Решение № 142 от 31.07.2025, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 634/2024
- Вид
- Решение № 142
- Подписан
- 31.07.2025
- В сила
- 09.12.2025
- Състав
- Антонина Даниелова Якимова
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.1, т.1, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.187, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.193, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 142 гр. Разлог, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №
20241240200634 по описа за 2024 г.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от „Х..“ЕООД, ЕИК*, с адрес в г.Б., у.„Т.“№6, с управител А.Ч., против НП №* от 02.05.2023 г. на Н-ка на о-л „ОД“-С., Д„ОД“ в ГД„ФК“ при ЦУ към НАП-С., с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ от 700,00 лева за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Първоначално, въз основа на жалбата е било образувано н.а.х.д. №367/2023 г. по описа на Рг.РС, което е приключило с постановяването на Решение №119 от 13.06.2024 г. Против него е постъпила КЖ, подадена от Н-ка на о-л „ОД“, Д„ОД“ при ЦУ на НАП, в която са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
При осъществения инстанционен контрол е постановено Решение №3228 от 22.10.2024 г. по к.а.н.х.д. на Бл.АС, с което е отменено Решение №119 от 13.06.2024 г. по н.а.х.д. №367/2023 г. на РС-Рг. и делото е върнато за ново разглеждане, като е разпределено на настоящия съдия-докладчик.
В СЗ пред настоящия съд. Състав, не се явява законен представител на дружествотожалбоподател. Явява се упълномощен процесуален представител – адв. Ч.. Същият навежда доводи за недопустимост на кумулативното налагане както на имуществена санкция, така и ПАМ за едно и също нарушение на дружеството-жалбоподател, поради което се иска отмяната на атакуваното НП. Претендират се и разноски съгласно представен списък.
Представят се писмени бележки от адв. Ч., в които се излагат подробни съображения и се сочи съд. практика, обуславящи отмяната на НП.
Въззиваемата страна – редовно призована, не се явява, не се явява и процесуален представител. Процесуалният представител - гл. юрк. М.И.Ц.-З. депозира писмено становище с вх. №759/23.01.2025 г. по описа на съда, в което сочи, че не възразява да бъде даден ход на делото и няма доказателствени искания. Развива подробни съображения за процесуалната и материалната законосъобразност на НП. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното НП.
Претендира се присъждането на разноски, представляващи юрк. възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:
1
На 28.01.2023 г. в г.Б., била извършена проверка от св. М.С. и св. М.Ч., на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС – хранителни стоки, в г.Б., у.„Г.А.“, стопанисван от „Х...“ЕООД, ЕИК*. По време на проверката било установено, че в обекта е монтирано и въведено в експлоатация ФУ модел E..A3 KL с инд.№* и ном. на фискалната памет *, което се намирало в работен режим. Свидетелката М.Ч., – инспектор по приходите в ГД„ФК“ при ЦУ на НАП извършила контролна покупка на 2 броя артикула – чипс и студен чай, на обща стойност от 4.60 лева, но не й е бил издаден фискален бон от инсталираното в обекта ФУ.
Покупката била заплатена в брой от св. М.Ч., като парите били приети от А.Ч., в качеството си на продавач в обекта.
Като док-во за резултатите от извършената проверка, бил съставен протокол серия АА №*/28.01.2023 г.
На същата дата 28.01.2023 г. на дружеството-жалбоподател, в присъствието на законния представител на дружеството – А.Ч., бил съставен АУАН №*/28.01.2023 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с констатациите на проверяващите. Актът е надлежно предявен и връчен. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено възражение.
Въз основа на АУАН №*/28.01.2023 г. било издадено атакуваното НП №*/02.05.2023 г. на Нк о-л „ОД“-С., Д„ОД“ в ГД„ФК“ в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание: "имуществена санкция" от 700.00 лева, за нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
М/увременно, преди издаването на процесното НП, за същото нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател била издадена и Заповед за налагане на принудителна адм. мярка №* от 10.02.2023 г. на Н-к о-л „ОД“-С., Д„ОД“ в ГД„ФК“ в ЦУ на НАП /л.10-20 от материалите по а.н.д. №367/2023 г. по описа на РС-Рг./, с която на осн. чл.186, ал.1, т.1, б.“а" от ЗДДС, и на осн. чл.186, ал.3 от ЗДДС, било разпоредено „запечатване“ на обекта – магазин за хранителни стоки, стопанисван от „Х..“ЕООД, за срок от 14 дни и забрана за достъп до него. Заповедта е основана на протокола за извършена проверка от 28.01.2023 г. и е допуснато предварително изпълнение на адм. акт с разпореждане, обективирано в заповедта.
Видно от приложения като писмено док-во протокол за запечатване на търговски обект при наложена ПАМ /л.20-21 от материалите по а.н.д. №634/2024 г. по описа на РС-Рг./ на 16.02.2023 г. са предприети действия по запечатване на обекта - магазин за хранителни стоки, в г.Б., у.„Г.А.“, стопанисван от „Х...“ЕООД.
Във вр. с подадена жалба от дружеството „Х..“ЕООД, насочена едновременно против разпореждането за предварително изпълнение и за отмяна на самата заповед за налагане на ПАМ, било образувано а.д. №196/2023 г. по описа на АС-Бл.. На 17.02.2023 г. било постановено определение №269/17.02.2023 г. по ч.а.д. №196/2023 г. по описа на АС-Бл.
