Определение № 728 от 12.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 728 гр. Благоевград, 12.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500546 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от Г.

П. М. с адрес за призоваване: гр. С. бул. „М.“ № 9А, ет. 3, ап. 7, чрез адв. И. И., срещу Определение № 2076/13.11.2025 г., постановено по гр.д. № 1052/2025 г. по описа на Районен съд Р..

С атакувания съдебен акт съдът е върнал исковата молба, поради неизпълнени указания в срок, и е прекратил производството по делото.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Районен съд Р. е сезиран с искова молба, депозирана от ищците Г. П. М. с ЕГН ********** с адрес за призоваване: С. бул. “М.“ № 9А ,етаж 3, ап. 7, П.

Т. Ц. с ЕГН **********, с адрес за призоваване град Б., ул. „Д.“ № 3, Б. П. Ц. с ЕГН ********** с адрес за призоваване С. ж.к. „К.С.“ 19, вх. Г етаж 2, ап. 86, А. П. Ц. Г. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: С. жк. „И.В.“ бл. 27, вх.

А етаж 1.

Предявени са искове по чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищците твърдят, че са собственици на основание покупко-продажба и давност /в условията на евентуалност/ на идеални части от описан в исковата молба недвижим имот.

С Разпореждане № 1684/07.08.2025г., постановено по гр.д. № 1052/2025г. по описа на Районен съд Р., исковата молба е оставена без движение, като на ищците са дадени указания за отстраняване на нередовностите и едномесечен срок за изпълнение, който започва да тече от връчване на разпореждането. Указано е, че при неизпълнение на указанията в 1 срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.

Съдебният акт, с който исковата молба е оставена без движение, е връчен лично на ищците П. Ц. на 15.08.2025г. и на А. Ц. на 26.11.2026г.

Съобщенията до другите двама ищци – Б. Ц. и Г. М. са върнати в цялост.

Видно от мотивите на обжалвания акт съдът е приел, че за тях е приложима разпоредбата на чл. 41 ГПК, т.е приложил е съобщенията като редовно връчени.

С обжалваното определение съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, приемайки че ищците не са изпълнили дадените им указания в срок.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал жалбоподателят Г. П. М., който атакува акта, излагайки съображения, че в случая съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 47 ГПК.

Настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният акт е неправилен, но не по изложените в частната жалба съображения, а поради следното:

Видно от данните по делото районният съд е оставил исковата молба без движение, като е предоставил на ищците едномесечен срок /а не както е посочено в чл. 129, ал. 2 ГПК едноседмичен срок/ за отстраняване на нередовностите. След като съдът е посочил, че предоставя едномесечен срок то този срок следва да е приложим, а не срокът, посочен в ГПК.

Съобщението до ищеца /жалбоподател/ Г. М. е върнато в цялост.

Отбелязванията на връчителя са от дата 20.10.2025г. Въз основа на това съдът е разпоредил служебна справка за постоянен и настоящ адрес и такава е направена на 04.11.2025г. Липсва отбелязване с нарочен съдебен акт на съдията - докладчик за това дали приема съобщението за редовно връчено, ако да, от коя дата, за да може и да се изчисли и срокът за изпълнение на указанията. С атакувания съдебен акт, постановен на 13.11.2025г., съдът е върнал исковата молба, приемайки че съобщението до ищеца Митов е връчено по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, но на коя дата съдът приема връчването за редовно отново не е посочено.

Доколкото липсва акт на съда, от който да е видно на коя дата счита съобщението до ищеца М. за редовно връчено, то към датата на постановяване на съдебния акт едномесечният срок няма как да се приеме за изтекъл. Дори и да се приеме, че редовността на връчването е датата на отбелязване на длъжностното лице по връчването – 20.10.2025г., то едномесечният срок е следвало да изтече на 20.11.2025г. Прекратителното определение на съда обаче е постановено на 13.11.2025г., т.е преди изтичане на срока. Само на това основание атакуваният акт се явява неправилен.

Отделно от горното настоящата съдебна инстанция намира, че в случая неправилно районният съд е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ГПК по отношение съобщението до ищеца М..

Видно от исковата молба ищецът е посочил адрес за призоваване, както следва: С. бул.“М.“ № 9А, етаж 3, ап. 7. Видно от служебно изисканата 2 справка от НБДН това е постоянният и настоящият му адрес. Видно от върнатото съобщение в цялост връчителят е отбелязал следното: „Адресът е посетен на 18.08.2025г. от титуляря на района. Оставено съобщение за контакт-без резултат. Достъпът до входа е затруднен. Адресът е посетен и на 17.09. и 02.10. на телефона за контакт не се свързах. Връщам в цялост, търсеното лице не е намерено“.

Разпоредбата на чл. 41, ал 1 ГПК сочи, че страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. В ал. 2 е записано, че при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. В практиката се приема, че разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК се прилага за връчване на съобщения до ищеца. Фикция за призоваване, уредена в чл. 41, ал. 2 ГПК, може да намери приложение само когато по делото е надлежно удостоверено обстоятелството, че страната е напуснала за повече от един месец адреса, който е съобщила по делото или на който вече е получила съдебни книжа. Заради „отсъствие”, е предвидено задължението за уведомяване. Нормата на чл. 41 ГПК не може да тълкува разширително и да се прилага и за случаи, при които страната не е напуснала адреса и продължава да живее на същия, но не е намерена от връчителя на призовки и съобщения. Съдебната практика приема, че по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК могат да се прилагат съобщения и да се смятат за връчени само когато по делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната в продължение на повече от един месец. Нормата на чл. 41 ГПК не изисква определен брой пъти адресът да бъде посетен от връчителя, но изисква длъжностното лицевръчител на книжа да удостовери, че адресатът отсъства от адреса повече от един месец. Сведение за това той може да събере от домоуправителя, от съсед или чрез няколко посещения в рамките на повече от месец в различно време на деня, вкл. и в обичайното време за пребиваване на адреса.

В случая от отбелязванията на връчителя не може да се направи извод, че страната отсъства от адреса за период повече от един месец. Това, че адресът е посетен три пъти не е достатъчно. Видно от отбелязваният връчителят е посочил, че достъпът до входа е затруднен, не са посочени в кои часови пояси е направено посещението, както и не са събрани сведения от съседи за това дали лицето пребивава на посочения адрес. От данните в съобщението не би могло да се направи категоричен извод за това, че ищецът е напуснал адреса си и не е уведомил съда, за да се приложи съобщението като редовно връчено. В случая призовкарят е следвало да положи повече усилия за намиране на лицето, респ. да събере сведения от съседи, за което указания следваше да даде съдията - докладчик от първата инстанция. Индиция, че лицето пребивава на адреса и не го е напускал е обстоятелството, че атакуваното определение е връчено лично на лицето на адреса, на който е направен опит първоначално да бъде открит.

3

Поради изложеното по-горе ще следва съдебният акт да бъде отменен и делото върнато на районния съд за продължаване на следващите се действия – по надлежно връчване на разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Г. П. М. с адрес за призоваване: гр. С. бул. „М.“ № 9А, ет. 3, ап. 7, чрез адв. И. И., Определение № 2076/13.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 1052/2025г. по описа на Районен съд Р. и ВРЪЩА делото на Районен съд Р. за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4