Присъда № 7 от 02.04.2025, Районен съд - Дулово

МОТИВИ

Към присъда № 7 / 02.04.2025г.,постановена по НЧХД № 214 / 2024г. по описа на ДРС

С тъжба от 15.10.2024г до Районен съд гр. Дулово Ю.А.Е от *** е обвинил И.И.И от с. **** затова че на 21.07.2024г. в **** чрез удари с ръка в окосмената част на главата и в лявото око е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главатау контузия на очничните области с кръвонасядане под лявото око, болки и намаление на зрението на ляво око, които в своята съвкупност обуславят наличието на временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Ю.А.Е е предявил граждански иск на осн.чл.45 от ЗЗД против И.И.И в размер на 10000 / десет хиляди / лв. представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на извършеното престъпление, ведно със законовата лихва, считано от 21.07.2024г. както разноските и хонорара по делото.

Тъжителят заедно с процесуалния си представител поддържат обвинението и гражданския иск.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,които обсъди в тяхната цялост, счете за установено следното :

На дата 21.07.2024г. около 19ч. Ю.А.Е се намирала пред дома си на адрес с. ***, заедно с приятелките си - Л.А.С от с. ****, Г.Д.М, от с. **** и Е.Х.К от с. **** . В близост до тях е спрял лекия автомобил на съседа И.И.И, в него били той, жена му А.Б.И, дъщеря им и синът на тъжителката - Д.М.С.

Д.М.С бил много пиян, поради което майката му – тъжителката Ю.А.Е го напръскала с вода . Тогава от автомобила си слязъл И.И.И бутнал Г.Д.М, която се опитала да предпази пострадалата и след това ударил силно с ръка няколко пъти в окосмената част на главата Ю.А.Е и в лявото око.

След това се обаждили на номер 112 и дошли полицейски служители - мл.инспектор T. М., мл. инспектор Xp. Г. и мл. автоконтролъор Й.

Г. . Пострадалата тъжителка Ю.А.Е била много уплашена от случилото се, боляло е много главата и окото, вследствие от побоя пред моите приятелките й . На 22.07.2024г. пострадалата посещава съдебен лекар Т.И **, като видно от приложеното Съдебномедицинско удостоверение № 3886/2024г. са причинени следните телесни увреждания - контузия на главата, контузия на очничните области с кръвонасядане под ляво око, болки и намаление на зрението на ляво око, които обуславят временно разстройство на здравето не опасно за живота .

Пострадалата заявява, че болките и страданията продължават и към настоящия момент, а синините около лявото око останали над месец, поради което е изпитвала срам като излиза от дома си пред хората и чувсктва социален и битов дискомфорт.

1

Образуваната пр. преписка № 2220/2024г. по описа на РП-Силистра, завършила с постановление за отказ от започване на досъдебно производство от дата 23.08.2024г. . В рамките на прокурорската преписка сведения са дали всички посочени свидетели- очевидци. Препис от същата е приложена по делото.

От събраните доказателства налице са правни изводи, които сочат, че лицето И.И.И от с. *** е извършило престъпление по чл. 130,ал.1 от НК, като на дата 21.07.2024г. в с. ****, чрез удари с ръка в окосмената част на главата и в лявото око е причинил на Ю.А.Е лека телесна повреда - временно разстройство на здравето не опасно за живота, изразяваща се в контузия на главата, контузия на очничните области с кръвонасядане под ляво око, болки и намаление на зрението на ляво око .

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез удари с ръка в окосмената част на главата и в лявото око . Престъпният резултат се изразява в контузия на главата, контузия на очничните области с кръвонасядане под ляво око, болки и намаление на зрението на ляво око, обуславящи временно разстройство на здравето не опасно за живота .

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл . И. е съзнавал обществената опасност и противоправност на действията си, съзнавал е, че като нанася удари в окосмената част на главата и лявото око ще причини телесни увреждания и пряко е искал и целял настъпването на такива.

За умисъла по безспорен начин се съди от начина на извършване на деянието и причинените ми увреждания .

От заключението на вещото лице д-р ** по съдебно-медицинската експертиза е видно, че при процесния инцидент и в своята съвкупност обуславят наличието на ВРЕМЕННО РАСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

Изложената фактическа обстановка се установява от приложените към делото: справка за съдимост, характеристика, съдебно-медицинска експертиза, , свидетелските показания, обясненията на подсъдимия.

От така представената фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства е видно че на 21.07.2024г. в **** чрез удари с ръка в окосмената част на главата и в лявото око е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и контузия на очничните области с кръвонасядане под лявото око, болки и намаление на зрението на ляво око на Ю.А.Е, които в своята съвкупност обуславят наличието на временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл. 14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на 2 престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като е причинил лека телесна повреда на пострадалата Ю.А.Е, изразяваща се във временно разстройство на здравето не опасно за живота.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на съставомерния резултат. Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.

При определяне на наказанието на подсъдимия И.И.И съдът съобрази съдебното му минало, поради което и счита за уместно да му наложи наказание по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл.78а от НК във връзка с чл.378 ал.4 т.1 от НПК съответно освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, платима в полза на държавния бюджет по сметката на съда.

Така определеното наказание и така определения размер на наказанието, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежеста, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените от тъжителя неимуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл. 45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл. 51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл. 52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Понятието "справедливост" по смисъла на 3 чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и пр./Пост. № 4/68 г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл. 52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 1000 лв. / хиляда лева /, като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимия, причинната връзка между тях. В останалата му част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от частния тъжител деловодни разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение, а така също и държавната такса върху уважената част на гражданския иск.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№7 гр. Дулово, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Наказателно дело частен характер № 20243410200214 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият И. И. И. ЕГН: **********, роден на *****, настоящ адрес: с. ****, български гражданин, женен, неосъждан, работник в **** за ВИНОВЕН по повдигнатото в тъжбата престъпление по чл. чл.130 ал.1 от НК за това че на ****, чрез удари с ръка в окосмената част на главата и в лявото око е причинил лека телесна повреда на Ю.А.Е. ЕГН ********** от с.

****, изразяваща се в контузия на главата, контузия на очничните области с кръвонасядане под лявото око, болки и намаление на зрението на лявото око, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.130 ал.1 от НК, и на основание чл. 130 ал.1 във връзка с чл.78а от НК във връзка с чл.378 ал.4 т.1 от НПК освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, платима в полза на държавния бюджет по сметката на съда.

Относно предявения граждански иск по това престъпление, ОСЪЖДА подсъдимия И. И. И. ЕГН: **********, да заплати на пострадалата Ю.А.Е. ЕГН ********** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2024 година до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля 1 предявения граждански иск в останалата му част, като неоснователен и недоказан.

Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Силистра в 15 – дневен срок.