/л.146 от материалите по а.н.д. №367/2023 г./, с което е отменено разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна адм. мярка №*/10.02.2023 г. на Н-к о-л „ОД“-С., Д„ОД“ в ГД„ФК“ в ЦУ на НАП.
Видно от протокол за отпечатване на търг. обект при наложена ПАМ /л.22-23 от материалите по а.н.д. №634/2024 г. по описа на РС-Рг./ е, че във вр. с изпълнението на постановеното определение №269/17.02.2023 г. на АС-Б., на 21.02.2023 г. са предприети действия по отпечатване на същия този обект – хранителни стоки в г.Б..
На 09.06.2023 г. било постановено Решение по адм. д. №196/2023 г. по описа на АС-Бл., което е влязло в законна сила /л.24-25 от материалите по а.н.д. №634/2024 г. по описа на РСРг./ и с което е отменена Заповед за налагане на принудителна адм. мярка №*/10.02.2023 г. на Н-к о-л „ОД“-С., Д„ОД“ в ГД„ФК“ в ЦУ на НАП.
Като свидетели по делото са разпитани М.Ч., и М.С. – лицата, които са извършили проверката.
Св. М.С. /актосъставител/ сочи, че на 28.01.2023 г. заедно с колегата св. Ч. са пристъпили към проверка на обект – хранителен магазин в г.Б., експлоатиран от дружеството 2
„Х..“ЕООД. В хода на проверката св. Ч. извършила контролна покупка, като били установени 2 броя нарушения – неиздаване на фискален бон и разлика в касовата наличност, поради което на място и в присъствието на управителката на дружеството били съставени 2 броя АУАН. Заявява, че тогава било поставено уведомително писмо за предстоящо запечатване на обекта. Свидетелят не е участвал лично при запечатването, като не знае дали е била издадена и заповед за това.
Свидетелката Ч. потвърждава, че края на м.01.2023 г. при проверка на хранителен магазин в г.Б., извършила контролна покупка, за което не бил съставен фискален бон. Твърди, че била установена и разлика в касовата наличност. С оглед на констатираните нарушения, бил съставени и връчени актове в деня на проверката.
При установяване на фактическата обстановка, съдът се довери на показанията на свидетелите Ч. и С., като взе предвид тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приложените по делото писмени док-ва. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава на възпроизвеждането на непосредствено възприети от тях обстоятелства, релевантни към предмета на делото.
Писмените док-ва, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съд. състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
Обстоятелствата по извършената проверка /време и място/ и направените при нея констатации относно извършената продажба на чипс и студен чай, без за съответната продажба да е издаден фискален бон се изясняват посредством показанията на свидетелите Ч. и С., съставения дневен финансов отчет и Протокол за извършена проверка.
В показанията на служителите на НАП се съдържат и данни за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН, и е насочена с/у подлежащ на съд. контрол адм. нак. акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от инспектор по приходите, съгл. чл.193, ал.2 ЗДДС, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Закона за НАП и т. 2.1. от приложената заповед №*/25.08.2020 г., атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.193, ал.2 ЗДДС, от ръководителя на НАП с т.1.1 на същата заповед .
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, неговата правна квалификация и доквата, установяващи нарушението.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание.
По същество преценката на АНО, че дружеството не е изпълнило предвидено с чл.118, ал.1 от ЗДДС, задължение е правилна.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице, е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект ч/з издаване на фискална касова бележка от ФУ /фискален бон/ или ч/з издаване на касова бележка от ИАСУТД /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен 3 документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В конкретния случай не са налице изключенията за предвиденото с чл.118, ал.1 ЗДДС задължение, уредени с разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане ч/з ФУ на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби ч/з електронен магазин.
Ето защо за дружеството е съществувало задължението да регистрира и отчита извършените продажби в търговския обект, включително конкретната продажба на 2 броя артикули – чипс и студен чай на стойност 4.60 лева, като в момента на плащане издаде фискален бон, което същото не е извършило и по този начин на описаните в НП време и място от страна на „Х..“ЕООД е осъществен състава на нарушение на чл.118, ал.1 ЗДДС.
Доколкото отговорността е на ЮЛ, а тя е обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Док-вата по делото установяват обаче, че за същото нарушение и въз основа на същия протокол за извършена проверка серия АА №*/28.01.2023 г., н-к отдел "ОД", Д„ОД“ в ЦУ на НАП, издал Заповед №* от 10.02.2023 г., с която на „Х..“ЕООД е наложена принудителна адм. мярка - запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, в г.Б., у.“Г.А.“, стопанисван от „Х..“ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а" и чл.187, ал.1 ЗДДС. В заповедта се съдържало и разпореждане за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. С/у ЗПАМ, както и с/у съдържащото се в нея разпореждане за предварително изпълнение, била подадена жалба от „Х..“ЕООД. С Определение №269/17.02.2023 г. по ч.а.д. №196/2023 г. на АС-Бл. било отменено предварителното изпълнение на ПАМ, като видно от приложените протоколи за запечатване и отпечатване на обект /на л.20-21 и л.22-23 от материалите по н.а.х.д. №634/2024 г./ ПАМ реално е действала за периода от 16.02.2023 г. до 21.02.2023 г. Производството по обжалване на ЗПАМ е приключило окончателно с влязъл в сила съд. акт – Решение №1068/09.06.2023 г., постановено по адм. д. 196/2023 г. на Бл.АС, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна адм. мярка №*/10.02.2023 г. на Н-к о-л „ОД“-С., Д„ОД“ в ГД„ФК“ в ЦУ на НАП.