Определение № 3097 от 29.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3097 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕК. Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от ЕК. Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502111 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. К. К. от АК Пловдив, като пълномощник на Р. П. против Определение № 8238/25.06.2025г., постановено по гр. д. № 15757 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., с което оставя без уважение молба за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно,по съображения изложени в същата. Моли се за отмяна на обжалваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което да се определи допълнително адвокатско възнаграждение, като за целта се отчете времето и средствата, които адвокатът полага за подготовка и явяване в съдебно заседание, фактическата сложност на казуса, както и да се вземе предвид, че размерът на определеното възнаграждение за адвокатска защита, следва да гарантира качествена услуга.

Ответникът по жалбата „Сити Кеш“ ООД оспорва същата като изцяло неоснователна по съображения изложени в депозирания отговор. Моли да се потвърди обжалвания акт като правилен и законосъобразен, а жалбата да се остави без уважение..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по 1 делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна в спора, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана на същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

По искова молба на Р. Й. П. първоинстанционния съд е разгледал обективно съединени иска срещу „Сити Кеш“ ООД, с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – за връщане на платени суми /за възнаградителна лихва и неустойка/, като платени при начална липса на основание – договора за потребителски кредит, сключен между страните, съдът е приел за недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т 10 от ЗПК. С оглед уважаването на исковете, ответникът е осъден да заплати на адв. К. К., предоставила безплатна правна помощ на ищцата на основание чл. 38 от ЗАдв., възнаграждение в размер на 200 лева.При определяне размера на възнаграждението районният съд е отчел фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че са налице няколко идентични дела.

С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, като е приел, че не е налице основание за промяна размера на присъденото възнаграждение за осъществената правна помощ.

Разгледана на същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от приложения в първоинстанцонното производство рамков договор за правна защита и съдействие от 15.12.2023г и пълномощно, на ищцата е предоставена безплатна правна помощ от адв. К. К. от АК Пловдив пред районния съд, на основание чл. 38 от ЗА.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери 2 по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).

За да определи размера на възнаграждението за осъществената правна помощ в случая, настоящият състав също взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност – производството през районния съд е протекло в две съдебни заседания, ангажирани са само писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза.

Защитавания материален интерес също не е голям /всеки от исковете е под 1000 лева/. Предвид изложеното настоящия състав намира, че определения от районния съд размер на възнаграждението за предоставена безплатна правна помощ на ищцата по делото, е адекватен на извършените процесуални действия от адвоката, сложността на делото и защитавания материален интерес.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8238/25.06.2025г., постановено по гр. д. № 15757 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, V гр. с., Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3