Решение № 147 от 04.05.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Смолян, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. С. при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. С. Въззивно гражданско дело № 20255400500570 по описа за 2025 година

Производство на основание чл. 258 и сл. вр. чл. 341- 344 ГПК.

Делото е образувано въз основа на подадена въззивна жалба вх. № 2604/29.08.2025 г. срещу Решение № 130/06.08.2025 г. по гр. д. № 50/2025г. на РС – Мадан, поправено с Решение № 171/27.10.2025 г. по описа на същия съд, с което е допуснато извършване на съдебна делба между П. П., В. П. и Ф. П. на следните недвижими имоти:

1.Самостоятелно обособен обект в сграда с идентификатор *******, тип Жилище, апартамент - в жилищна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива 1, площ по документ 58.2 кв. м, избени помещения № * и № *а с обща светла площ 17,97 кв.м.; 4,14 кв.м. общи части и 58,22 кв.м. право на строеж, при посочени граници и съседи.

2. Поземлен имот с идентификатор ******* по КК и КР на с. Ц., общ.

М., обл. П., одобрени със Заповед № РД-18- 78/05.12.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 04.05.2023 г., с адрес на поземления имот: с. Ц., С. № *, площ 949 кв.м., трайно предназначение на територия: Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: *, квартал 1, парцел *, по КККР, ведно с находящите се в имота: сграда с идентификатор *******.1, застроена площ 120 кв.м., бр. етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; сграда с идентификатор *******.2, застроена площ: 39 кв.м., бр. етажи: 1, 1 предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор *******.3, застроена площ: 59 кв.м., бр.етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор *******.4, застроена площ 13 кв.м., бр. етажи:

1, предназначение: селскостопанска сграда; сграда с идентификатор *******.5, застроена площ 27 кв.м., бр. етажи: 1, предназначение: гараж ПРИ КВОТИ НА СЪДЕЛИТЕЛИТЕ, както следва:

За П. П. и В. П. - 4/6 идеална част от делбените имоти в режим на СИО;

За П. П.– 1/6 идеална част от делбените имоти като индивидуална собственост;

За Ф. П. - 1/6 идеална част от делбените имоти.

Обжалваното решението се определя като недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се следните съображения:

Необоснован е изводът на съда, че покупко-продажбата касаеща процесния поземлен имот в с. Ц., е изповядана съобразно волята на Н. П., като не се установява сделката да противоречи на императивни законови разпоредби. От представения нотариален акт се установява, че Н. П. е продала на съсобственика П. П. притежаваните от нея 4/6 идеални части на два от делбените имоти - поземлен имот е идентификатор ******* по КККР на с. Ц. и сграда е идентификатор *******.1 по КККР на с.Ц.. Останалите самостоятелни обекти допуснати до делба, а именно: сгради с идентификатори *******.2, *******.3, *******.4 и *******.5 не са посочени в този нотариален акт, т.е. нотариусът е приел, че те са извън обема на представителната власт на пълномощника. Твърди се, че по този начин, Н. П. не е прехвърлила притежаваната от нея собственост върху идеални части от делбените имоти, съответно П. П. и съпругата му В. П. не са придобили собствеността върху 4/6 идеални части от тези сгради, както и върху идеални части от другите сгради в имота, които не са нанесени в кадастралната карта, но са установени от вещото лице и са посочени от него като самостоятелни обекти в комбинирана скица към заключението.

Приети са за неоснователни въведените възражения за нищожност на договора за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № * на нотариус Е. А., поради противоречие и заобикаляне на закона. Съдът е счел, че е налице надлежно упълномощаване от Н. П. в полза на пълномощника П.

П.. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил възражението, че в представеното пред нотариус А. пълномощно, допуснати до делба самостоятелни обекти - сгради с идентификатори *******.2, *******.3, *******.4 и *******.5 не са индивидуализирани, в нарушение на разпоредбата на чл. 37, чл. 39 ЗЗД и § 5, т. 39 от ДР към ЗУТ. С нормата на чл.

37 ГПК е предвидена форма за упълномощаване за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот - писмена с нотариална заверка на подписите. Твърди се, че след като в пълномощното тези самостоятелни 2 обекти не са изрично посочени и описани с техните индивидуализиращи признаци, то не е налице надлежно упълномощаване за сключване на договора за покупко-продажба на притежаваните от Н. П. идеални части от тези имоти.

В случая необосновано било прието, че обстоятелството, че останалите постройки /освен жилищната сграда/, не са посочени изрично в пълномощното не се отразява на неговата действителност. Съдът не бил съобразил, че за разпореждане с недвижими имоти се изисква изрично пълномощно. Обратно на приетото, правата на собственост на Н. П. върху описаните по-горе самостоятелни обекти при изповядване на сделката не са установени, като не са спазени чл. 580 и чл. 586, ал.1 ГПК, относно съдържанието на нотариалния акт и проверка дали прехвърлителят е собственик на имота и налице ли са особените изисквания за извършване на сделката. Видно от представения по делото нотариален акт не са представени никакви писмени доказателства за правото на собственост върху сгради с идентификатори *******.2, *******.3, *******.4 и *******.5, както и за другите сгради в имота, които не са нанесени в кадастралната карта, но са установени от вещото лице и са посочени в комбинирана скица към заключението. Няма твърдение в исковата молба, че те са собственост на Н. П. на основание чл. 92 ЗС, поради което съдът необосновано бил приел, че съпрузите С. П. и Н. П. са собственици в режим на СИО и на построените в поземления имот сгради.

