Решение № 18785 от 07.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55204/2025
- Вид
- Решение № 18785
- Подписан
- 07.10.2026
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.37 · Закон за движението по пътищата
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.48,т.1, б."а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
- чл. 48, т.2, б. "в" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 18785 гр. С., 07.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110155204 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от **************************, ЕИК:
**************, със седалище и адрес на управление: *****************************, срещу ************************, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: **********************, осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 432,32 евро с левова равностойност от 845,55 лева, представляваща суброгационно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по полица № 440122171004752 за щети по лек автомобил „**********“, модел „***”, с рег. № **************, причинени при ПТП на 01.10.2022г. с включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2025г. до окончателното плащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************************, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: **********************, е предявила срещу *************, ЕИК: *************, с адрес: ************************************, евентуален обратен осъдителен иск с правно основание чл. 219, ал.3 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца по обратния иск сумата от 432,32 евро с левова равностойност
845,55 лева, представляваща присъдено в тежест на
************************ обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „**********“, модел „***” с рег. № ***********, причинени при ПТП на 01.10.2022г. с включени 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.12.2025г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско+” и във връзка с щета № D44012132227632 е заплатил сумата от 830,55 лв. – обезщетение за щети по лек автомобил „**********“, модел „***” с рег. № **************, реализирани в резултат от ПТП, настъпило на 01.10.2022г., в гр. С., около 18:00 часа, в района на *******************, на републикански път *****. Вредите били причинени от преминаване на застрахования автомобил през необезопасени и несигнализирани паднали камъни на пътното платно, а отговорен за настъпилото ПТП бил ответникът - ************************, предвид неизпълнение на задълженията му по чл. 8, ал. 2 ЗП и чл. 167, ал. 1 ЗДвП. Излага, че с покана с изх. № 0-92-3210/23.02.2024г. поканил ответника да възстанови платеното застрахователно обезщетение, ведно със сторените ликвидационни разноски, но последният 1 не предприел действия по доброволно изпълнение на задължението. Поради изложеното счита, че в негова полза е възникнало суброгационно вземане за претендираните суми. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************************ е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на исковата претенция. Релевира възражение, че въпросното ПТП не представлява покрит застрахователен риск. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, както и наличието на препятствие, изразяващо се в паднали камъни на пътния участък.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносните последици с доводи, че при движението си водачът на застрахования лек автомобил е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Оспорва размера на имуществените вреди като силно завишени и некореспондиращи с действително претърпените вреди, както и причинно-следствената връзка. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил обратен осъдителен иск срещу ************* при твърдения, че през 2021г. по силата на чл. 30, ал. 3 ЗП сключил с ответника Споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на ************* за 2021г. /със срок на действие от 01.01.2022г. до 31.12.2022г./, по силата на който процесният пътен участък в района на ******************* следва да се поддържа от *************. Навежда доводи, че ответната страна не е изпълнила задължението си по чл. 13 от ЗДвП да сигнализира и обезопаси евентуално съществуващото препятствие на пътния участък. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В предоставения срок ************* е взела становище по така предявения срещу нея обратен иск, като оспорва както главно предявения, така и обратния иск. С отговора се оспорва механизма на ПТП, твърди се съпричиняване, като възразява предвид мястото на ПТП да е пасивно легитимирана да отговора по така предявения обратен иск.
В съдебно заседание, ищецът ******************************, редовно призован, се представлява от адвокат Ц., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът ***********************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н., който поддържа отговора на исковата молба и предявения обратен иск, като моли за отхвърляне на главния иск, а при евентуалното му уважаване за уважаване на обратния иск.
В съдебно заседание третото лице – помагач и ответник по обратния иск *************, редовно призована се представлява от юрисконсулт Т., която моли за отхвърляне на главно предявения и на обратния иск.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност с оглед изискванито по чл.
235, ал.3 от ГПК, както и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая бездействие, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори 2 презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента. По възражението за съпричиняване на ответника и на третото лице – помагач, в тяхна доказателствена тежест бе да установят, че водача на увреденото ППС, със свои действия обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
От приетото по делото уведомление за щета по полица № 440122171004752 Каско + се установява, че А. Д. Т. е подал уведомление за щети по МПС ********** *** с рег. № **************, за това, че на 01.10.2022г., около 18:00 часа, на път от ********* към С., попаднал на паднали камъни на пътната настилка, които не успял за избегне и които останали под управляваното от него МПС, като след като спрял автомобила установил, че кората под двигателя е счупена, както и на двете предпазни кори под купето висят парчета, които се удрят в купето при движение. Не е спорно, че по така подаденото уведомление при ищцовото дружество е образувана щета № 44012132227632, като по щетата е определено и заплатено обезщетение на сервиза, извършил ремонта на увреденото МПС – ********************** в размер на 830,55 лева.
