Акт от 24.02.2017, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№54 24.02.2017г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД

На двадесет и първи февруари 2017г. в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: И.А.

ПРОКУРОР: РУМЕН АРАБАДЖИКОВ

Като разгледа докладваното от съдия

Драгнева административно дело №183 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, образувано по исковата молба на Н.С.Ц. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София с правно основание чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди от условията в затвора в град Пазарджик – килия с размери по-малко от 4 кв.м., липса на санитарен възел и течаща вода в нея, липса на топла вода и баня, в която да се удовлетвори необходимостта от къпане, липса на препарати за почистване на килията и наличие на паразити и хлебарки в нея, както и от бездействие на администрацията на затвора в град Пазарджик да осигури лечение и прегледи в Окръжна болница. Незаконосъобразните бездействия да се предостави медицинска помощ и да се осигурят условия за осъществявани на естествените физиологични нужди от тоалетна, топла вода и хигиена, са осъществени в периода от месец юли 2000г. до месец ноември 2010г. Ищеца е преместен в затвора в град Стара Загора на 09.11.2010г. В исковата молба се твърди, че след преместването му в затвора в град Стара Загора, а именно през месец март 2015г. е установена болестта диабет, която според ищеца е в причинно следствена връзка с условията в затвора в град Пазарджик и липсата на прегледи в болница в исковия период. В съдебно заседание по същество заявява, че няма оплаквания от условията в затвора в град Стара Загора, а благодарение на Началника на същия затвор е получил медицинска помощ и лечение, съответно е установено, че болките в краката, получени за първи път още през 2000г. и повторили се през 2014г., са от заболяването диабет, диагностицирано в Окръжна болница в град

Стара Загора през март 2015г.

От съда се иска да установи, че нечовешките условия и унижения, които е преживял в килията в затвора в град Пазарджик са му причинили психическа травма и за цял живот болестта диабет, и да бъде осъден ответника да заплати обезщетение в размер на 50 000лв. за тези неимуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните бездействия на администрацията в затвора в град Пазарджик да осигури необходимите условия за живот и медицинско обслужване.

Назначеният по реда на Закона за правната помощ служебен защитник на ищеца пледира за доказаност на фактите, обусловили предявяване на исковата претенция от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и счита, че болестта диабет е в пряка причинна връзка с нечовешките условия на изтърпяване на наказанието в затвора в град Пазарджик, като нейното установяване през 2015г. е основание да се приеме за неоснователно възражението на ответника за изтекла пет годишна погасителна давност по смисъла на т.4 от ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС. Според процесуалния представител на ищеца, давностния срок за обезщетяване на вредите тече от момента, в който настъпването им е доведено до знанието на потърпевшия, което в случая е през 2015г. Счита още, че никое човешко същество не би могло спокойно и без последици да понесе описаните в исковата молба и потвърдени от разпита на свидетеля по делото условия в килията на затвора в град Пазарджик и отношението на администрацията към здравословното състояние на ищеца, който има право на справедлив процес и на установяване на факта, че диабета е настъпил в следствие на преживения стрес в течение на исковия период. Претендира и разноските по делото.

Ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, представлявана от юрисконсулт П. прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, съгласно тълкуването дадено с т.4 на ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС и предвид на факта, че ищеца е изведен от вредоносното фактическо положение и спрямо него са прекратени бездействията на затворническата администрация по осигуряване на адекватни условия и лечение на 09.11.2010г., а искът е предявен на 12.04.2016г. след изтичане на петгодишната погасителна давност. Алтернативно оспорва иска като неоснователен, тъй като разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗИНЗС за условията, на които трябва да отговарят помещенията за настаняване на лишените от свобода влиза в сила към 01.01.2019г., а влизането в сила на чл.20 от ППЗИНС/ към който препраща разпоредбата на чл.43 от ЗИНЗС/, е отложено за срок до три години след приемане на програмата на МС за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Следователно законодателството отрича твърдяното в исковата молба незаконосъобразно бездействие на администрацията, представлявана от ответника. Липсата на санитарен възел и течаща вода във всяко помещение не може да се определи като директно унизително или нехуманно отношение, тъй като в процесния случай по отношение на ищеца са осигурени, макар и общи, санитарен възел и течаща вода с възможност за поддържане на лична хигиена. Изпълнението на наказанията в местата за лишаване от свобода изисква утвърждаване на графици за обслужване нуждите на настанените в тях лица, с оглед необходимостта от ред и охрана на сигурността. Трябва да се има предвид, че осъдените на лишаване от свобода загубват обичайната си социална, семейна и битова среда и не е логично да очакват същите условия на живот, каквито са имали преди санкциониране на неправомерното им поведение. На ищеца е осигурявано и медицинско обслужване, чрез консултации, хоспитализации и лечение, а поставената през месец март 2015г диагноза е за диабет тип 2, не инсулинозависим, без усложнения. Към отговора са представени Писмо №4824/25.11.2016г. на Затвора в град Пазарджик, Медицинска справка от МЗ при затвора в град Стара Загора с приложени към нея осем броя епикризи /описани в протокол от първо по делото заседание/, а с допълнителна молба са представени и приети като доказателства епикриза от 14.01.2003г., медицински справки – 8 броя и 8 броя амбулаторни листи, заповеди за извеждане до лечебно заведение в системата на ГД „ИН” и справка за преместване на лишен от свобода в друг затвор, с което се изпълнява задължението за предоставяне на пълната медицинска документация, намираща се при ответника за исковия период. Претендира разноските по делото в размер на възнаграждение за юрисконсулт.

