Решение № 260577 от 20.05.2021, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 1551/2020
- Вид
- Решение № 260577
- Подписан
- 20.05.2021
- В сила
- 27.10.2021
- Състав
- КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111,б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Закон за местните данъци и такси
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.
П., 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА като разгледа гр. д. № 1551 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба подадена от „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул.“Средец”№11, представлявано от управителя СРЕЩУ Д.И.Д. ЕГН ********** адрес:
*** с искане да бъде установено спрямо ответника, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” №11, представлявано от управителя, сумата в общ размер от сумата от 5514.41лв. /пет хиляди петстотин и четиринадесет лв. и 41 ст../ за доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., ул. „Л.” бл.3 вх.И ап.154, с абонатен № ***,от която сума главница в размер на 4781.94 лв. /четири хиляди седемстотин осемдесет и един лв и 94 ст./, за периода от 13.02.2016г.-17.10.2019г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 732.47 лв. /седемстотин тридесет и два лв. и 47 ст./, начислена за периода
13.02.2016г.-17.10.2019г., както и лихва за забава от датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумите , както Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати направените от „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр.П. разноски в заповедното и настоящото производство, по банкова сметка *** „Общинска банка” АД, клон П., IВАN ВС 8680МВ91301039493101 В1С 80МВВС8Р, с титуляр „ ВИК” ООД- гр. П.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул."Средец”№11, представлявано от управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и ответника била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на ДКЕВР публикувани във в-к „СъП.” м.V1-2006г. бр. 119; 120; 121; 122 и бр.44 на в-к „Новинар” от 22.06.2006г. и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 ог 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "ВиК" услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.З одобрените от ДКЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с решение №ОУ-021 от 09.06.2006 г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. Начина на формиране на исковата претенция е съобразена с чл. 20 от ОУ за представяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператори и са посочени в издадените от ищеца "ВиК" данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.
Ответникът в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението е подал отговор, с който оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Сочи, че оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер, тъй като ответникът не е собственик или ползвател на каквото и да е правно основание на недвижимия имот, за който ищецът твърди, че е налице неизплатена стойност на доставена и отведена, но незаплатена вода в жилище на адрес: гр. П., ул. "Л." бл. 3 вх. И ап.
154 и отнасяща се за абонатен № 1231 170. Оспорва предявения иск и по размер.
От ищеца в исковата молба се сочи, че се твърди, че ответникът притежава за процесния период и имот качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по смисъла на Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни услуги.
Предвид изложените съображения счита, че от ищеца не са ангажирани никакви доказателства, установяващи основанието за възникване на облигационно отношение помежду им по повод евентуално доставяна в имота питейна вода, не е налице отвеждане и пречистване на питейна вода като услуга за обект на адрес: гр. П., ул. Л., ***
От ответника не е налице никакво реално ползване на питейна вода, отвеждане и пречистване на такава за имота, който да е изцяло негова собственост, за да е налице възможност за претендиране на исковата сума от ищцовото дружество.
Ако въпреки горните доводи съдът приеме, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника като страна по облигационно правоотношение за доставка на питейна вода за битови нужди, отвеждане и пречистване на питейна вода за обекта на посочения адрес, се моли при разглеждане спора по същество да се съобрази,че:
Не е ясно как са формирани претендираните суми, като се сочи, че извлеченията от счетоводните книги на ищцовото търговско дружество нямат доказателства да са издадени въз основа на редовно водени счетоводни записвания. Прави се възражение за настъпила погасителна давност на предявените вземания по чл.111,б."в" от ЗЗД. Оспорва и обема на доставената услуга, както и начина, по който е била отчитана. Моли за отхвърляне на перетнцията. Представя пълномощно.
Всички факти са спорни, няма факти и обстоятелства които да се признават, няма факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
В първото по делото съдебно заседание при взето становище и от двете страни по делото, съдът е допуснал с протоколно определение поправка на ОФГ в петитума на исковата молба в следния смисъл: а именно: да се чете за главницата заявен период 21.11.2015г.-09.07.2019 г., вместо изписания период 13.02.2016-17.10.2019 г.
По делото е била изслушана СИЕ и допълнителна СИЕ и са били събрани допълнителни писмени доказателства писмо от Дирекция „МДТ“ към Община П. от 04.02.2021 г., ведно с декларация по чл.14 от ЗМДТ, удостоверение за наследници и нотариален акт за собственост на процесния имот.
