Решение № 346 от 01.10.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. гр. Червен бряг, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100394 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Б. М. К., с ЕГН ********** от гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, чрез пълномощника адв. И. К. В. от ПлАК против "Профи кредит България" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, кв. Мотописта, бул. "България" **********, представляван от управителите си С. Н., Н. Л. и Ч. Ч., с която е предявен иск по чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК и в условията на евентуалност иск чл. 26, ал.1, предл.1 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Направено е и искане за допускане на обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнително дело № 20237560401022 на ЧСИ с рег. № 756 на КЧСИ Ц. Н.. С Определение № 184/03.04.2025г. настоящият съдебен състав не е допуснал обезпечение на искa за признаване недължимост на вземане на ответника по образувано изпълнително дело № 20237560401022 на ЧСИ с рег.

№ 756 на КЧСИ Ц. Н. по чл.439, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок по чл.131 от ГПК е постъпило възражение от ответника. В отговора ответника изразява становище, както по допустимостта, така и по основателността на иска по чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, така и на евентуалния по чл. 26, ал.1, предл.1 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Излага подробни доводи за това. Претендира разноски.

1

С Определение № 225/30.04.2025г., съдът е приел исковата молба за редовна и допустима, обявил е предварителния си доклад по делото и е насрочил същото за провеждане на открито съдебно заседание. С Протоколно определение № 216/21.05.2025г., настоящият съдебен състав, въз основа на направеното доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза от упълномощения представител на ищеца, е допуснал изготвянето на такава, която да отговори въпросите посочени в исковата молба.

ИЩЕЦА - Б. М. К., редовно призован, не се явява. В писмено становище пълномощника и процесуален представител адв. И. В., от името на доверителя си, поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА - "Профи кредит България" ЕООД, с ЕИК ********** редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Същият е предявен в срок и има за предмет - претенция върху действителността на сключен договор за потребителски кредит и спорно материално право за връщане на дадено при първоначална липса на основание. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг, поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от Б. М. К., с ЕГН ********** от гр.

Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. **********, чрез пълномощника адв. И. К. В. от ПлАК против "Профи кредит България" ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, общ. Столична, кв. Мотописта, бул. "България" **********, представляван от управителите си С. Н., Н. Л. и Ч. Ч. иск е в рамките на производство по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК и чл.55, ал.1 от ЗЗД за прогласяване недействителност на процесния договор за потребителски кредит, в условията на евентуалност – прогласяване недействителността на клаузата на чл. V от същия договор.

В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да докаже налице ли са основанията за недействителност на договора, в условията на евентуалност – прогласяване недействителността на клаузата на чл. V от същия, а за ответника наличието на облигационна връзка между страните, по която ищцата е неизправна страна.

2

Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор.

В исковата молба от Б. М. К., с ЕГН ********** от гр. Койнаре се сочи, че: същата е страна по договор за потребителски кредит № 40003933933 от 22.04.2021г., подписан с ответното дружество „Профи кредит България“ ЕООД.

По силата на този договор ищцата е получила сумата от 1400лв., като се е задължила да върне за срок от 12 месеца. В края на периода кредитополучателя е следвало да върне сумата от 1726,19 лв. Посочен е размер на месечна вноска от 143,85 лв. при ГПР 48,24%, при ГЛП 41% и лихвен процент на ден от 0.11%. Съгласно договора, кредитополучателя се е възползвал от допълнителна услуга Fast – Фаст, която предоставя право за експресно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и услугата Flexy – предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Стойността на допълнително предоставените услуги се прибавя и формира размера на месечната вноска по кредита. В раздел V от договора е уговорено и предоставянето на поискани от кредитополучателя допълнителни незадължителни услуги "Фаст" на стойност 420.00 лв. и "Флекси" на стойност 700 лв., като е извършено препращане към Общите условия за реда за ползването им. Така съгласно приложения към договора погасителен план, който бил неразделна част от същия, Б. М. К. се съгласила да заплати 12 месечни вноски, всяка в общ размер на 237,18 лв. По този начин общия размер на сумата по кредита, в края на срока му възлизала на 2846,19 лв. и дата на погасяване - 25 ден от месеца.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 40003933933 от 22.04.2021г., сключен между Б. М. К., ЕГН ********** като кредитополучател и "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ********** като кредитор, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, ищеца моли съда да приеме за установено в отношенията между Б. М. К., ЕГН ********** и "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК **********, че клаузата за закупено допълнително възнаграждение за кредитора за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. първо ЗЗД (поради противоречието им със закона) и чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД (поради накърняване на добрите нрави) в сключения между страните договор за потребителски кредит с № 40003933933 / 22.04.2021г, както и да осъди на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ********** да заплати на Б. М. К., ЕГН ********** сумата от 1446,52 лв. /хиляда четиристотин четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/, дадена без основание, въз основа на недействителната клауза на чл.V от сключения между страните договор за потребителски кредит №№ 40003933933/22.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до 3 окончателното й изплащане.

Ищецът, в исковата си молба, отправя и искане към съда, със своето решение да обезсили издадения по ЧГД № 865/2022 по описа на РС – Червен бряг Изпълнителен лист № 497/2022г. от 14.10.2022г.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който се заявява неоснователност на предявените искове. Ответното дружество сочи, че ищцата Б. М. К. е могла да изложи възраженията си по реда на чл. 414 и чл. 424 ГПК, и същите не могат да бъдат наведени едва в настоящия процес, тъй като искът на този етап може да се основава само на факти, настъпили след издаването на заповедта за изпълнение. Според ответника се касае за оспорвания на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са преклудирани, след като в случая не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или по чл. 439 ГПК (Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о.) и също водят до недопустимост на предявения иск. Поведението на Б. М.

К. в заповедното производство било показателно относно признаването на дълга.

Ответникът твърди, че към настоящия момент има издаден и изпълнителен лист и образувано изпълнително дело при ЧСИ Ц. Н. /ИД № 1022/2023г./, като счита, че ако ищцата Б. М. К. е искала да оспори размера на присъдените вземания, евентуално да предяви насрещен иск, то същата е имала тази възможност като подаде Възражение по чл.

414 от ГПК срещу Заповедта за изпълнение, но не се е възползвала от нея, като така според процесуалния представител на ответника исканията, предявени с исковата молба срещу "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК ********** са преклудирани.

По процесния договор, ответника заявява, че представлявал договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Договорът отговарял от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, като същият бил и в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, тъй като в него е посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги, в която сума е включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги. На ищеца е предоставен и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Предоставени са й и общи условия по договора за кредит, представляващи неразделна част от него. Всички документи са били подписани от ищеца.

Според ответника безспорно е, че посоченият годишен лихвен процент е фиксиран като не е предвидена възможност за промяната му. Нямало и съмнение, че не е налице заявеното основание за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, а именно - противоречие с добрите нрави. Счита, че ГПР-то по договора е в размер на 48.75 %, което е по-малко от предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК петкратен размер. А с оглед различния начин на изчисляване на ГПР и ГЛП, то ГЛП също било в границите на нормативната разпоредба.

4

Процесуалният представител на ответника, твърди, че в чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК е валиден за срока, за който е сключен и първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора. Така, въз основа на горното, счита за неоснователен и необоснован извода в исковата молба, че не е установен механизмът, по-който е изчислен ГПР, какви компоненти са включени в него, освен размера на договорената възнаградителна лихва, както и за неправилни доводите на ищeцa, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. От изложените по-горе аргументи ответника заключава, че възнаграждението за допълнителните услуги, не е част от годишния процент на разходите в процесния договор за кредит, като в същия нямало наличие на неточно посочване на ГПР.