлявано от управителя М. С. З., против принудителни административни мерки - Задължителни предписания, обективирани в т. 1, т. 2, т. 3 и т.4 от Протокол за извършена проверка № ПР 2603421/16.02.2026 г., издаден от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище в [населено място].

Твърди се, че постановените мерки са незаконосъобразни, издадени при съществени нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Подържа се, че дружеството не е извършило нарушение по чл.128, т.2 от КТ, тъй като макар действително да не е изплатило трудово възнаграждение за визирания период, то причината за това е, че работникът не е идвал на работа и не е престирал работна сила за процесния период. Обстоятелството, че му е начислено по ведомост трудово възнаграждение, се дължи на пропуск в счетоводния отдел, но за установяване на факта, че не е идвал на работа, се позовава на присъствени ведомости, представени по делото. Иска се отмяната на постановените мерки и присъждане на направените по делото разноски.

Изложеното в жалбата се поддържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, както и в представена по делото писмена защита.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ Враца, не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните, доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.02.2026 г. служители на Дирекция „ИТ“ [населено място], извършили проверка на дружеството – жалбоподател, при която констатирали и описали в Протокол за извършена проверка № ПР 2603421/16.02.2026 г. /л. 55/, следните нарушения на трудовото законодателство:

1.Работодателят не е изплатил на работника И. П. Д. в установените в трудовия му договор № 59/17.05.2011г. срокове „...веднъж месечно до 15-то число за предходния месец“, уговореното и начислено по ведомост трудово възнаграждение за месеците януари-април и юли-декември 2025г. с посочен конкретен размер за всеки месец /т.1 и т.2 от констатациите/, с което е нарушен чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда;

2.Работодателят не е изплатил на работника И. П. Д. в установените в трудовия договор срокове, уговореното и начислено по ведомост трудово възнаграждение за месеците – от януари и февруари 2024г. и юли – декември 2024г., с което е нарушен чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда;

3.Работодателят не е изплатил в установените по същия трудов договор срокове, уговореното и начислено по ведомост трудово възнаграждение за периода от м. февруари 2023г. до м. декември 2023г., с което е нарушен чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

Всички тези констатации дали основание на длъжностните лица, извършващи проверката, да дадат на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ задължителни предписания към работодателя „ЛКС“ ООД, описани в т. 1, т. 2, т. 3 и т.4 от цитирания Протокол за извършена проверка № ПР 2603421/16.02.2026 г.

В заключението на вещото лице, поддържано в с.з. и прието без оспорване от страните, се сочи, че след направен анализ на приложените по делото документи и допълнително изискани от жалбоподателя, НАП и НОИ се установява, че счетоводството е водено в съответствие със законодателството и спазване на изискванията по КТ и КСО. Вещото лице е изчислило сумите които следва да бъдат заплатени за визираните периоди и е установило, че работникът И. П. Д. има сключен трудов договор с „ЛКС“ ООД за двучасов работен ден, регистриран в НАП на 17.05.2011г., като за промяната на МРЗ и клас прослужено време в годините, редовно са подавани и подписвани допълнителни споразумения към основния трудов договор.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт на основание чл. 405 от КТ, от надлежна страна и в предвидения за това срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Оспорените предписания са издадени от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителните административни мерки, посочени в т. 1-12. В хипотезата по чл.404, ал.1, т.1 контролните органи дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда, а в хипотезата на т. 8 дават задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушение, свързано с начисляване във ведомостите за заплати на сума, по-малка от сумата, която работодателят, съответно органът по назначаването е изплатил на работника или служителя за извършената от него работа; в случай че предписанието не се изпълни в посочения в него срок или при повторно нарушение, контролните органи на инспекцията по труда могат да спрат дейността на предприятието до отстраняване на нарушението.

С разпоредбата на чл. 399 от КТ, осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство е предоставено на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Дирекциите „Инспекция по труда“, като поделения в системата на ИА „Главна инспекция по труда“, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение /арг. чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията/. Съгласно чл.21, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл. 404, ал. 1 от КТ - да дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство.

По делото няма спор, че лицата, извършили проверката и постановили процесната принудителна административна мярка, са били в служебно правоотношение на длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ - Враца.

В практиката на Върховния административен съд (Решение № 10419 от 1.11.2023 г. па адм. д. № 1641/2023 г., Решение № 10833 от 9.11.2023 г. по адм. д. №1794/2023 г., Решение № 1950 ат 20.02.2024 г. по адм. д. № 7978/2023 г. и др.) се приема, че в правомощието на контролните органи на ИТ по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 КТ е да дават само общи предписания на работодателите да изпълняват задължението за изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения, както и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Докато даването на предписания за разрешаване на конкретни трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на инспекцията по труда, предоставена им с цитираната разпоредба на чл.404 от КТ. Възникналите спорове между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския процесуален кодекс, към който препраща чл.360, ал.1 от КТ, а не по административен ред, чрез прилагането на административни мерки.

Обстоятелствата по делото и съдържанието на оспорените в настоящото производство предписания, сочат именно на наличие на спорни трудовоправни отношения между И. П. Д. и „ЛКС“ ООД. В конкретния случай от съществено значение е обстоятелството, че работодателят отрича, че изобщо дължи заплащане на трудово възнаграждение на лицето, независимо от сключения между тях трудов договор и начислено по ведомост възнаграждение, за което се твърди, че е вследствие на грешка, тъй като лицето не е престирало труд за визираните периоди, за което по делото са представени присъствени форми.

В тази връзка не е съобразена разпоредбата на чл.124 от КТ, разписваща съдържанието на трудовото правоотношение - работникът или служителят да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, насрещни на които са задълженията на работодателя - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. В този смисъл, не е изследвано обстоятелството, каква е извършената в действителност работа от И. П. Д., съответно – изпълнени ли са точно и добросъвестно трудовите й задължения.

На следващо място при издаването на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалноправните норми и несъответствие с целта на закона. Административният орган не е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства, в нарушение на чл. 35 от АПК, не е събрал служебно всички допустими, относими и необходими доказателства по чл. 36 от АПК, което като резултат е довело до липса на установени и ясно и точно изложени фактически обстоятелства в издадения от органа акт. В случая дори не става ясно контролните органи на Инспекцията по труда по своя инициатива ли са извършили проверката в оспорващото дружество, по предложение на синдикалните организации или по искане на работника или служителя, което може да бъде като временна мярка до предявяването на иск пред съда – чл. 404, ал. 3 от КТ. Вместо съображения по спорните въпроси, обжалваното пред съда предписание в три точки, съдържа общо описание на деянията и извадки от нормативни актове, без да е извършен цялостен и прецизен анализ.

При това положение издаденият акт се явява немотивиран, разписаната в него фактическа обстановка е непълна, не съответства изцяло на събрания по преписката доказателствен материал, което обуславя и изводи за неправилното й подвеждане под материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя.

Недостатъчните, неточни и нелогични мотиви водят до невъзможност да се разбере от какви съображения се е ръководил административният орган и в трайната практика на съдилищата се приема, че всъщност липсват мотиви. Липсата на мотиви представлява нарушение на формата на акта и съставлява самостоятелно основание за отмяната му.

С оглед на тези установявания съдът приема, че жалбата е основателна. Оспореният акт за прилагане на принудителна административна мярка, като постановен при неспазване на изискванията на чл.404, ал. 1, т. 1 от КТ, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, в размера в който е поискан, като Дирекция „Инспекция по труда“ – Враца следва да бъде осъдена да заплати на „ЛКС“ ООД сумата от 900,00 евро, представляваща 600,00 евро – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 300,00 евро депозит за възнаграждение на вещо лице.