В последното съдебно заседание, представителят на ищеца счита исковата претенция са доказана и моли за уважаването й.
Представителят на ответника я оспорва, като доразвива доводите си от отговора на исковата молба.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. 6607 по описа на съда за 2019 г. на ПРС, при което връчването е било извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С оглед тези обстоятелства, съдът намира исковата молба за допустима и следва да се произнесе по нея.
По основателността:
Съдът с доклада си, обявен впоследствие за окончателен по делото е намерил, че е сезиран иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.
Ищецът„Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.П., ул."Средец”№11, представлявано от управителя, твърди че между водоснабдителното дружество и ответника била налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение №ОУ-021 ОТ 09.06.2006 г.на КЕВР публикувани във в-к „СъП.” м.V1-2006г. бр. 119; 120; 121; 122 и бр.44 на в-к „Новинар” от 22.06.2006г. и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2004г., изм. и дои./ Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен номер. В качеството си на потребители на "ВиК" услуги абонатите били задължени да заплащат същите в предвиденият в закона срок. Съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. продажбата на "ВиК" услуги се извършва при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от съответен регулаторен орган, създаден със закон. На основание чл. 8 ал. 2 и ал.3 одобрените от КЕВР Общи условия за предоставяне на „В и К” услуги на потребителите от „ВиК” оператор приети с решение №ОУ-021 от 09.06.2006 г.на ДКЕВР са публикувани и са влезли в сила. Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото може да направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на формираното към "ВиК" ООД парично задължение за изразходвано количество вода. Начина на формиране на исковата претенция е съобразена с чл.
20 от ОУ за представяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператори и са посочени в издадените от ищеца "ВиК" данъчни фактури, с вписани в тях отчетни периоди и извършени услуги за доставена, отведена и пречистена питейна вода в обекта на абоната - ответник.
Съдът с доклада си по реда на чл.154, ал.1 ГПК е разпределил доказателствената тежест в процеса, досежно спорните между страните факти, като е посочил, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, факта от който вземането му произтича, наличието на облигационно правоотношение с ответника, съдържанието на това облигационно отношение, задълженията, които ищеца е имал, както и точното изпълнение на тези задължения през процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е доказването на настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. Съдът изрично е указал на ищеца че не сочи доказателства относно редовността на водене на счетоводните книги, както и че ответникът е собственик или ползвател на водоснабдения имот.Приел е за съвместно разглеждане възражението на ответника, че задължението е погасено по давност.
По делото към исковата молба не е бил приложен документ за собственост на процесния имот, като по делото ищецът е представил и съдът е приел заверено копие от декларация по чл. 14 ЗМДТ, за процесния имот с адрес удостоверение за наследници и нотариален акт за собственост на процесния имот, като видно от декларацията, то имотът е бил деклариран лично от ответника Д.И.Д. ЕГН ********** адрес: ***, като декларацията е от 20.05.2009 г., и в същата ответникът е посочил, че притежава имота в ЦЯЛОСТ КАТО ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ.Видно от представеното към декларацията удостоверение за наследници ответникът е единствен наследник на починалия собственик преди него и негов наследодател- баща му – Иван Димитров Десподов, като видно от нотариалния акт, представен към декларацията, то имотът към 2000 г, е бил закупен от наследодателя и Марийка Николова Десподова, като по делото не са представени изрични доказателства за отношенията между посочените лица, но видно от имената им косвено следва извод, че се касае за съпрузи, като очевидно след като в удостоверението за наследници е посочен само синът им като наследник на починалия си баща, като и майката е починала преди съпруга си/видно от направена служебна справка от съда НБД/ , то ответникът е останал единствен наследник на имота.
От изслушаната СИЕ досежно размера на претенцията, вещото лице е заключило, че количеството на доставената, отвеждана и пречиствана питейна вода от „В и К” ООД гр. П., но незаплатена за адрес гр. П. ул. Л. бл.3, вх. И ап.154 абонатен №*** за периода от 21.11.2015г год. до 09.07.2019 година е в размер на 4781,94 лева.
Разпечатката съдържа 36 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7fcade81-2dc9-422b-8fd9-4086f566839f