Акт от 05.06.2018, Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер 203

05.06.2018 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Пенка Тоцева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №225/2018 г.

Производството е с правно основание чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване – Дунав”

ЕООД срещу Н.М.Й., с която са предявени обективно съединени искове за установяване , че ответницата дължи на ищеца сумите 731,46лв. главница и 89,65 лв. лихва за забава за потребена вода в имот, находящ се в землището на гр.Разград, м.“Простор“, вила №1, поземлен имот №4530 по фактури, издадени в периода 30.09.2014 г. – 30.12.2016 г. Сочи, че ответницата е собственик на имота и че е подала заявление за смяна на партида на 30.06.2005 г., както и че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2580/2017 г.

Ответницата е призована по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният й от съда при условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител прави възражение за погасителна давност за част от сумата.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Ищецът по делото „Водоснабдяване Дунав“ЕООД предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на територията на гр.Разград. На 01.11.2017 г. същият е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и по ч.гр.д.№2580 по описа на РС Разград за 2017 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за сумите 731,46 лв. главница, ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. , сумата 89,65 лв. лихва за периода 30.10.2014 г. – 09.03.2017 г. и 25 лв. разноски по делото. Тъй като заповедта е връчена при условията на чл.47 от ГПК ищецът е подал настоящия иск в хипотезата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 т.2 от ГПК

На 30.06.2005 г. ответницата е подала до ищцовото дружество заявление-декларация за смяна на партидата за вода за имот в м.“Простор“ с №109, като е посочила, че до този момент тази партида се е водила на З. Д. Й. който е починал, като заявителката е вписана и като собственик на този имот в същото заявление.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която за цената на потребеното количество вода през процесния период в имота на ответницата е 731,46 лв., а законната лихва върху сумата е 90,04 лв. От тези суми за периода до 01.11.2014 г. се отнасят съответно 47,52 лв. главница и 11,40 лв. законна лихва

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на сумата 731,46 лв. е частично основателен и доказан до размера на 683,94 лв.. По делото е установено, че ответницата е собственик /или ползвател, след като е поискала откриване на партида на нейно име/ на имот в гр.Разград, който е водоснабден, следователно е потребител по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия. Ето защо в съответствие с чл.5, т.6 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от „Водоснабдяване Дунав“ЕООД като В и К оператор за ответницата е възникнало задължението да заплаща ползваните услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. В същия имот за процесния период е ползвана вода на стойност 731,46 лв. В настоящия случай ответницата не е изпълнила задължението си да заплати тази сума, както в срока,посочен в Общите условия, така и към датата на подаване на заявлението и към датата на приключване на съдебните прения.

По направеното от процесуалния представител на ответницата възражение за изтекла погасителна давност Съдът счита, че с оглед обстоятелството, че се касае за периодични вземания на осн. чл.111, б.“в“ от ЗЗД в случая погасителната давност е тригодишна. Същата е прекъсната на осн. чл.116, б.“Б“ на 01.11.2017 г. при подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като установителният иск е предявен в двуседмичния срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Ето защо вземанията по фактурите от 30.09.2014 г. и 31.10.2014 г. в размер на по 23,76 лв. /общо 47,52 лв./ са погасени по давност.

Искът за установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава е основателен до размера на 78,64 лв. Тази сума се дължи на основание чл.44 от Общите условия с оглед неплащането на сумите за ползваните услуги. В останалата му част до първоначалния размер от 89,65 лв. искът е неоснователен, предвид погасяване на правото да се търси изпълнение по съдебен ред за част от сумата, представляваща законната лихва върху сумите от двете горепосочени фактури от 30.09.2014 г. и 31.10.2014 г. на осн. чл.119 от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и разноските, направени в настоящото производство в размер на 75,00 лв. за държавна такса, 300 лв. за особен представител и 398,82 лв. депозит за възнаграждение на вещо лице, както и тези, направени по ч.гр.д.№2553/2017 г. в размер на 25 лв.

На основание чл.78, ал.8 от