Решение № 3714 от 23.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3714 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330122324 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „Пловдивска консерва“ АД срещу Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Твърди се, че страните имали договорни отношения за съхранение на военновременни запаси (ВВЗ), които били многократно подновявани, като последният договор между страните бил прекратен в края на 2009 г., а именно на 31.12.2009 г., като от началото на 2010 г. страните не уредили отношенията си с нов договор.

Въпреки това се твърди ответникът да не предприел нужните действия за преместване на запасите от гориво от цистерните на ищеца, които били както негова собственост, така и наети. Твърди се първоначално част от горивото да било предадено по силата на борсов договор, сключен между ответника и трето лице, като при ищеца останало на съхранение гориво в размер на 313,534 тона. Една част от това гориво било задържано и запечатано от митническите органи и впоследствие от него били отнети в полза на държавата 65,342 тона. Останалото количество гориво останало на отговорно пазене при изпълнителния директор на ищеца. Касае се за 203,236 тона гориво, което след запечатването от митническите органи не било отнето в полза на държавата, а останало на отговорно пазене. Освен него останало и гориво в размер на 44,956 тона, което макар да не било предмет на задържане от митническите органи, също останало на съхранение при ищеца по силата на специален закон. Ищецът твърди, че за процесния период от 01.01.2020г. – 30.06.2020 г. без наличие на договор в тази връзка и изцяло в негови собствени цистерни останало на съхранение гориво в общ размер на 248,192 тона, което чак до м.март 2022 г. се опазвало от ищцовото дружество без наличие на договорно основание в тази връзка. Сочи се, че това количество и качество на горивото били установени в предходни производства между страните. Сочи 1 се, че вследствие на изложеното ищецът обеднял поради невъзможност да ползва собствените си цистерни, разположени на площадка на дружеството в ***, тъй като били пълни с гориво на ответника. По този начин пропуснал да реализира доход от даването им под наем. В същото време ответникът се обогатил, тъй като спестил разходи за заплащане на наем за ползването през процесния период. Твърди, че обедняването и обогатяването произтичат от общ факт, а именно законовото задължение на дружеството-ищец да продължи да съхранява горивото и след прекратяване на договора. Ето защо счита, че обедняването се равнява на средномесечния пазарен наем за отдаване на цистерните, който след увеличение на иска сочи в размер на 3226,50 лв. на месец или общо иска от съда да осъди ответника да му плати сумата в размер на 19359 лв., с която твърди ответникът да се обогатил за сметка неговото обедняване, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно плащане, като претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът на първо място сочи, че предявеният иск е погасен по давност, като счита, че са предявени отделни искове за периодични плащания, които съставляват повтарящи се през определен период от време еднородни задължения.

Признава обстоятелството, че договорните отношения между страните датирали до 31.12.2009 г., но сочи, че след това между страните съществували договорни отношения, произтичащи от сключен договор за влог, като задължението на ищеца произтичало от съответния нормативен акт, и поконкретно чл. 24, ал. 6 от ЗДРВВЗ. Ето защо счита, че прекратяването на договора между страните не прекратява автоматично правната връзка между тях, поради което не може да се приеме, че се касае за извъндоговорно основание, като счита, че ищецът разполага с иск по чл. 12, ал 1 от Наредбата условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и ВВЗ вр. чл. 254, ал. 1 ЗЗД. Сочи, че горивото е било преместено в собствени цистерни на ищеца без присъствие на представител на ответника. Сочи, че въпреки сключения борсов договор, след наложената обезпечителна мярка по ЗАДС за ответника настъпва невъзможност да предаде останалото количество гориво по борсовия договор, както и да извърши проверка на резервоарите относно тяхната наличност. Признава количеството, отнето в полза държавата, но счита, че за останалото количество, което ищецът твърди, а именно 248,192 тона, не са ангажирани доказателства по делото, че именно такава е била наличността. Относно протокол за отговорно пазене сочи, че липсва съвпадение между твърдяното от ищеца и посоченото в протокола количество, като твърди, че преместеното в резервоари на ищеца количество е 203,236 тона, като се изключат отнетите в полза на държавата. За разликата от 44,956 тона не били представени доказателства, че ищецът опазва на своята територия. Сочи, че на 23.04.2021 г. комисия на ТД „Държавен резерв“ Пловдив, е извършила оглед и проверка за наличие на поставените от Агенция „Митници“ пломби на резервоарите. Било установено наличие на скъсани пломби, корозирали пломби, на които не се четат номерата, липсващи пломби и капаци. Твърди, че това обстоятелство поставя под съмнение количеството съхранявано гориво. Оспорва обстоятелството, че е бездействал да вдигне 2 горивото си, тъй като с оглед запечатването му от Агенция „Митници“ разпореждането с него би съставлявало митническо нарушение. Твърди, че към м.септември до м.декември 2021 г. по възлагане на ответника е извършен количествен контрол на наличното гориво в резервоарите, като било установено количество гориво в размер на 183,5027 тона, което не отговаряло на соченото в ИМ количество гориво. Твърди, че предаденото количество гориво от запечатаните резервоари не съответства на исковото количество.

Твърди, че резервоарите били 10 броя, а не 13. Твърди се, че 69,452 тона гориво не са намерени в резервоарите на ищцовото дружество, поради което се твърди, че има разлика не само в общото количество гориво, което се твърди, но и в това, което е оставено на отговорно пазене. Твърди се, че доказателствата от 2021 г. и 2022 г. са достоверни, доколкото след запечатването от Агенция „Митници“ се предполага, че няма извършени замервания и преместване на гориво в исковия период. В подкрепа на това цитира съдебни решения, в които ищецът е бил осъден да плати на ответника левовата равностойност на липсващо гориво в размер на 63,068 тона. Сочи, че макар спестяването на разходи да води до обогатяване, ако те са били необходими, ищецът е следвало да ги понесе от собственото си имущество.

