Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 03.02.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 2318/2025
Вид
Решение № 88
Подписан
03.02.2026
В сила
02.03.2026
Състав
Неделина Минчева

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. *************, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *************, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н.М. при участието на секретаря Д.С. като разгледа докладваното от Н.М. Гражданско дело № 20255530102318 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.

Исковете са предявени от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД гр.София срещу М. М. Б. от гр.*************. С исковата молба се твърди, че ответникът е страна по Договор за стоков кредит №6099687, сключен на 20.03.2024г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. По този договор кредиторът е отпуснал на ответника сумата от 5142,10лв., които ответникът е следвало да върне на 36 месечни вноски с краен срок на погасяване 01.04.2027г. Ответникът сключил и Договор за стоков кредит №6099361/20.03.2024г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по който кредиторът е отпуснал на ответника сумата от 5747,99лв., които ответникът е следвало да върне на 18 месечни вноски с краен срок на погасяване 07.09.2025г. Ответникът не е погасил дължимите суми, като не е извършвал плащания по двата договора. На 11.11.2024г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, по силата на който вземането по Договор за стоков кредит №6099687/20.03.2024г. е прехвърлено на ищеца. На 14.10.2024г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, по силата на който вземането по Договор за стоков кредит №6099361/20.03.2024г. е прехвърлено на ищеца. Ищецът направил необходимото за уведомяването на ответника за прехвърлянето на вземането, но ответникът не получил уведомлението по своя вина.

Ищецът счита, че е налице надлежно уведомяване и чрез връчване на исковата молба.

Налице било неизпълнение на задълженията на ответника по договорите. Поради неизпълнение на задълженията към ищеца, същият е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №1171/2025г. по описа на РС-*************.

1

Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответникът е подал възражение в срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите установителни искове по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумата от 1263,39лв. главница по Договор за стоков кредит №6099687/20.03.2024г. за вноски с настъпил падеж за периода от 01.05.2024г. до 01.02.2025г., 420,11лв. – договорна лихва за периода от 01.05.2024г. до 01.02.2025г., 131,55лв. – лихва за забава за периода от 01.05.2024г. до 06.03.2025г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и 3512,63лв. главница по Договор за стоков кредит №6099361/20.03.2024г. за вноски с настъпил падеж за периода от 07.04.2024г. до 07.02.2025г., 330,05лв. – лихва за забава за периода от 07.04.2024г. до 06.03.2025г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът, в срока за писмен отговор изразява становище, че не е теглил кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, а е извършена злоупотреба с личните му данни.

Не оспорва представените от ищеца писмени доказателства. Не възразява срещу направените от ищеца доказателствени искания.

В съдебно заседание ответникът не се явява, въпреки дадената му възможност за конкретизиране на възраженията му, не изразява становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №1171/2025г. по описа на РС*************, е видно, че “ЕОС МАТРИКС” ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1263,39лв. главница по Договор за стоков кредит №6099687/20.03.2024г. за вноски с настъпил падеж за периода от 01.05.2024г. до 01.02.2025г., 420,11лв. – договорна лихва за периода от 01.05.2024г. до 01.02.2025г., 131,55лв. – лихва за забава за периода от 01.05.2024г. до 06.03.2025г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и 3512,63лв. главница по Договор за стоков кредит №6099361/20.03.2024г. за вноски с настъпил падеж за периода от 07.04.2024г. до 07.02.2025г., 330,05лв. – лихва за забава за периода от 07.04.2024г. до 06.03.2025г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Със заявлението се претендират и направените разноски в заповедното производство. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед №591 от 06.03.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение по чл.414 ГПК, като съдът е дал указания на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си.

Това обуславя за заявителя правния му интерес от предявяване на настоящите искове.

2

От представените и приети като писмени доказателства копия на Договор за стоков кредит

№6099361/20.03.2024г. с приложения,

Договор за стоков кредит

№6099687/20.03.2024г. с приложения, фактура се установява, че на 20.03.2024г. ответникът е сключил Договор за стоков кредит №6099687 с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата от 5142,10лв., която сума ответникът се е задължил да върне със съответното оскъпяване на 36 месечни вноски. На същата дата – 20.03.2024г. ответникът е сключил втори Договор за стоков кредит №6099361 с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата от 5747,99лв., която сума ответникът се е задължил да върне със съответното оскъпяване на 18 месечни вноски.

