Решение № 59 от 28.03.2023, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Поморие, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Г. АТ. КОЙЧЕВА като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20222160100562 по описа за 2022 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от Г. С. А. от гр.К., общ.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Д. Т., против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София, с която е предявен иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, за установяване по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сума в размер 1 213.84 лв., представляваща задължение по изп.дело № 20148050400664 по описа на ЧСИ С.Н., рег. № 805 на КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист (ИЛ), издаден по ч.гр. дело № 4938/2014 г., по описа на РС – Бургас.

Ответникът оспорва иска като предявен против ненадлежна страна и като такъв недопустим, с аргумент, че е цедирал вземането си на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 20.06.2018 г.

В съдебно заседание, чрез депозирани писмени молби от процесуални представители, страните поддържат заявените с исковата молба и отговора на същата искания и възражения.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото доказателства, че въз основа на заповед за изпълнение № 2967/04.07.2014 г., по ч.гр. дело № 4938/2014 г., по описа на РС – Бургас, на 07.07.2014 г. е издаден ИЛ на ответника за сумата 988.84 лв. – главница, ведно със законната лихва върху същата , считано от 03.07.2014 г., до окончателното й изплащане, както и за сумата 225 лв. – разноски по заповедното производство.

1

Установява се от представените по делото преписи от материалите по изп.дело № 20148050400664 по описа на ЧСИ С.Н., рег. № 805 на КЧСИ, че същото е образувано по молба на ответника от 15.07.2014 г., въз основа на горепосочения ИЛ.

Установява се от представените по делото преписи от запорни съобщения от 15.06.2017 г., че на посочената дата са извършени последните действия за принудително изпълнение в горепосоченото производство – запор на банкови сметки на ищцата в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, по които не е имало наличности.

Безспорно е също така, че с договор за цесия от 20.06.2018 г., ответникът е цедирал вземането си на „С.Г.Груп“ ООД.

По делото не са налице доказателства ищцата да е уведомена за прехвърлянето на процесното вземане от взискателя и ответник или от съдебния изпълнител, както и не са представени такива за придобИ.е качеството на взискател по изпълнителното дело от страна на „С.Г.Груп“ ООД.

Съгласно изричната разпоредба на чл.298, ал.2 ГПК, влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. В този смисъл субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по чл.439 ГПК решение обхващат и частните правоприемници на взискателя. Подобно разрешение в максимална степен гарантира и правната сигурност, предвид възможността вземането, предмет на образуваното изпълнително дело, да бъде многократно прехвърляно в хода на изпълнителния процес, което би осуетило възможността за ефективна и своевременна защита интересите на длъжника. Не се накърнява и интересът на последващите цесионери, доколкото същите могат да вземат участие в процеса по реда на чл.218 и сл. ГПК – Определение № 339/31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 1375/2020 г., III г. о., ГК на ВКС.

Предвид посочената съдебна практика искът е предявен против надлежен ответник и като такъв е допустим.

По същество ищцата застъпва становище, че вземането на ответника по издадения ИЛ е погасено по давност с начало на давностния период 15.06.2017 г. – датата на предприемане на последните действия за принудително изпълнение и изтичане на тригодишната давност по чл.531, ал.1 ТЗ, евентуално петгодишната такава по чл.117, ал.2 ГПК.

По действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД (Определение № 60523 от 24.06.2021 г. по гр. д. № 3532/2020 г., IV г. о., ГК на ВКС), поради което приложима в случая е петгодишната давност по последно посочената разпоредба.

Според ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл.116, б.

„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, поради което в изпълнителното производство за събиране на парични вземания давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

2

В т. 10 от ТР са изброени примерно действия по принудителното изпълнение, прекъсващи давността: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Съобразно задължителните разяснения в ТР, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

По своята правна същност запорът върху вземане на длъжника от трето лице е способ в изпълнителното производство за удовлетворяване на взискателя.

Постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело представляват плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ.

В този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва погасителната давност, както и срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК – Определение № 731/14.12.2018 г. по к. т. д. № 1325/2018 г. на ВКС.

В случая последните действия по принудителното изпълнение, прекъсващи давността, са извършени на 15.06.2017 г., по изпълнителното дело не са постъпили суми от наложените запори, поради което новата петгодишна давност по чл.117, ал.2 ГПК е изтекла на 15.06.2022 г., която дата е настъпила преди предявяване на иска на 26.09.2022 г.

С изтичане на давността е погасено вземането на ответника, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

По отношение исканията за присъждане на разноски съдът прие следното.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид уважаването на иска в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищцата в производството в размер 50 лв., представляващи заплатена държавна такса.

Видно от представеното по делото пълномощно, адв. Д. Т. Т. е оказала на ищцата безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение, съобразно чл.36, ал.2 от ЗА, вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. преди изм. ДВ бр. 88 от 4.11.2022 г.).

Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г., относно минималните размери на адвокатските възнаграждения имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, в случая 20.09.2022 г., доколкото на изменението на 3 подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие – Определение № 17/26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г., I т. о., ТК на ВКС и посочената в него практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

С оглед посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата сума в размер на 315 лв.

Предвид основателността на претенцията разноски на ответника не се дължат, поради което искането му за присъждане на такива следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата Г. С. А., ЕГН **********, с адрес гр.К., общ.Поморие, ул. ..., чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.С. – адв. Д. Т. Т., не дължи на ответника „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление в гр.С., представляван от Ю. Х. Ю., чрез пълномощника И. Н. Н., взискател по изпълнително дело по изп.дело № 20148050400664 по описа на ЧСИ С.Н., рег. № 805 на КЧСИ, сума в размер 1 213.84 лв. (хиляда двеста и тринадесет лева и осемдесет и четири стотинки) представляваща вземане /главница и разноски/ по изпълнителен лист от 07.07.2014 г., издаден по ч.гр. дело № 4938/2014 г., по описа на РС – Бургас.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, да заплати на Г. С. А., ЕГН **********, сума в размер 50 лв. (петдесет лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, да заплати на адвокат Д. Т. Т., личен № **********, с адрес гр.С., сума в размер 315 лв. (триста и петнадесет лева), представляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4