Сочи наличие на договорни правоотношения между ищеца и дружеството „Филикон - 97“ АД, по силата на които била отдадена под наем цялата складова площ на *** и всички съоръжения и инвентар. Ето защо счита, че в конкретния случай ищецът не е бил лишен от възможност да ползва имота, нито е имал право да го преотдава на трети лица под наем. Счита, че заемането на самите площи не води до извод за обедняване на ищеца, а следва да са налице и други данни, че ищецът е пропуснал придобиването на определени ползи, които следва да бъдат сигурни. Счита също, че във връзка със специалната регламентация на отношенията, при неплащане на възнаграждение за съхраняване на горивото ответникът би се обогатил до размера на утвърдените пределни цени, а не с претендираната от ищеца сума, която била определена на база пазарни аналози. В тази връзка бил приложим ЗФУКПС. Следвало да се вземе предвид и техническото състояние и годността за експлоатация на резервоарите с оглед възможността ищецът да ги отдава под наем, тъй като същите са били заети с гориво и не са им извършвани съответните технически прегледи. Моли да се отхвърли иска, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

За основателността му следва да са настъпили следните юридически факти: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и причинна връзка между обогатяването и обедняването – че ищецът е съхранявал именно соченото в исковата молба количество гориво, собствено на ответника, в размер на 248,192 тона в процесния период, както и че липсва основание за това имуществено разместване.

Безспорно е между страните, че до 31.12.2009г. между тях съществували 3 договорни отношения по силата на договор за съхранение на военновременни запаси, собствени на ответника. Това се установява и от приложения в тази връзка договор. Безспорно е също, че от 01.01.2010г. действието на договора било прекратено без да бъде сключен нов, като на съхранение при ищеца останало горивото, предмет на договора. Не се спори още от ответника, че към процесния период гориво се съхранявало изцяло в цистерни на ищеца на бул.

***, като ответникът възразява единствено, че преместването на част от горивото от наети цистерни на „Балканкар Рекорд“ АД се осъществило без представител на ответника. Спорно е какво количество гориво се намирало в цистерните на ищеца към процесния период и имало ли е договорно основание за това съхранение.

На първо място, съгласно приложените към исковата молба констативни протоколи от 22.06.2010г. и от 06.08.2010г., изготвени от представителни на ответника след проверка, респективно замерване на количеството гориво в цистерните, се установява, че при ищеца към този момент се съхранявало гориво в размер на 969,358 тона, респективно 969,546 тона. Разликата, от една страна, не е голяма, а от друга страна се дължи на начина на замерване, като изрично е упоменато при замерването, че за част от цистерните липсват калибровъчни таблици и замерването е извършено по друг метод.

Установява се още от Борсов договор от 25.08.2010г., Анекс към него от 23.12.2011г. и Доклад на Началник отдел УКДР от 12.01.2012г., че 655,824 тона гориво от съхраняваните от ищеца били продадени и предадени от ответника на трето лице. Безспорно е също между страните, че от съхраняваното от ищеца гориво било отнето в полза на държавата гориво в размер на 65,342 тона. Това отнемане станало в хода на митническа проверка през 2011г. Дори да се вземе по-малката стойност на съхраняваното при ищеца гориво от 969,358 тона, след изваждане на продаденото гориво 655,824 тона и отнетото в полза на държавата 65,342 тона, се получава остатък от 248,192 тона. От тях, съгласно протокол за отговорно пазене от 21.07.2011г., 203,236 тона били оставени на отговорно пазене от митническите органи на изпълнителния директор на ищеца. Неоснователни са възраженията на ответника, че през 2021г. и 2022г. е установено, че горивото в цистерните на ищеца е в по-малко количество. Тези факти са настъпили след процесния период, поради което и приложените в тази връзка доказателства са неотносими. Неотносимо е и приложеното решение № 37/26.02.2024г. по гр.д.

№ 15/2024г. на АпС Пловдив, с което се установяват липси в съхраняваното гориво и се осъжда ищецът да плати равностойността им на ответника, тъй като тези липси са установени към 2022г.

Не се споделя и доводът, че тези количествата към 2022г. са релевантни, тъй като от запечатването на горивото, до предаването му през 2022г. би следвало да не са извършвани действия с него. На първо място, при запечатване на горивото от митническите органи не е извършвано замерване на цялото количество гориво на Агенцията, съхранявано от ищеца, нито цялото налично се при него гориво е предадено на отговорно пазене на изпълнителния директор. Отделно от това, ответникът базира доводите си на предположението, че след запечатване от митническите органи количеството 4 на горивото е останало непроменено, поради забраната за извършване какви да е действия със него. Юридическите изисквания и фактическото положение обаче не са идентични, поради което е възможно във всеки един момент количеството на горивото в цистерните да е намаляло по една или друга причина. Такова намаляване на горивото ответникът обаче доказва при пълно доказване едва към период, следващ процесния. След констатиране на количеството гориво по констативните протоколи от 2010г., не е правено друго замерване на цялото гориво, съхранявано при ищеца, не са давани и задължителни предписания от ответника за неговото съхранение, поради което и остават недоказани възраженията, че в процесния период съхраняваното количество било по-малко от 248,192 тона, получено след изваждане на продаденото и отнетото в полза на държавата количество гориво от първоначално констатираното от самия ответник. Коментираните писмените доказателства имат висока доказателствена стойност, тъй като са съставени от самия ответник и съставляват признание за неизгодни за него факти. Дава се вяра и на съставените от митническите органи документи, вкл. протокола за отговорно пазене, подписан от представител на тези власти.