Прокурора при ОП Стара Загора дава становище за погасяване на предявения иск по давност, както и за неговата неоснователност и недоказаност по аргументите, изложени от процесуалния представител на ответника.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

В затвора в град Пазарджик ищеца постъпва на 24.11.1999г. по повод извършено престъпление по чл.199 ал.2 т.2 предл. първо във вр. с чл. 198 ал.1 от НК, извършено на 15.11.1999г., за което му е наложено наказание „Доживотен затвор” с присъда по НОХД №539/2000г. на Окръжен съд Стара Загора, потвърдена с решение №268/24.04.2004г. на ВКС, като е влязла в сила на 24.04.2003г., а с оглед вида на наложеното наказание е поставен на УСИЛЕНО СТРОГ РЕЖИМ от 17.05.2003г. Считано от 01.06.2009г. режимът му е изменен в СТРОГ поради влизане в сила на ЗИНЗС. От

09.11.2010г. е преместен в затвора в град Стара Загора по силата на Заповед №Л9433/26.10.2010г. на Главния директор на ГД ИН гр. София. През периода 24.11.1999. до 09.11.2010г. е извеждан от затвора в град Пазарджик общо осем пъти / съответно има и осем епикризи от болнично заведение/, с цел лечение в болницата към затвора в град Ловеч т.е. в рамките на системата за изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода”. По време на престоя в град Пазарджик е бил настанен сам в спално помещение №108, с площ от 7 кв.м., намиращо се в зоната с повишена сигурност в затвора. Мебелите, с които е било оборудвано са легло, маса, стол, метален шкаф за лични вещи, а естествената светлина от прозореца се компенсира и от изкуствено осветление. Отоплението се осъществява посредством локална парна инсталация. Санитарния възел в отделението е общ с отделни прегради, с постоянно осигурена топла връзка и студена течаща вода, а ползването им е организирано по утвърдения вътрешен ред в затвора.

Организацията на хигиенно и противоепидемично осигуряване е съгласно утвърдените правила, като дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията се извършва по график от специализирана за тази дейност фирма. Цялата медицинска документация, представена по делото е неразделна част от медицинското досие на ищеца.

От показанията на разпитания по делото свидетел се потвърждава, че в зоната за сигурност, в която е бил настанен ищеца няма санитарен възел и течаща вода в отделните помещения, както и че е бил сам в килия, оборудвана съгласно посоченото в справката към отговора, а именно легло, маса, стол и шкаф, радиатор като част от локалната инсталация за отопление и прозорец с решетки, който не се е отварял, а е имал стъкло през зимата и без стъкло през лятото. Санитарния възел е бил общ с две тоалетни и един душ, който се е ползвал от всички настанени в зоната с повишена сигурност, което не е давало възможност за спокойно удовлетворяване на физиологичните нужди, както и на необходимостта от изкъпване. Пръскането против насекоми, гризачи и паразити е провеждано, но не е било ефективно, според свидетеля, както и медицинското обслужване, състоящо се в предписване на парацетамол и аналгин, независимо от оплакванията. Също според свидетеля, хигиенни материали са предоставяни само за почистване на коридора, но не и на килиите в зоната за повишена сигурност, което е възприето от него по повод на работата му в този участък на затвора – изхвърлял е кошчетата за боклук и е носил храна, лежал е в карцера.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, че заедно с ищеца са били в една килия до есента на 2000г., тъй като тези показания противоречат на удостовереното със справката настаняване на Ц. в една и съща килия от постъпването му на 24.11.1999г. до 09.11.2000г. , както и на изнесеното от свидетеля, че е изтърпявал наказание лишаване от свобода за срок от 11 години при строг режим, което сочи на невъзможност да бъде настанен заедно с Ц. при постъпването му с цел задържане под стража, докато влезе в сила присъдата, а след това поради различния режим на изтърпяване на наказанието „Доживотен затвор”, а именно „усилено строг”. Свидетеля в показанията си потвърждава установеното от медицинските специалисти за хипохондричен синдром и страх от смърт, тъй като същия заяви пред съда, че ищеца е имал чувството, че ще умре в затвора, че е много болен, а не го лекуват, че не може да яде и да се движи, поради което при разходките на открито е „гледал в небето”, а обяснението за това му състояние е прилагането на психотропни лекарства / депо/, които да го държат спокоен, за да не се оплаква и да не пише жалби. Следователно, установява се настаняване в условия без санитарен възел и течаща вода в килията, но не и при размери по-малки от 4кв.м., предвид площта на килията от 7 кв.м. Установява се още, че са липсвали и материали за хигиена на помещението и за удовлетворяване на необходимостта от лична хигиена.

От документите в медицинското досие се установява противното на твърдението за липса на медицинско обслужване. Ищеца е получил медицинска помощ в исковия период за първи път на 27.03.2001г. по повод оплакване от контрактура на трети и четвърти пръст на лява ръка с назначена терапия, като повод на същото оплакване на 30.09.2002г / амбулаторен лист от същата дата/ е прегледан от ортопед и е насочен за оперативно лечение, като на 17.12.2002г. фелдшера предлага да бъде извършено оперативно лечение в хирургично отделение в болницата към Софийския централен затвор. Представена е епикриза от 14.01.2003г от хирургичното отделение на МБАЛ при СЦЗ, според която диагнозата е контрактура на Дюпоитрен на трети и четвърти пръст на дясна ръка, като заболяването датира от 1999г. Кръвна захар 4.3, урина без особености. След консултация с ортопед от МВР болница е установено, че за момента не подлежи на оперативно лечение и е изписан от отделението.