Поради липсата на доказателства за правата на собственост на сънаследника Н. П. върху сграда с идентификатор *******.1 и останалите сгради в имота, с отговора на исковата молба е направено възражение на основание чл. 76 ЗН за недействителност на разпореждането с наследствените имоти. Това разпореждане уврежда интересите на Ф. П., свързано с поделянето на наследственото имущество, с оглед въведените твърдения за самостоятелни права върху част от делбените имоти. РС - Мадан е намерил за неоснователно това възражение с довод, че правото на собственост върху процесния поземлен имот и находящите се в него сгради, което е предмет на атакуваната разпоредителна сделка, е възникнало в полза на Н. П. въз основа на различни юридически факти - 1/6 ид.ч. въз основа на наследствено правоприемство и 3/6 ид.ч. след прекратяване на СИО и е прехвърлено в полза на друг съсобственик, поради което разпоредбата на чл. 76 от ЗН е неприложима. Твърди се противоречие на този извод с постановеното под т. 1 от TP № 1 от 2004 г. по гр. № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, тъй като част от правото на собственост е прехвърлено на трето лице, което не е съсобственик в имота – В. П..

На следващо място, неправилно и в нарушение на чл. 344 ГПК до съдебна делба не били допуснати следните недвижими имоти:

- сграда без идентификатор в югозападната част на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с.Ц., със застроена площ: 24 кв. м, брой етажи: 1, с предназначение: гараж; навес без идентификатор в централната част на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с.Ц., със 3 застроена площ: 14 кв. м, брой етажи: 1; сграда без идентификатор - външна тоалетна с баня в северната част на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с.Ц., със застроена площ: 5 кв.м., брой етажи: 1; сграда без идентификатор - кокошарник в северната част на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. Ц., със застроена площ: 3 кв.м.

Направеното с молба по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК искане, тези имоти да бъдат включени в делбената маса е оставено без уважение с определение на съда от 02.05.2025 г. с мотива, че същите нямат самостоятелен характер, поради което не представляват самостоятелни обекти на делбата. Този извод, според страната, противоречи на разпоредбите на чл. 341, ал. 2 ГПК и е изведен в разрез с доказателствата по делото, заключението на вещото лице и определението за обект дадено в § 5, т. 39 от ДР към ЗУТ. В обясненията си св.

Н. и св. Я. заявяват, че в имота има два гаража от двете страни на къщата, лятна кухня, външна тоалетна. От назначената и приета техническа експертиза се установява, че в имота съществуват описаните в молбата сгради, които съгласно обясненията на в.л. са самостоятелни обекти и са отразени на комбинирана скица към заключението. По делото не е изяснен какъв е статутът на самостоятелните обекти, находящи се в поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с.Ц.. За всички сгради липсват строителни книжа и времето на изграждането им не е установено, което обстоятелство има значение за оценката на имотите. В случая искането тези сгради да бъдат допуснати до съдебна делба е направено, тъй като това би имало значение при оценката на имотите и оформяне на дяловете на всеки съделител.

Следващото оплакване е свързано с твърдение, че неправилно и в нарушение на чл. 40 ЗУТ до съдебна делба е допусната сграда с идентификатор *******.1, вместо двата отделни жилищни етажа в нея, които представляват самостоятелни обекти /реални части от жилищната сграда/.

Вещото лице е констатирало, че жилищната сграда с идентификатор *******.1 се състои от два етажа и подпокривно пространство - тавански етаж, като достъпът до тези етажи се осъществява от антре, обособено в част от сграда с кратък № *, през стълбищната клетка в сграда с кратък № 1.

Първият и вторият етаж имат самостоятелен вход откъм стълбищната клетка в сградата и отговарят на изискванията за самостоятелен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 от ДР на ЗУТ и пap. 1, т. 1 от ДР на ЗКИР. В този смисъл са цитирани Решение № 368/17.01.2011 г. по гр. д. № 851/2009 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 89/07.05.2012 г. по гр. д. № 549/2011 г., II г. о. Следователно на съдебна делба подлежат двата жилищни етажа, тъй като представляват самостоятелни обекти в сградата и отговарят на критериите за "жилище" по смисъла на пар. 5, т. 30 от ЗУТ, чл. 40 от ЗУТ и чл. 101, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

На следващо място, необосновано и в нарушение на чл. 79, ал. 1 ЗС съдът бил приел, че е неоснователно въведеното в хода на производството 4 възражение за придобивна давност от ответника на втория етаж от жилищната сграда, построена в процесния поземлен имот в с. Ц.. От обясненията на разпитаните по делото свидетели се установява, че първият етаж се владее от П. П., а вторият етаж - от съделителя Ф. П.. Владението им е предадено от родителите, много преди да почине наследодателя С. П. и е установено още през 90 - те години и това владение е явно, трайно, спокойно, непрекъснато и безспорно. В тази връзка са показанията на св. Я.. Това владение, продължава и след смъртта на наследодателя С. П. и до днес, като в първия етаж в момента живее синът на ищеца П. П., а вторият етаж е на Ф. П.. Поради това, и на основание чл. 79, ал. 1 ЗС тези етажи са индивидуална собственост на ищеца П. П. - първи жилищен етаж и на ответника Ф. П. - втори жилищен етаж. Св.

Н. твърди, че родителите казвали, че единият етаж от къщата щял да бъде на Ф., а другият на П.. П. живеел на първия етаж, не ползвал втория. Когато идвали в с. Ц. родителите ползвали постройката като лятна кухня. Разпитана св. Я. заявява, че Ф. П. живеел в имота в с. Ц. за период от 1-2 месеца през 90те години, когато работил в НАП П.. От родителите чувала, когато децата били малки, че единият етаж е за единия брат, а вторият за другия брат.

Етажите от къщата били самостоятелни, имало си общо стълбище, от което се влизало във всеки един от етажите. Синът на П. живеел на първия етаж.