С оглед установяване механизма на ПТП в производството е разпитан водача на увреденото МПС – А. Д. Т., който възпроизвежда в показанията си, че жена му имала рожден ден на 06.10.2022г., а ПТП е реализирано преди това. Двамата се прибирали от ********* към С. и в района преди ************ на пътното платно имало паднали камъни, като ищецът не успял да избегне камъните, минал с колата през тях, възприел силен удар, след което отбил автомобила, и установил видими щети по бронята на автомобила. Свидетелят посочва, че произшествието се случило привечер, като той шофирал с разрешената за пътния участък скорост от около 40 – 60 км.ч. Пътят представлявал поредица от завои, като ищецът не успял да реагира своевременно и да избегне досега с камъните, дори и след като управлявал ППС с разрешена скорост на двулентов път.
Изслушаната САТЕ установява идентичен с описанието на свидетеля Т. механизъм на ПТП, като посочва, че ПТП е реализирано на 01.10.2022г., около 18:00 часа, когато лицето Т. е управлявало л.а. „**********“, с рег. № ************** с посока на движение от ********* към гр.С., като в района на ******************, на завой, автомобила преминава през необезопасени и несигнализирани паднали камъни на пътното платно, вследствие на което се реализира ПТП без пострадали и с увреждания по л.а. **********: предна броня, кора под предна броня, кора под купе лява и кора под купе дясна. Вещото лице, включително и изслушано в о.с.з. е дало крайно заключение, че щетите по л.а.
„********** СLA“, с рег. № ************** от техническа гледна точка могат да настъпят и са в причинно-следствена връзка с така твърдения от ищеца и описан механизъм на ПТП.
Съдът, отчитайки евентуалната заинтересованост на свидетеля Т., поради обстоятелството, че е водач на увреденото ППС, кредитира показанията му, доколкото същият е имал непосредствени впечатления по отношение факти, релевантни за спора, а именно, че в процесния участък на пътя са били срутени камъни, които той не е успял да преодолее и през които е преминал, като в тази част показанията на свидетеля са логични, в тях не се забелязва преувеличаване, поради и което се кредитират от съда.
Съдът кредитира показанията и в частта касателно мястото на произшествието, а именно на републикански път *****, посока от ********* към С., в района на ******************, както и в частта, в която свидетелят възпроизвежда, че мястото на което са били паднали камъните не е било обезопасено и сигнализирано. Действително във връзка с произшествието не е съставен протокол за оглед на местопроизшествието, документ от който да са видни размерите на пътя, разстояния, които са база за изчисления, за да се установи с каква скорост е шофирал водача на л.а. **********, но на съда е ноторно известно, че Път II-82 от ********* към С., през ********** е с разрешена скорост извънградско - 90 км/ч, а на местата със завои, както сам посочи и свидетелят Т. – около 5060 км/ч., както и че пътят е двулентов. Вярно е че, няма изготвен протокол за ПТП, с който от органите по контрол на пътя да е удостоверено произшествието, но следва да се посочи, че протокола като официален свидетелстващ документ, не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразения в него механизъм на злополуката и поведението на 3 участниците в нея, тъй като тези факти не са се осъществили пред актосъставителя – той ги възпроизвежда в протокола въз основа на направени пред него изявления на участници и очевидци. **************** не разполагат с удостоверителна компетентност относно обстоятелствата на произшествието /конкретния механизъм на настъпване на ПТП/, тъй като съгласно чл. 123 и чл. 125 ЗДП посещението на службите за контрол на местопроизшествието е последващо, а самото произшествие не е изисквало сигнализиране на съответните органи, тъй като няма други увредени автомобили, няма пострадали лица, а автомобила е бил в движение. Това означава, че в процеса доказването на механизма на ПТП и причинната връка между него и вредите следва да се докаже с всички способи по ГПК в това число, чрез събиране на гласни доказателства и чрез изслушване на експертиза.