Във връзка с възраженията на ответника в писмения отговор на исковата молба и въпреки, че същият не конкретизира в какво се изразява твърдяната от него „злоупотреба с лични данни“, съдът назначи съдебно-техническа експертиза за установяване дали ответникът е получил и подписал процесните договори по електронен път. Видно от заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено, процесните договори са подписани от ответника с квалифициран електронен подпис (КЕП). Ответникът е заявил пет пъти издаването на краткосрочно квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис за еднократно подписване под търговска марка Evrotrust. За да му бъде издадено такова удостоверение е необходимо ответникът да се идентифицира с лична карта и съответните биометрични данни, които да съвпадат с данните от личната карта. Само когато бъдат коректно подадени данните, само тогава се издава такова краткосрочно удостоверение и може да бъде подписан договора за кредит и съпътстващите документи. При електронно подписване на договор за кредит, клиентът получава съобщение с линк, който съдържа всички документи – договор за кредит, общи условия, погасителен план, договор за разплащателна сметка, застрахователен сертификат и общи условия по застрахователен продукт. След успешното подписване на договора, клиентът получава подписаните документи на електронната си поща. В случая ответникът е подписали двата договора електронно с КЕП. Документите са му били изпратени на посочената от него електронна поща. При извършеното проучване вещото лице се е свързало с ответника, който е заявил, че към момента използва различен мобилен апарат, от този, който е ползвал към датата на сключването на договорите и не може да покаже получаването на съобщение с линк към документите, а електронната поща, която е ползвана при сключването на договорите била обект на злонамерен достъп и към момента също не се ползвала. Въпреки това вещото лице е установило, че ответникът е получил процесните договори, съгласил се е с тях и ги е подписал. По този начин неоснователно се явява възражението на ответника, че не е сключил процесните договори с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и имало злоупотреба с личните му данни. Съдът е дал изрични указания на ответника, че не сочи доказателства за твърдяната злоупотреба и му е дал възможност да посочи и представи такива, но ответникът не е изпълнил указанията.

Твърденията на ответника за злоупотреба с личните му данни се приемат от съда за голословни, като съдът приема за установено, че действително ответникът е сключил процесните два договора за кредит.

3

Видно от приетите като писмени доказателства копия на Уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания, обратна разписка, Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2024г., Потвърждение за извършената цесия, Извлечение от Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2024г., Пълномощно, Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2024г., Потвърждение за извършената цесия, Извлечение от Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2024г., Пълномощно, вземането срещу ответника по двата договора е било прехвърлено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на ищеца. В изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД за цесиите са били изготвени уведомления за ответника, изпратени на постоянния му адрес, посочен в договорите, но същите са върнати като непотърсени от ответника. Въпреки това с получаването на исковата молба ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на задълженията му.

Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от цедента.

Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК, получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това, дори и уведомление на ответника да не е било връчено до получаването на исковата молба по настоящото дело, то съдът пак следва да приеме, че цесията е надлежно съобщена.

Действително за консолидиране фактическия състав на цесията, съобразно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД, цедентът е длъжен да уведоми длъжника за прехвърлянето.

Поначало съобщаването не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето, това действие има отношение единствено с оглед лицето, на което длъжникът дължи плащане, съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД, доколкото оповестяването е с оглед действие на договора спрямо трети лица и длъжника. Докато длъжникът не бъде уведомен за извършеното прехвърляне всички плащания, които извърши към стария си кредитор се считат за валидно изпълнени.

Законодателят е поставил това изискване уведомяването да се извърши от цедента, с оглед сигурност и защита интересите на длъжника и с цел обезпечаване на точното изпълнение на задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, да приеме изпълнението. Изложеното води до извода, че възражение за липса на съобщаване, направено от длъжника, би имало значение и последици само при кореспондиращи твърдения за изпълнение, изцяло или частично, извършено на цедента. В конкретния случай подобни твърдения и доказателства в тази насока не са налице.

Отделно от горното, съдебната практика е константна по въпроса, че съобщаването 4 на сключен договор за цесия може да се извърши и с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата молба са приложени, както договора за цесия, така и изрично уведомление за цесия, отправено до длъжника.